Португалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
República Portuguesa
Знаме на Португалия
Герб на Португалия
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Португалия
География и население
Площ 92 345 km²
(на 108-мо място)
Столица Лисабон
Най-голям град Лисабон
Официален език португалски
Население (пребр., 2007) 10 642 836
(на 76-то място)
Гъстота на нас. 113 д./km²
Управление
президент Анибал Каваку Силва
министър-председател Педру Пасуш Коелю
История
Независимост

24 юни 1128
Икономика
БВП (ППС, 2005) 217,000 млрд $
(на 40-то място)
БВП на човек (ППС) 20,673 $
Валута Евро (1) (EUR)
Други данни
Часова зона WET (UTC)(2)
Интернет домейн pt
Телефонен код 351
(1): Преди 1999 г.: Португалско ескудо
(2): На Азорските острови се използва UTC-1 през зимата и UTC през лятото

Португалия (на португалски: República Portuguesa, Португалска република) е държава в най-южната част на Западна Европа, разположена е на Пиренейския полуостров и в Атлантическия океан (Мадейра, Азорските и Селвагенски острови). Граничи с Испания на север и изток. Португалия предявява претенции към администрираната от Испания Оливенса като част от националната територия на страната. Португалия е член на Европейския Съюз от 1986, на НАТО от 1949 и на ООН от 1955 г.

Името на държавата произлиза от град Порто на делтата на река Дуеро. В древни времена градът се е казвал Cale (от гръцки – „красив”). Той е бил важно пристанище, наричано на латински Portus Cale, което в Средновековието се е превърнало в Portucale, а по-късно Portugale. Официална религия е католическата.

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Лузитанска лунула от предримската епоха

Първите обитатели на териториите, днес заети от Португалия, са били неандерталци и хомо сапиенс. По време на неолита местните жители са правили опити да си осигурят поминък чрез риболов и животновъдство. Към първото хилядолетие преди Христа започват няколко последователни вълни от нашествия на келти, идващи от Централна Европа. Те се смесват с местното население, образувайки голям брой отделни племена, като галеци, лузитани, келтики и кинети.

През 219 г. пр.н.е. Римската империя започва нашествието си на Иберийския полуостров. Римските войски започват да превземат полуострова от юг, където кинетите ги посрещат като съюзници, но през 194 г. пр.н.е. лузитаните и други местни племена на север се обединяват под ръководството на Вириат и вдигат въстание срещу римляните. Вириат скоро успява да освободи цялата територия на днешна Португалия. Рим изпраща легиони, водени от най-добрите пълководци, но не успява да се справи с въстаническата армия. Римляните подкупват вестоносеца на Вириат, който убива господаря си и скоро след това съпротивата на местните приключва. Римляните развиват значително региона, построявайки множество градове, някои от които са населени и съществуват до наши дни (Бежа). Късният римски период е описан от местните хронисти Павел Орозий[1] и Хидаций. Между 5 и 7 век Западната Римска империя вече се е разпаднала и на полуострова нахлуват германските племена свеби, маркомани и вандали в съюз със сарматите, а по-късно пристигат и вестготите, чието кралство обхваща целия полуостров.

Сформиране[редактиране | edit source]

През 711 г. започва нашествието на маврите. Те унищожават Вестготското кралство, а вестготите избягват на север, във все още непокорената Астурия.[2] От този регион иберийците започват да планират връщането на полуострова под свой контрол — т.нар. Реконкиста.

Карта на Реконкистата и териториалните промени на Иберийския полуостров между 790 и 1300

През 868 г. граф Вимара Переш става владетел на областта между реките Миньо и Дуеро, известна по римско време като Portus Cale, а в Средновековието като Portucale. Първоначално това владение е зависимо от Кралство Леон, но при по-слабите леонски управления на практика е независимо. През 1065 г. Португалия става де юре независима държава под управлението на Гарсия II. Кралството всъщност обединява Португалия и Кралство Галисия, поради което избухват междуособни войни. Техният край е сложен, когато крал Алфонсо VI, брат на Гарсия, присъединява кралството към Леон. През 1095 г. Португалия се отделя като административна единица от Галисия, и малко по-късно бургундският рицар Анри Бургундски става граф на Португалия. Той обединява графствата Портукале и Коимбра докато между Кастилия и Леон бушува гражданска война, но не успява да постигне независимост за владението си.

