Алонсо де Охеда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алонсо де Охеда
испански изследовател
Алонсо де Охеда 
Роден: ок. 1466
Куенка, Испания
Починал: 1516
Санто Доминго, дн. Доминиканска република

Алонсо де Охеда (на испански Alonso de Ojeda) (ок.1465 - 1515) е испански пътешественик, конкистадор, роден в благородническо семейство в Куенка.

Участие във второто плаване на Христофор Колумб[редактиране | edit source]

Де Охеда произлиза от обедняло благородно семейство. Започва кариерата си със служба при графовете на Медина Сидония. Благодарение на патронажа на Хуан Родригес де Фонсека, архиепископ на Бургос Де Охеда се включва във втората експедиция на Христофор Колумб до Новия свят през 1493 г., в която се отличава в битките с туземците. По време на пребиваването си на остров Хаити през 1494 г. пръв прониква в централните части на острова и открива златни находища и донася новината, че вътрешните части на острова са гъсто населени. Връща се в Испания в 1496 г.

Откриване северното крайбрежие на Венецуела 1499[редактиране | edit source]

Плаванията на Алонсо де Охеда (1499 и 1509-1510 г.)

След три години, през 1499 г., той отново пътува до Новия свят със своя собствена експедиция от два кораба, с около 60 човека екипаж, като парите за оборудването на корабите да дадени от флорентинските банкери. Това обяснява наличието на борда на космографа Хуан де ла Коса и чиновника на банкерската кантора Америко Веспучи. След триседмично плаване, в началото на юли 1499 г. експедицията стига до Южна Америка приблизително на 1000 км югоизточно от устието на Ориноко. Корабите завиват на северозапад и Охеда открива вторично след Педро Алонсо Ниньо брега на Гвиана от 54º до 60º з.д. (делтата на Ориноко). Това вторично плаване, две-три седмици след Ниньо, покрай брега на Южна Америка се отразява пагубно върху доходите на експедицията. Там където Ниньо заграбва на безценица огромно количество бисери, Охеда събира само бисерчета.

Експедицията продължава на запад брега на Венецуела от 66º до 72º 10` з.д. - нос Ла Вела. Открива залива Тристе (10°45′ с. ш. 68°15′ з. д. / 10.75° с. ш. 68.25° з. д.), остров Кюрасао (961 км2, 12°10′ с. ш. 69°00′ з. д. / 12.166667° с. ш. 69° з. д.), остров Аруба (193 км2, 12°30′ с. ш. 70°00′ з. д. / 12.5° с. ш. 70° з. д.), п-ов Парагуана (9 август, 11°55′ с. ш. 70°00′ з. д. / 11.916667° с. ш. 70° з. д.), Венецуелския залив (9 август), лагуната Маракайбо (24 август, 9°50′ с. ш. 71°30′ з. д. / 9.833333° с. ш. 71.5° з. д.) и п-ов Гоахира (1 септември, 12°00′ с. ш. 71°40′ з. д. / 12° с. ш. 71.666667° з. д.). В лагуната Маракайбо испанците откриват многолюдно индианско селище, построено във водата на колове, което наподобява Венеция и в тази връзка Охеда назовава целия залив Венецуела (на испански "Малка Венеция"), което название по-късно се разпространява на целия северен бряг на Южна Америка.

В средата на септември провизиите са на привършване и Охеда се отправя към остров Испаньола, където участва с хората си в метежа срещу Христофор Колумб. При връщането си в Испания през юли 1500 г. Охеда отвежда в Европа много туземци, които пленява на Бахамските о-ви по време на наказателна операция и ги продава като роби, които в известна степен покриват разходите по експедицията.

Първа испанска колония в Южна Америка и смърт на Охеда[редактиране | edit source]

В Испания Де Охеда организира нова експедиция, която тръгва от Кадис през 1502 и акостира на Американския континент на място, наречено Санта Крус. Тук експедицията основава колония, която обаче скоро е ликвидирана, тъй като е в нарушение на папската була разделяща света между Португалия и Испания. При завръщането си в Испания Де Охеда е осъден да плати голяма глоба, но при обжалването е оправдан.

