Пътешественик-изследовател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пътешественикът Казимиеж Новак

Пътешественик-изследовател е пътешественик, който пътува с цел да открие нова информация и нови ресурси. В човешката история най-характерен период на пътувания с такава цел е ерата на Великите географски открития, когато европейски пътешественици-изследователи тръгват по море към останалата част от света, водени от желанието да открият нови земи и богатства. След този период продължава изследването на по-трудно достъпни области като Северния и Южния полюс, Амазонка, вътрешността на Африка. В наше време хората са създали специални апарати и стратегии за изследване на трудно достъпни места като полярните области, пещери, пустини, океани и космическото пространство. С помощта на роботи и научни измервания космонавтиката получава информация дори за отдалечени от Слънчевата система места.

В науката изследването е една от трите цели на емпиричната наука (останалите две са описание и обяснение). Терминът се използва и като метафора - човек може да изследва Интернет, сексуалността и др.

Забележителни периоди на човешки пътешествия[редактиране | edit source]

Финикийци[редактиране | edit source]

Финикийците са първите в историята които провеждат (презморска) колонизация в периода 1550–300 г. пр. н. е. Те търгуват из Средиземно море и Мала Азия. Наличието на калай в някои финикийски находки предполага, че може да са стигали до Великобритания. Някои учени предполагат, че може да са имали контакти с Новия свят, но това е спорно [1].Според Енеидата на Врегилий и други антични източници легендарната царица Дидона била финикийка от Мала Азия, която достигнала Северна Африка и основала Картаген.

Картагенци[редактиране | edit source]

Ханон Мореплавателят (500 пр.н.е.) е картагенски мореплавател, ръководил експедиция по западното крайбрежие на Африка в средата на 5 век пр.н.е.. Основният източник за пътуването на Ханон Мореплавателя е гръцки текст, озаглавен Пътешествието на Ханон, водач на картагенците, около частите на Либия отвъд Херкулесовите стълбове.

Гърци[редактиране | edit source]

Великата гръцка колонизация, е по бреговете на Средиземно море, а по-късно и по тези на Черно море. Древногръцкият пътешественик-изследовател Питей от Марсилия достига до Северно море.

Китайски пътешествия в Източните морета и Централна Азия[редактиране | edit source]

През 3 и 2 век пр.н.е., китайски пътешественици от династиите Цин и Хан изследват източната част от Северното полукълбо. Например придворният магьосник Сюй Фу (роден през 255 г. пр.н.е.), води две пътешествия в Източните морета през 219 и 210 г. пр.н.е., а Джан Циен е имперски пратеник в Централна Азия, който спомага за оформянето на Пътя на коприната.

Викинги[редактиране | edit source]

Между 800 и 1040 г. викингите плават по реки и морета и изследват Северозападна Европа и голяма част от Атлантическия океан. Шведите прекосяват Балтийско море, а след това по големите реки на Русия и Централна Европа достигат дори до Константинопол, столицата на Византия. Датчаните владеят Северно море и Ламанша и тероризират Англия и Франция, където завладяват и заселват големи райони. Норвежката експанзия е на запад — първоначалните набези на норвежките викинги са от V и VI век срещу Англия, но след това се насочват към Ирландия, Шотландия и техните острови. Те поемат предизвикателството да плават в непознати води и колонизират Исландия (874 г.) и Гренландия (875 г.).[2]

Китайски пътешествия в Индийския океан[редактиране | edit source]

Китайският пътешественик Ванг Даюан (Wang Dayuan) (незив.–1350) извършва две големи морски плавания в Индийския океан. През 1328–1333 той плава из Южнокитайско море, посещава много места из Югоизточна Азия и достига Южна Азия, като посещава Шри Ланка и Индия. По-късно (1334–1339) посещава Северна Африка и Източна Африка. Китайският адмирал Джън Хъ (1371–1433) прави седем военно-търговски експедиции, известни като „Пътешествията на Джън Хъ“, до Арабия, Източна Африка, Индия, Индонезия и Тайланд.

Велики географски открития[редактиране | edit source]

Великите географски открития (на английски: Age of Exploration) са извършени в периода от началото на 15 век до 17 век от европейци, пътешествали из Африка, Америка, Азия и Океания. Сред най-значимите пътешественици-изследователи са: Афанасий Никитин (? – 1472), пътешественик и търговец, един от първите европейци посетил Индия и документирал пътуването си; Бартоломео Диаш (ок. 1450–1500), първият европеец, достигнал Добра Надежда; Христофор Колумб (1451–1506), повел експедиция през атлантическия океан и открил Америка; Васко да Гама (1460-1524), извършил първото плаване от Европа до Индия и обратно покрай Добра Надежда; Васко Нунес де Балбоа (ок. 1475–1519), първият европеец, съзрял Тихия океан след като прекосил Панамския провлак; Фернандо Магелан (1480–1521) и Хуан Себастиан де Елкано (1476-1526), които извършват първото околосветско пътешествие; Жак Картие (1491–1557), картографирал за първи път канадските брегове; Франсиско де Ореляна (1511–1546), който първи сред европейците изследва река Амазонка; Вилем Янсзон (1570-1630), открил Австралия и Абел Тасман (1603-1659), откривател на Тасмания и Нова Зеландия.

Труднодостъпни места[редактиране | edit source]

Хората създават стратегии и специализирани инструменти за изследване на специфични райони на Земята като Арктика, пещерите, пустините, океаните и дори Луната. С помощта на роботи и космически апарати се изследват Слънчевата система и пространството извън нейните граници като част от развиващите се космически изследвания.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tellier, Luc-Normand. Urban World History: An Economic and Geographical Perspective. PUQ, 2009. с. 301.
  2. Колектив. Яростта на Севера. Издателство „Абагар“. София. 1996 г. стр. 11. ISBN 954-584-188-5

Външни препратки[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Exploration“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.