Афонсу Енрикеш

След смъртта му управлението е поето от неговия син — Афонсу Енрикеш. През 1128 г. претендентите за португалския трон са двама — васалната на Кралство Галисия Тереса, съпруга на починалия Анри и майка на Афонсу, и самият Афонсу, който желае пълна независимост. Тази година те водят знакова битка — при Сао Мамеде, от която Афонсу излиза победител. През 1139 г. той се самокоронясва като Афонсу I, първи крал на Португалия. Португалия е призната като независима държава от Светия престол през 1143 г., а кралската титла е призната от папата през 1179 г. Първата столица е Гимараеш, но по-късно е преместена в Коимбра.

Между 1249 и 1250 г. Португалия присъединява Алгарв, най-южният регион, след като побеждава владелите го досега маври. През 1255 г. столицата е преместена в Лисабон.[3] Испания ще приключи реконкистата на своите територии едва 250 години по-късно, през 1492 година.[4] Границите на Португалия остават забележително непроменени от 13 век насам. През 1386 година Португалия влиза в съюз с Англия чрез Уиндзорския договор, който е в сила до днес и е най-дълготрайният съюз в историята. Традициите на Португалия в риболова и търговията са в основата на търсенето на нови територии и търговски пътища след 1400 година, като първите експедиции са проведени от Енрике Мореплавателя, който оказва огромно влияние върху развитието на мореплаването.

Империя[редактиране | edit source]

Португалски кораби, рисунка от 16 век

На 25 юли 1415 г. крал Жуау I потегля с португалска армада заедно със семейството си към богатото ислямско пристанище Сеута. В експедицията присъства и легендарният португалски герой Нуно Алвареш Перейра. На 21 август, почти месец след отплаването, армадата превзема града и го прави първото отвъдморско португалско владение, което поставя началото на Португалската империя.[5] Превземането на града е улеснено от гражданската война в Магреба, започнала през 1411 г. Малко след падането на Сеута, кралят на Гренада Мохамед IX се опитва да върне арабския контрол върху пристанището. Той обсажда града с подкрепления от сраженията в Мароко, но португалците удържат и Сеута остава тяхно владение.

През 1418 г. двама от капитаните на принц Енрике Мореплавателя — Жуау Гонсалвеш Зарку и Тристао Вас Теижейра попадат в буря и случайно откриват остров, на който да се приютят. В знак на благодарност го наричат Порту Санту („Свято пристанище“). През 1419 г. Зарку открива остров Мадейра, а първите португалски колонисти пристигат там на следващата година. Между 1427 и 1431 г. са открити повечето Азорски острови — необитаеми до пристигането на първите португалски заселници през 1445 г. Португалия и Кастилия водят териториален спор за Канарските острови. През 1402 г. Кастилия ги превзема и до 1459 година изгонва всички португалци от тях.[6] През 1434 г. с достигането на нос Божадур започва и изследването на Африка, около чиито брегове португалски мореплаватели откриват архипелага Кабо Верде и островите Фернао По, Сао Томе, Принсипи и Анобон.[7] На остров Аргин край бреговете на днешна Мавритания е основана фактория, чрез която в Португалия са внесени първите африкански роби и злато от Западна Африка. След смъртта на Енрике Мореплавателя има временен спад в откривателските активности, но до към 1490-те португалски пътешественици отново започват да търсят нови територии, достигайки Златния бряг през 1470-те и устието на река Конго през 1483. През 1484 г. Португалия категорично отхвърля идеята на Христофор Колумб за пътешествие към Индия през Атлантическия океан. За сметка на това Бартулумеу Диаш достига нос Добра надежда през 1487 и открива морския път към Индия.[8] На 20 май 1498 Вашко да Гама достига Индия и полага началото на интензивна търговия със западната цивилизация.[9] Педро Алвариш Кабрал тръгва на експедиция от Кабо Верде през 1500 година, и на 22 април достига бреговете на Бразилия.[10]

