Жак Картие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак Картие
бретанско-френски мореплавател
Жак Картие 
Роден: 1491
Сен Мало
Починал: 1 септември 1557
Сен Мало[1], Франция

Жак Картие (на бретонски: Jakez Karter; на френски: Jacques Cartier) е френски мореплавател от бретански произход, установил властта на Франция над днешна Канада.[2][3][4][5] Опитвайки се да открие Северозападен морски път към Далечния Изток, той става първият европеец, описал и картографирал залива Сейнт Лорънс и бреговете на река Сейнт Лорънс, на която дава името Канада по наименованието на две големи селища на ирокезите.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Жак Картие е роден между 7 юни и 23 декември 1491 година[6] в Сен Мало. Едно от важните пристанища на херцогството Бретан, през 1490 година Сен Мало се обявява за независим град-държава, но през 1493 година е присъединен към Франция.[7]

Сведенията за живота на Жак Картие преди неговото първо официално пътуване през 1534 година са оскъдни. Кръщелното му свидетелство не е запазено, тъй като регистрите за гражданско състояние в родния му град Сен Мало за периода от 1472 до 1494 година са изчезнали.[8] От втората половина на 19 век насам историците описват Картие като син на Жаме и Жефлин Жансар, макар че да няма никакви архивни документи, които да потвърждават това.[9][10][11][12] Ако това наистина е така, то той има двама братя, Люкас и неназовано дете, родено през 1494 година, както и една сестра, Бертелин.[10][11] Това, което е сигурно, е че Картие има сестра на име Жеан – нейното име се споменава в завещанието му,[13] като според регистрите той е и кръстник на три от нейните деца.[14] Според някои изследователи брат на Картие е и Жеан, две от децата на когото също са кръстени от Жак Картие.[15]

Картие изглежда е уважаван гражданин на Сен Мало, като името му се споменава многократно в архивите в качеството му на кръстник, свидетел или съдебен заседател по време на съдебни спорове и други. Така за времето между 21 август 1510 година и 17 ноември 1555 година той е споменат 58 пъти в кръщелни свидетелства.[16][17][18][12] В началото на април 1520 година Жак Картие се жени за Катрин, дъщеря на Жак де Гранш и Франсоаз Дю Маст.[19] Тъстът му заема длъжността конетабъл на Сен Мало и бракът значително подобрява общественото положение на Картие. Двамата нямат деца.[20]

Морски експедиции[редактиране | edit source]

Първо плаване (1534)[редактиране | edit source]

Първо плаване на Жак Картие 1534.

На 20 април 1534 Картие с два кораба отплава от Сен Мало, пресича Атлантическия океан и на 10 май 1534 достига залива Бонависта (48°35′ с. ш. 53°30′ з. д. / 48.583333° с. ш. 53.5° з. д.) на източното крайбрежие на остров Нюфаундленд. На 9 юни открива протока Бел Айл (51°40′ с. ш. 56°10′ з. д. / 51.666667° с. ш. 56.166667° з. д.), отделящ Нюфаундленд на югоизток от п-ов Лабрадор на северозапад и остров Бел Айл (51°55′ с. ш. 55°15′ з. д. / 51.916667° с. ш. 55.25° з. д., в източната част на протока) и подробно изследва северните и южни брегове на протока. Пресича залива Сейнт Лорънс в югозападно направление и открива о-вите Магдалена (47°30′ с. ш. 61°40′ з. д. / 47.5° с. ш. 61.666667° з. д.). На 1 юли открива северния бряг на остров Принц Едуард (5600 км2), на 3 юли – залива Шальор (48°00′ с. ш. 65°35′ з. д. / 48° с. ш. 65.583333° з. д.), южния и източен бряг на п-ов Гаспе със залива Гаспе (на 12 юли, 48°50′ с. ш. 64°30′ з. д. / 48.833333° с. ш. 64.5° з. д.), протока Гаспе (между п-ов Гаспе на югозапад и остров Антикости на североизток) и южния, източния и северния бряг на остров Антикости (49°30′ с. ш. 63°00′ з. д. / 49.5° с. ш. 63° з. д., 8150 км2). По този начин открива почти цялото южно и западно крайбрежие на залива Сейнт Лорънс и част от северния му бряг. Той присъединява към френската корона тази част на днешна Канада и на връщане взема със себе си двама индианци от племето на ирокезите, за да ги обучи като преводачи. В началото на септември 1534 експедицията се завръща във Франция.

Второ плаване (1535-1536)[редактиране | edit source]

Второ плаване на Жак Картие 1535-1536.