Де Охеда отново заминава за Испаньола, където се намира Хуан де ла Коса. От там той моли правителството за разрешение за основаване на колония на материка между Кабо де Вела и залива Ураба. След получаването на разрешение се връща в Испания и организира третата си последна експедиция през 1509 г. с четири кораба и 300 моряци и войници. В експедицията му участва Франсиско Писаро, бъдещият покорител на Перу. Начело на флотилията Охеда отплува от Испаньола, за да влезе във владение като губернатор на Нова Андалусия — територията между залива Ураба и п-ов Гоахира. Акостира в близост до мястото, на което днес се намира град Картахена със 70 души, за да залови индианци за роби. В разразилата се схватка с туземците испанците са избити, като се спасяват само Де Охеда и още един войник. Въпреки всичко Де Охеда получава подкрепления от Испаньола и през 1510 г. основава колонията Сан Себастиан. В новосъздадената колония липсват продоволствия и бойни припаси и сред испанците започва брожение. Охеда с жестоки мерки поддържа дисциплината: на един дворянин отсича главата; обикновените моряци и войници беси, жигосва с нажежено желязо, наказва с бой с камшици, реже езици и пръсти.

Част от робите и златото, заграбено от индианците, Охеда изпраща в Испаньола, за да получи помощ. В колонията обаче пристига само шайка пирати с кораб с малко провизии. След като обменя своите богатства за хранителни припаси, Охеда с пиратите се отправя за Куба, където тогава все още няма испански гарнизони. Боейки се от бесило, пиратите изоставят кораба и се прехвърлят на остров Ямайка, а Охеда с празни джобове пристига на Испаньола. Не му се удава да събере средства за нова експедиция и умира в пълна нищета на острова през 1515 г.

Хипотеза за български произход[редактиране | edit source]

Българският изследовател Иван Димитров твърди в серия свои публикации, че Алонсо де Охеда е от български произход и го идентифицира с Драган да Лихнида (Драган Охридски) родом от град Охрид. Като доказателство привежда факта, че според някои източници когато се разгневял, Охеда ругаел на непознат език. В свои проучвания в Югославия, Германия, Румъния, Унгария и Австрия Димитров достига до извода, че преди да се отправи през океана Де Охеда участва в десетгодишната Гранадска война (28 февруари 1482 - 2 януари 1492 г.) на страната на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, в която испанците слагат край на мюсюлманското господство на Иберийския полуостров. Останалите на полуострова мориски са експулсирани през 1609 г. от Испания. Алонсо де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела му предлагат мавърски замък и много земя, но Алонсо де Охеда отказва.

На 30.08.1982 г. Иван Димитров пише във в. "Труд": „Ние разполагаме с копие от нефалшифицираната „Мапа Мунди" от 1500 година, направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда отива на доклад в испанския двор. Повечето названия в нея са български, славянски или свързани с България – Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др.“. На препис на „Мапа Мунди-1500“ се различава думата „бурнтианс“ т.е. арабската дума „бурджан“, употребявана от испанците по това време за „българин“. Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (с испанското му звучене Сан Себастиан). На брега на Охридското езеро има манастир, известен от стари времена като „Свети Стефан".

В завещанието си Охеда пише, че иска да бъде погребан под прага на църквата във францисканския манастир в град Санто Доминго на остров Испаньола, „ТА ВСИЧКИ ДА ТЪПЧАТ КОСТИТЕ МИ" (защото) „АЗ НЕ ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ КЪМ РОДИНАТА".

Английският посланик в Париж О'Конел през XV в. пише, че двете имена – Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида са имена на едно и също лице.

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 61, 73-76, 125-126. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/

Външни препратки[редактиране | edit source]