Пристигането на португалците в Япония, изрисувано от японски живописец от периода Едо

До 1514 година двумилионната Португалска империя се простира от бреговете на Южна Америка до Китай, включвайки разнообразни колонии като островите Тристан да Куня, Сокотра, Бахрейн и Макао. Португалски пътешественици първи достигат до Хималаите, Япония, Мадагаскар и Цейлон. Установените връзки с далечни народи осигуряват голямо богатство и просперитет на Португалия.

Упадък и кризи между 1580 и 1910[редактиране | edit source]

На 4 август 1580 кралят на Португалия Себаштиау загива в бой в Мароко, но тялото му не е открито. Това довежда до династична криза. На трона се възкачва прачичото на Себаштиау — възстарият Енрике, който умира само две години по-късно. След неговата смърт испанският крал се възползва от ситуацията и окупира Португалия, поставяйки и нейната империя под свой контрол.

Себаштиау Жозе де Карвалю и Мелу, маркиз на Помбал

Поставя се началото на Иберийската уния, която просъществува до 1640 година. Португалците обаче оказват съпротива. Появяват се множество Лъже-Себаштиаувци, претендирайки да са загиналия крал. След 1600 година Португалия започва да отслабва икономически. Проблем създават и холандските апетити към Бразилия — холандците завземат много от португалските територии там, което принуждава испанската армия да се намеси, заедно с португалски войски, чрез мащабна военна кампания в Южна Америка по суша и море. След разтрогването на унията през 1640 Португалия успява частично да възстанови териториите на империята преди династичната криза. Испания обаче признава Португалия като независима едва през 1668. Към края на века Жуау V забранява емиграцията, тъй като страната е загубила значителна част от населението си.

Между 1750 и 1777 Португалия отбелязва значителен икономически и социален напредък под управлението на Жозе I и неговият министър-председател Себаштиау Жозе де Карвалю и Мелу, маркиз на Помбал. Този период остава в историята на страната като Помбалинова ера. Себаштиау де Мелу първоначално работи като посланик в Англия, където се впечатлява от икономическия напредък. Кралят изпитва симпатии към него и е благосклонен да позволи идеите му да се осъществят на практика. Под ръководсвото на Себащиау ди Мелу е реформиран Университетът на Коимбра; модернизирани са войската и флота; сложен е край на робството в колониите и приключва дискриминацията срещу различните християнски деноминации. Изпитание за управлението му е Лисабонското земетресеие от 1755 с магнитуд 9 по скалата на Рихтер. Под енергичното ръководство на де Мелу градът се възстановява впечатляващо бързо — само за една година. В Лисабон след труса са създадени първите сгради в света, проектирани да устоят на земетресение. Де Мело също провежда данъчна реформа и въвежда еднакво строги закони за бедни и богати, което му спечелва неприятели в заможните слоеве на обществото. През 1762 Португалия, с помощта на Англия, отразява испанско нашествие. В същото време де Мелу започва да концетрира все повече власт в свои ръце, превръщайки се в „просветлен“ деспот. Почти диктаторската му власт прилючва с идването на кралица Мария I на власт, която е негов дългогодишен противник. Тя го лишава от всичките му постове.

