Монако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Монако.

Principauté de Monaco
Знаме на Монако
Герб на Монако
(знаме) (герб)
Девиз: -Deo Juvante!
С божията помощ!
Местоположение на Монако
География и население
Площ 1,95 km²
(на 192-ро място)
Столица Монако
Най-голям град Монте Карло
Официален език френски
Население (пребр., 2013) 36 950
(на 214-то място)
Гъстота на нас. 18 948 д./km²
Управление
княз Албер II
Министър-председател Патрик Льоклерк
История
Независимост
 -обявена
8 януари 1297
Икономика
БВП (ППС, 2011) $ 5,75 млрд.[1]
(на 166-то място)
БВП на човек (ППС) $ 70 700[2]
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн .mc
Телефонен код 337

Княжество Монако (на френски: Principauté de Monaco; окситански: Principat de Mónegue; италиански: Principato di Monaco) известно още като Монако е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа разположено на френската ривиера между Средиземно море и Франция. То е едно от петте европейски микродържави и втората най-малка страна в света. Монако е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 1,95 кв.км.

География[редактиране | edit source]

Сателитна снимка

С площ от 1,95 km² Княжество Монако е втората най-малка независима страна след Ватикана. То е разположено на т.нар. Лазурен бряг на Средиземно море, на 18 км източно от Ница. От трите си страни е обградено от Франция, а останалата от Средиземно море. Най-високата точка на страната е 163 м при южния склон на връх "Ангел" висок 1 109 м, намиращ се във Франция. Страната не разполага с никакви природни ресурси.

Монако е разделено на четири части: Монако-Град - старата част на града, разположена на скалист нос, който се разпростира навътре в Средиземно море; Ла Кондамин - територията около пристанището; Монте Карло - основната жилищна и курортна област; и Фонтвией - наскоро застроена площ до морето.

Климатът в страната е субтропичен с мека и дъждовна зима и горещо и сухо лято. Средната минимална температура през януари и февруари е 8 °C, а средната максимална температура през юли и август е 26 °C.

История[редактиране | edit source]

Територията на Монако след 1000 г. пр.н.е. е финикийска колония, а по-късно става гръцка. През 1 век влиза в състава на Римската империя. През 1191 година генуезците установяват контрол върху територията.[3] През 1297 фамилията Грималди поема управлението на Монако. В края на 14 и началото на 15 век генуезците обсъждат Монако и го завземат заедно с Рокбрюн, но Грималди успяват да задържат Мантон. През 1407 Рение II успява да върне Рокбрюн под контрола на княжеството, а по-късно и самото Монако.[4] Грималди поддържат съюзнически отношения с Франция с изключение на периода между 1524 и 1621 година, когато Монако е в ръцете на Испания. През 1532 започва управлението на Етиен Грималди, който управлява като регент на малолетния Хоноре I. Етиен използва всяка възможност да увеличи автономията на Монако, но след смъртта му княжеският двор започва да страда от интриги и вътрешни конфликти.[5] През 1793 година революционният режим отхвърля съюзничеството и анексира княжеството.[3] То остава част от Франция до падането на Наполеон Бонапарт, когато Грималди се връщат на власт. Виенският конгрес през 1815 прави Монако протекторат на Сардиния.[3]

Княжеският дворец през 1732

През 1861 година Монако е призната за независима държава според Френско-монегаския договор. Според договора княжеството също предава Мантон и Рокбрюн на Франция.[3] Двете градчета, които от 1848 отказват да плащат данък на Грималди, са един от основните източници на приходи за фамилията. С договора Монако губи 94% от територията и 84% от селскостопанските си площи.[6] Загубите принуждават фамилията да търси нови източници на средства. За целта през 1863 година е основано казиното в Монте Карло, което се настанява в сегашната си сграда през 1879. През 1865 Монако влиза в митнически съюз с Франция. През 1918 е сключен още един договор между двете страни, според който, в случай на изчезване на фамилията Грималди, Монако ще остане автономна страна под протекцията на Франция.[3]

Монако в края на 18-ти или началото на 19-ти век

През 1936 княз Луи II се среща с германския финансов министър Ялмар Шахт, и двете страни сключват финансови споразумения в полза на немските банки. Чрез Монако и Швейцария, Третият Райх отслабва ефектите от ембаргото на Съюзниците. Княжеството се стреми да остане неутрално, но през ноември 1942 е окупирано от Италия за няколко месеца. На следващата година италианските войски са заменени от германски, но присъствието им е достатъчно дискретно, за да може князът да поддържа образ на неутралитет. В тази необичайна ситуация е било възможно по улиците на Монако да бъдат забелязани едновременно германски, британски и американски офицери.[7] През 1944 престолонаследникът Рение III постъпва във френската армия и се бие за свободата на Франция.[8]

Рение идва на власт малко преди смъртта на баща си, през май 1949. Седем години по-късно той се жени за американската актриса Грейс Кели, от която има три деца — Каролин, Албер и Стефани. Грейс загива в автомобилна катастрофа през 1982.[8] През 1997 фамилията Грималди чества 700 години от началото на управлението си, а две години по-късно Рение отбелязва 50 години на трона.[3] След смъртта му през 2005 година, управлението поема княз Албер II.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Монако е княжество, конституционна наследствена монархия и се управлява от княз. Законодателната власт принадлежи на княза и на Националния съвет, който се състои от 18 депутати и се избира на всеки пет години. Изпълнителната власт принадлежи на Правителствен съвет, начело на който стои министър-председател.

Природа[редактиране | edit source]

Стопанство[редактиране | edit source]

Изглед към Монако

Страната е разположена на Лазурния бряг и затова е един от основните туристически центрове в света. Основните държавни приходи идват от туризма и свързаните с него отрасли на стопанството. Монако разполага със съвременна индустриална база за производство на екологично чисти производства - хранителна и лека промишленост.

Електротехническа, радиоелектронна, химическа, фармацевтична, шивашка, хранително-вкусова, полиграфическа (серии пощенски марки) промишленост, сувенири, търговско-финансова дейност. Игрални домове в Монте Карло, туризъм, океанографски музей, подводен резерват "Ларвото" (50 ha). 1,7 km жп линии, 50 km шосета. Главно пристанище: Монако.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Монако е 32 700 души.Средната гъстота е 16 754 жит.кв.км

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Monaco GDP field listing. // CIA World Factbook. Посетен на 2 октомври 2013.
  2. Monaco GDP per capita field listing. // CIA World Factbook. Посетен на 2 октомври 2013.
  3. а б в г д е Monaco. // Encyclopaedia Britannica Online. Посетен на 22 септември 2013.
  4. Новела, стр. 6
  5. Новела, стр. 7
  6. Новела, стр. 93
  7. Battling Buzzards, стр. 210
  8. а б Rainier III, prince de Monaco. // Посетен на 22 септември 2013.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Астор, Джералд. Battling Buzzards: The Odyssey of the 517th Parachute Regimental Combat Team 1943-1945. Dell, 2011. ISBN 0440236932
  • Новела, Рьоне. La Principauté de Monaco. Casa Editrice Bonechi, Флоренция, 2006. ISBN 8870094197

Външни препратки[редактиране | edit source]