Остготско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Остготско кралство
Ostrogutans þiudangardi
Regnum Italiae
Независима държава
 
493 — 553  
 
 
 
 

Местоположение на Остготско кралство

Остготското кралство (към 510 г.)
Континент Европа
Столица Равена
Официални езици готски, латински
Религия Арианство, Халкедонско верую
Форма на упр. Монархия
Епоха Късна античност, Ранно Средновековие
 - Битка при Изонцо
489 г.
 - Битка при Буста Галорум
552 г.
Днес част от
редактиране

Остготското кралство (готски: Ostrogutans þiudangardi) е късноантично държавно образувание формирало се на част от територията на Западната Римска империя. Столица му е Равена, а кралството на остготите просъществува между 489 и 553 година, като след Втората Готска война пълководеца на Юстиниан I - Велизарий връща територията на кралството в състава на продължилата съществуването си Източна Римска империя. Територията на кралството обхваща Италия, Сицилия, предалпийските области в днешна Италия, Далмация и Прованс (към 510).

Предистория[редактиране | edit source]

Кралството е образувано от остготите - източен клон на готите. През средата на 2 век готите се преселват, по засега неясни причини, от южните брегове на Балтийско море (днешна Северна Полша) в югоизточно направление и пробивайки си път в тежки борби с обитаващите по това време на земите на днешна Югоизточна Полша и Западна Украйна славяни се установяват на север от Черно море, между Карпатите и река Дон, като покоряват и асимилират живеещите там сармати. В преселението си готите увличат със себе си и други германски племена- руги, вандали, гепиди, тайфали, херули. След 230 г. започват интензивни атаки по суша и море срещу Римската империя, като през 251 дори убиват император Деций в голяма битка при Абритус (дн. Разград). През IV век са обединени от Ерманарих - вожд на остготите, в голяма държава с център местността между Днепър и Дон. Тази държава се простирала между Дон на изток и Карпатите на запад, между Черно море на юг и неизвестно колко на север - има хипотези, че е включвала и земите на славяните до дн. Северна Беларус. През 370 г. готите са нападнати от хуните и през 375 г. са разгромени. Това е годината през която се и разделя историческата съдба на остготи и вестготи. Остготите се покоряват и стават съюзници на хуните, като участват в повечето техни походи в Европа. През 20-те години на V век се преселват в основната си част заедно със своите сюзерени на територията на Панония (днешна Унгария). След смъртта на Атила през 453 въстават срещу хуните и заедно с други германски племена ги разгромяват през 454 г., прогонвайки хуните от Панония. Установяват седалището си в днешна Западна Унгария (Дунантул), като водят мирно съществуване с източните си съседи - гепидите и се намесват активно във вътрешните работи както на Западната Римска империя, така и на Византия. След 470 г. се консолидират и започват мащабни нашествия на територията на Източната Римска империя. Император Зенон успява да ги убеди в края на 80-те на V век с помощта на големи подкупи да пренасочат агресията си на запад, срещу Италия. Нахлуват в Италия масирано през 488 г.

По това време Рим е под властта на вандалите и управител там е Одоакър. В състава на тази държава влизат Италия, Сицилия, Предалпийската област, Далмация. Столица на държавата е Равена.

През 493 г. Теодорих Велики, крал на остготите, покорява цяла Италия основавайки кралството. В кралството едновременно функционират двама епископи – на папският престол и на арианската църква.

Съчетавайки заварените римските държавни институции с варварските форми на управление Остготското кралство не просъществува дълго и през 554 г. пада под ударите на Юстиниан Велики.

Владетели на Остготското кралство[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]