През 1807 Португалия отказва да се присъедини към Континенталната блокада на Наполеон Бонапарт срещу Великобритания. Френският отговор не закъснява — Франция напада Португалия и превзема Лисабон на 8 декември същата година. През 1812 независимостта на страната е възстановена. През 1890 обаче отношенията между Великобритания и Португалия се влошават — англичаните поставят ултиматум всички португалски войски между Ангола и Мозамбик да се изтеглят. Португалия има претенции към тази територия, но Великобритания я иска, за да може да построи железопътна линия от Кайро до Кейп Таун. В Португалия този акт се счита за най-непочтеното действие на англичаните срещу най-старият им съюзник.[11]

Нова история[редактиране | edit source]

Монумент в чест на Революцията на Карамфилите в Грандола

През 1910 монархията е сменена с парламентарна република с две камари. Тази Първа република е нестабилна от самото начало и още към края на Първата световна война (в която Португалия участва) се изродява в диктатура. В Португалия се появяват прототипи на някои от елементите на тоталитарната държава. Участието на Португалия във войната обаче довежда до дълбок разрив в обществото, както и икономическа и политическа криза. Така се стига до държавен преврат на 28 май 1926, който установява Втора република, превърнала се през 1933 в т.нар. Ештаду Нову — про-фашистки режим с корпоратистки черти, поддържащ близки отношения с Оста под ръководството на Антонио ди Оливейра Салазар.

Управлението на Салазар е традиционалистко и се противопоставя на либерализма, комунизма, социализма и антиколониализма. В продължение на десетилетия международната общност го критикува заради почти тоталитарния му характер. Режимът е свален през 1974 от така наречената „Революция на Карамфилите”, която повежда държавата по пътя на модерната демокрация и осигурява независимост на последните колонии в Африка. От тогава Португалия е парламентарна република. Един милион португалци напускат домовете си в колониите, превръщайки се в бежанци.[12][13][14] Новосъздадените независими държави на мястото на колониите са опустошени от кървави граждански войни. През 1986 страната се присъединява към Европейската икономическа общност, като в същото време отбелязва значителен икономически напредък благодарение на бежанците от колониите, които вливат работна ръка. Де факто край на империята обаче е сложен през 1999 година, когато Макао е предаден на Китай, и де юре през 2002, когато е дадена независимост на Източен Тимор. Португалия е част от еврозоната от 1999 година насам.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Португалия е република с ограничени пълномощия на президента, избиран за 5 години. Законодателен орган е Събрание на Републиката (еднокамарен парламент, избиран за 4 години). Изпълнителната власт се състои от правителство, начело с премиер-министър.

Административно деление[редактиране | edit source]

Основната административно-териториална единица в Португалия е общината (município). В страната има 308 общини, включващи по няколко селища. Чрез тях до голяма степен се осъществява местното самоуправление. Общините се управляват от двукамарни съвети, съставени от общинска камара (câmara municipal) и общинско събрание (assembleia municipal). Общините се подразделят на общо 4 261 енории (freguesia), които имат собствени енорийски съвети.

Поради своята отдалеченост от Лисабон, през 1978 Азорските острови и островите Мадейра са преобразувани в автономни региони със собствени правителства.

Към 2007 административните единици над нивото на общината в континенталната част на Португалия са в процес на реформиране. 18-те окръга (distrito), създадени през 1976, са в процес на премахване, но все още имат някои функции — например, избирателните райони следват техните граници, а също и местните футболни първенства. През 1999 правителството предлага създаването на нови административни региони, но предложението е отхвърлено на референдум. Към момента няма централизирано създадени единици над ниво община, но общините могат да създават доброволни сдружения за постигане на определени цели.

За целите на статистиката и администрацията на Европейския съюз, Португалия е разделена на 7 региона и 30 подрегиона. Техните граници не са съобразени с делението на окръзи, но включват само цели общини.

Дипломатически мисии[редактиране | edit source]

  1. виж Досегашни посланици

Природа[редактиране | edit source]

Типична гледка от региона Алентежукорков дъб в житно поле

Португалия заема западната част на Пиренейския полуостров. Тя е атлантическа държава. Към нея се числят Азорските острови и островите Мадейра в Атлантическия океан. Континенталната част на Португалия е разделена на две от нейната главна река, Тежу. На север релефа във вътрешността е планински, а на юг - равнинен.

Най-високата точка на Португалия е връх Пику (2 351 m) на Азорските острови, а в континенталната част — планината Сера да Ещрела (1 991 m). Азорските острови и Мадейра имат вулканичен произход, като на Азорите няколко вулкана вероятно са активни и в наши дни.

