Педро Алвариш Кабрал
|
||||||||||
Педру Алвариш Кабрал (на португалски: Pedro Álvares Cabral, понякога на португалски: Pedralves Cabral) е португалски мореплавател, откривател на Бразилия.
Откриването на Бразилия [редактиране]
Произхожда от знатно португалско семейство. След успеха на Васко да Гама Кабрал е изпратен в Индия от крал Мануел I в качеството си на адмирал на втория португалски флот, състоящ се от 13 кораба и около 1500 човека екипаж. За капитан на един от корабите е назначен Бартоломео Диаш. От другите участници в експедицията трябва да се споменат имената на Дуарте Пашеку Пирейра, неведнъж плавал към Западна Африка и това на Гаспар Лемуш.
Флотилията отплава от Лисабон на 9 март 1500 и на 22 март 1500 достига до о-вите Кабо Верде, където един от корабите изчезва. По неизяснени и досега причини вместо да плава по добре известния на португалците път към нос Добра Надежда покрай бреговете на Африка, ескадрата на Кабрал поема право на юг, но поради океанските течения е отнесена на запад и след месец, на 22 април се озовава на брега на Южна Америка, на територията на днешна Бразилия. На 24 април слиза на брега, нарича земята Terra da Vera Cruz и на 1 май 1500 тържествено я обявява за принадлежаща на Португалия, като издига на брега дървен кръст.
Съзнавайки значението на направеното от него откритие, Кабрал изпраща в Лисабон един от капитаните си Гаспар Лемуш, с послание до краля. След няколко месеца, през 1501, кралят изпраща за Вера Крус три каравели под командването на адмирал Гонсалу Куельо. На 2 май с останалите 11 кораба на Кабрал възобновява плаването си към Индия.
Кабрал в Индия [редактиране]
По пътя към Ост-Индия му се налага да премине през много бури, по време на които, през май 1500 четири от корабите му потъват с целия си екипаж, в т. и корабът командван от Бартоломео Диаш. С останалите шест кораба от флотилията (седмия кораб под командата на Диого Диаш, по време на майската буря се отклонява от ескадрата и открива остров Мадагаскар) Кабрал достига до източния бряг на Африка, спира на брега на Мозамбик, за който първи дава подробна информация и след това се отправя към Каликут. В средата на септември 1500 флотилията достига до крайбрежието на Индия. Под натиска на арабските търговци и духовенство местните жители отказват да търгуват с португалците, нападат тези, които са слезли на брега и убиват около 50 човека. Кабрал отговара на убиствата като бомбардира беззащитния град и опожарява няколко арабски кораба, но силите му са доста малки за да подчини Каликут. Тогава той се обръща към управителите на съседните пристанищни градове Кочин и Канапур, като им предлага изгодна търговия. Съседите се отнасят враждебно към Каликут и продават на чужденците голямо количество подправки, ароматни вещества, леки местни тъкани, лекарствени растения и др. В средата на януари 1501 Кабрал отплава обратно за Португалия. Около бреговете на Мозамбик един от корабите засяда на риф и е запален и изгорен. Край югоизточните брегове на Африка друг от корабите се отделя от флотилията и самостоятелно се прибира в Португалия. В края на юни 1501 четирите кораба отново се събират, а край бреговете на Кабо Верде към тях се присъединява и корабът на Диого Диаш и на 31 юли 1501 всички се прибират с богати товари в лисабонското пристанище.
Независимо от многото жертви и загубата на шест кораба в метрополията счичат, че експедицията е успешна и за тази цел е организирана нова (трета) експедиция към Индия, възглавявана отново от Васко да Гама.
В последващи морски експедиции името на Кабрал вече не се споменава. Умира около 1520. Неговите пътешествия са описани от Рамузио: «Navigazioni e viaggi» (Венец., 1563).
Източници [редактиране]
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 182-183. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 78-88. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 53-54, 82. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2
|
||||||||||||||||