През второто плаване 1535-1536, вече с три кораба, Картие използва двамата индианци като водачи и преводачи, които му помагат да състави карта на земите северно от река Сейнт Лорънс до индианското селище Стадакона, които днес са ни известни като Квебек, Канада. Открива протока Минган (Жак Картие, 49°58′ с. ш. 62°47′ з. д. / 49.966667° с. ш. 62.783333° з. д., отделящ остров Антикости на юг от п-ов Лабрадор на север), на 15 август – река Сейнт Лорънс (3350 км) до устието на река Отава (ляв приток), река Сагеней (ляв приток) и хълма Монреал (2 октомври). Местните индианци приветливо, с песни и танци посрещат французите, а вождовете им сключват с тях дружески съюзи. Картие и екипажът раздават медни кръстчета, предлагат им да ги целуват, като по този начин "приобщават индианците към християнския свят". По бреговете на реката, на различни места Картие поставя няколко големи дървени кръста с надпис: "Тази страна принадлежи на Франсоа I, крал на Франция". По този начин Картие слага началото на великата задокеанска колония на Франция – Нова Франция, или Канада.

Времето напредва и Картие решава да прекара зимата в Стадакона. Въпреки, че местните индианци снабдяват французите с продукт 25 мъже от екипажа му умират от скорбут, докато останалите моряци разбират, че могат да се спасят с помощта на чай от бял кедър, достяван им от индианците. По време на зимуването са закупени голямо количество ценни животински кожи, заменени за дребни европейски стоки. Картие разпитва местните вождове, откъде тече реката и те му показват на югозапад, като му обясняват с жестове, че там се намират обширни водни пространства. На 16 юли 1536 Картие благополучно се завръща във Франция и крал Франсоа I официално обявява за великите открития в "Азия" и присъединяването на Канада към френските земи.

Трето плаване (1541-1542)[редактиране | edit source]

През третото пътуване 1541-1542, Картие е принуден да служи под командването на Жан-Франсоа де ла Рок де Робервал, назначен за вицекрал на Нова Франция, въпреки нежеланието на бившия му екипаж. Тази трета и последна експедиция е изцяло неудачна. През 1542 Картие се опитва да разузнае горното течение на Сейнт Лорънс, множеството прагове и бързеи по реката му попречват да осъществи плана си. Основава селище близо до Стадакона. Открива различни минерали и руди, пътува до Хочелага. Прекарва зимата край Стадакона, където 35 члена на екипажа му загиват в битка с ирокезите. През есента на 1542 експедицията се завръща във Франция без да е извършила никакви открития, но затова пък с огромно количество боброви кожи, които се разпродават на баснословни цени в кралството.

Последни години[редактиране | edit source]

Картие умира в Сен Мало, Франция на 1 септември 1557 г.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Jacques Cartier, Fichier Origine (fichierorigine.com).
  2. ((en)) Trudel, Marcel. Cartier, Jacques. // The Canadian Encyclopedia. Посетен на 9 ноември 2009.
  3. ((en))  Jacques Cartier. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 9 ноември 2009.
  4. ((en))  Exploration — Jacques Cartier. // The Historica Dominion Institute. Посетен на 9 ноември 2009.
  5. ((en))  Jacques Cartier. // The Catholic Encyclopedia. Посетен на 9 ноември 2009.
  6. Jouon des Longrais 1888, с. 5-7.
  7. ((fr)) Chartier-Le Floch, Erwan. Saint-Malo, au vent de l’histoire. // ArMen, 2009. Посетен на 31 юли 2010.
  8. Jouon des Longrais 1888, с. 8.
  9. ((fr)) Desmazières de Séchelles, M. C. Appendice à la généalogie de Jacques Cartier.... // Transactions of the Literary and Historical Society of Quebec V (1). mai 1862. с. 133, 135-137.
  10. а б Harvut 1884, с. 5.
  11. а б Paris-Jallobert 2004, с. 3516.
  12. а б ((fr)) Josseaume, Michel. Autour de Jacques Cartier. // Mémoires de la société généalogique canadienne-française 21. Janvier-Mars 1970. с. 27-31.
  13. Jouon des Longrais 1888, с. 40.
  14. Paris-Jallobert 2004, с. 3779.
  15. Jouon des Longrais 1888, с. 10.
  16. Harvut 1884, с. 8-13.
  17. Jouon des Longrais 1888, с. 175-179.
  18. Paris-Jallobert 2004, с. 3462.
  19. Jouon des Longrais 1888, с. 11-12.
  20. Jouon des Longrais 1888, с. 114.
Цитирани източници
  • ((fr)) Harvut. Jacques Cartier. Recherches sur sa personne et sur sa famille. Nantes, Vincent Forest et Émile Grimaud, 1884.
  • ((fr)) Jouon des Longrais. Jacques Cartier. Documents nouveaux. Paris, Alphonse Picard, 1888.
  • ((fr)) Paris-Jallobert, Paul. Anciens registres paroissiaux de Bretagne: Baptêmes-Mariages-Sépultures. Rennes, Sajef, 2004, [1898].
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 88-94. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 199-203. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2