Португалия е една от най-горещите страни в Европа с атлантическо-средиземноморски климат. Пролетта и лятото обикновено са слънчеви, а през юли и август температурите са извънредно високи — до 30–35°C в централната част и до 45°C във вътрешността на страната на юг. Есента и зимата обикновено са дъждовни и ветровити, но има и слънчеви дни, а температурите рядко падат под 5°C. Сняг обикновено вали в планинските области на север. Средните годишни температури са 13°C на север и 18°C на юг. Климатът в Мадейра и Азорските острови, поради тяхното разположение в Атлантическия океан, е дъждовен и влажен.

Освен Тежу, другите големи реки в Португалия са Дуеро, Миньо и Гуадиана, които също като Тежу извират от Испания. Друга важна река е Мондегу, която извира от Сера да Ещрела.

Връх Пику на Азорските острови, най-високата точка на Португалия

Изключителната икономическа зона на Португалия заема площ от 1 727 408 квадратни километра. Това е третата най-голяма изключителна икономическа зона в Европейския съюз и 11-тата най-голяма в света.

Малко на пиренейски козирог, характерен за Португалия и Испания вид

Заради хилядолетията човешко обитание на територията на Португалия, от ранната растителност е останало много малко. Защитените територии в Португалия включват един национален парк, 12 природни парка, девет природни резервати, пет природни забележителности и седем „защитени пейзажи“, които включват национален парк „Пенеда-Жереш“ и природен парк „Сера да Ещрела“. Тези естествени среди са оформени от разнообразна флора и включват различни видове бор, сладък кестен (Castanea Sativa), корков дъб (Quercus suber), каменен дъб (Quercus ilex), португалски дъб (Quercus faginea), евкалипт (Eucalyptus globulus). Всички те са високо ценени заради високата си стопанска стойност. Лаурисилва е уникален вид субтропични дъждовни гори, срещащи се в няколко области на Европа и света: на Азорските острови, и по-специално на остров Мадейра, има обширни ендемични гори лаурисилва, защитени в природни паркове.

Фауната се състои предимно от характерни за Европа видове, в това число лисица, язовец, иберийски рис, иберийски вълк, пиренейски козирог (Capra pyrenaica), дива котка (Felis Silvestris), заек, невестулка, пор, хамелеон, мангуста, цибетка, кафява мечка и много други. Португалия е важна спирка за прелетните птици, особено около нос Сао Висенте и планината Мончике, където хиляди птици почиват по пътя си от Европа към Африка (през есента) или обратно (през пролетта). Повечето видове птици се събират заедно на Иберийския полуостров, тъй като тя е най-близката спирка между Северна Европа и Африка. Около 600 вида птици се срещат в Португалия (по време на гнездене или на миграция), и всяка година биват регистрирани нови гнездящи видове. Архипелагът на Азорските острови и Мадейра е преходни спирка за американски, европейски и африкански птици, докато над континентална Португалия преминават предимно европейски и африкански видове. В Португалия се срещат над 100 вида сладководни риби, вариращи от гигантски европейски сом до малки и ендемитни видове. Някои от тези редки и специфични риби са силно застрашени поради загубата на своите местообитания, замърсяване и засушаване. Западното крайбрежие на страната е изключително богато на хранителни вещества, което прави разнообразието от риби огромно, а популациите им — едни от най-големите в света. Присъстват и биолуминесцентни видове, като светещия планктон. Има и голямо разнообразие от насекоми.

Стопанство[редактиране | edit source]

Parque das Nações, Лисабон

Португалия е индустриално-аграрна страна. Добива се волфрам, пирит, олово, уран, калай, мед. Силно развити отрасли са текстилна, шивашка, обувна, керамична и корабостроителна промишленост, както и автомобилостроене, електроника, машиностроене, химическа промишленост. В селското стопанство работят 11,5 % от заетите. Отглеждат се лозя, цитруси, зеленчуци, маслини, зърнени и др. Добре развито животновъдство — едър рогат добитък, овце, кози, свине. Риболов и преработка на морски продукти.БВП 159 млрд. USD (2000): селско стопанство 4 %, промишленост 36 %, услуги 60 %. Добив на волфрамов концентрат, пирит, уранова, калаена руда, желязна руда, въглища, каолин; корк (на I място в света). Текстилна, хранително-вкусова (вино, зехтин, рибни консерви) промишленост. Черна и цветна металургия (мед, калай, алуминий), машиностроителна (кораби), електротехническа, химическа, нефтопреработваща, нефтохимическа, циментова, порцеланово-фаянсова, керамична промишленост. Цитрусови, маслинови насаждения, лозя. Пшеница, царевица, ръж, картофи. Едър и дребен рогат добитък, свине. Риболов. Туризъм. 2850 km жп линии, 68 732 km шосета, 80 km петролопроводи, 700 km газопроводи, 1,1 млн. бр.р.т. търговски флот, 66 летища (1999).

Население[редактиране | edit source]

9 927 хил. жители. Гъстота - 108 жит. на кв. км. Естествен прираст 1,5. Средна продължителност на живота — мъже - 72 г, жени - 79 години. Населението на Португалия е относително етнически еднородно - 99% са португалци и 1% испанци. В езиково, етническо и религиозно отношение, Португалия е една много еднородна държава. Португалският език се говори навсякъде, като само в селцата в област Miranda do Douro се използва характерен астурски диалект на португалския.

Национален флаг[редактиране | edit source]

Национално знаме на Португалия

Знамето на Португалия се състои от националния щит пред жълта армилярна сфера на фона на две вертикални ивици – зелена и червена. Този дизайн е официално приет на 30 юни 1911 г., заменяйки стария герб на конституционната монархия.

Зеленото символизира надежда, а червеното кръвта на загиналите в името на държавата. Армилярната сфера е важен астрономически и навигационен уред за португалските моряци и символизира един от най-важните периоди за Португалия – епохата на великите открития. Националният щит, седящ на преден план, е един от най-важните и най-стари символи на Португалия. Той е присъствал в почти всички знамена на държавата досега.‎

Библиография[редактиране | edit source]

  • Капланов, Рашид М. Португалия после второй мировой войны (1945-1974). М., Наука, 1992.
  • Митев, Йордан. Португалия — от парламентарна република към военна диктатура. - Епохи, 2008, № 3-4,
  • Митев. Йордан. Колониалната политика на Португалия при салазаризма (1928-1974 г.). - В: Модерният историк. 2 - Юбилеен сборник в чест на проф. дин. Андрей Пантев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2011,

Източници[редактиране | edit source]

  1. Rohrbacher, David. Orosius. Routledge, 2002. с. 135–137.
  2. H. V. Livermore, A New History of Portugal (Cambridge University Press: Лондон, 1969) стр. 32-33.
  3. H. V. Livermore, A New History of Portugal (Cambridge University Press: Лондон, 1969) стр. 76.
  4. Robin Hallett, Africa to 1875: A Modern History (University of Michigan Press: Ann Arbor, 1970) стр. 47-48
  5. H. V. Livermore, A New History of Portugal (Cambridge University Press: Лондон, 1969) стр. 106-108.
  6. Robin Hallett, Africa to 1875: A Modern History, стр. 249.
  7. Robin Hallett, Africa to 1875: A Modern History, стр. 248.
  8. H. V. Livermore, A New History of Portugal, стр. 129.
  9. Robin Hallett, Africa to 1875: A Modern History, стр. 164.
  10. H.V. Livermore, A New History of Portugal, стр. 138-139.
  11. João Ferreira Duarte, The Politics of Non-Translation: A Case Study in Anglo-Portuguese Relations
  12. Portugal - Emigration, Eric Solsten, ed. Portugal: A Country Study. Washington: GPO for the Library of Congress, 1993.
  13. Flight from Angola, The Economist (August 16, 1975).
  14. Dismantling the Portuguese Empire, Time Magazine (Monday, July 07, 1975).

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]