Франсис Дрейк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсис Дрейк
английски мореплавател
Франсис Дрейк 
Роден: 1540 г.
Тависток, Англия
Починал: 28 януари 1596 г.
Сан Хуан, Пуерто Рико

Сър Франсис Дрейк (на английски: Francis Drake) е английски пират, мореплавател, герой от много морски битки. Занимавал се също с политика и инженерство. Той е първият англичанин, който обикаля земното кълбо по вода (1577 г. – 1580 г.) и така става вторият мореплавател след Фернандо Магелан, осъществил пълно околосветско пътешествие.

Ранни години[редактиране | edit source]

Франсис Дрейк е роден през 1540 г. в Тависток, Девън и въпреки че някои смятат, че това не е истина, той принадлежи към семейство Дрейк от графство Девън. Нищо не се знае за Дрейк, докато той не взема участие в търговията с Гвинея през 1565 г. Две години по-късно (1567-1568) придобива слава като командир на кораб в ескадрата на братовчед си Джон Хокинс, който търгува с Америка, въпреки забраната на Испания. Хокинс и Дрейк са вероломно нападнати в пристанището Сан Хуан де Улуа и всичките им кораби без два са разрушени. При връщането си в Англия те искат обезщетение от английското правителство, но не го получават и решават да възстановят загубите с пиратски експедиции срещу испанския търговски флот.

Пиратски набези в Карибско море[редактиране | edit source]

През 1570, 1571 и 1572 г. Дрейк прави три пътувания до Карибските острови (наричани тогава „Западни Индии“), като при третото превзема и ограбва испанския град Номбрес де Диос. Много от крайбрежните градове са изоставени поради сериозните щети, причинени им от атаката на Дрейк. Дрейк се зарича следващия път неговият кораб да бъде първият английски, който ще преплава Тихия океан.

Второ околосветско плаване 1577 г. -1580 г.[редактиране | edit source]

Пътят на Франсис Дрейк по време на околосветското му плаване

Опустошаване на тихоокенското крайбрежие на Америка 1578 г. - 1579 г.[редактиране | edit source]

На 13 декември 1577 г. Дрейк предприема прочутото си пътуване с кораба „Златната кошута“ (100 т) и още 4 по-малки по пътя на Магелан. През април 1578 г. пиратите достигат до бреговете на Южна Америка в района на Ла Плата и бавно се придвижват на юг. В края на юни, средата на зимата в южното полукълбо, те се установяват в залива Сан Хулиан, където близо 60 години по-рано зимува и Фернандо Магелан и Дрейк, подобно на великия си предшественик потушава бунт на корабите си и привежда в изпълнение смъртни присъди. В средата на август пиратите продължават на юг, вече на три кораба (поради негодносттта на един от тях да плава е запален и изгорен) и навлизат в Магелановия проток. След две седмици и половина флотилията навлиза в Тихия океан и завива на север. Скоро обаче се разразява голяма буря, която завинаги разделя трите кораба. Единият от корабите изчезва безследно, а другият след месец борба със стихиите е върнат отново в Магелановия проток и благополучно се завръща в Англия.

Дрейк на "Златната кошута" за тези два месеца е отнесен далеч на юг, като по този начин англичаните на 24 октомври 1578 г. откриват протока Дрейк, разделящ Антарктида от Америка. Дрейк слиза на остров наречен от него "Елизабет" в чест на английаската кралица, според него най-южна суша където се срещат водите на Атлантическия и Тихия океан (най-вероятно днешния остров Хендърсън в югозападната част на Огнена земя).[1] След това корабът се насочва на север към Валпарайсо, където предварително е уговорена среща с останалите кораби. Въпреки че пиратските кораби не се явяват на уговорената среща, Дрейк разграбва Валпарайсо и завзема стоящия в пристанището испански кораб, натоварен с вино и злато. След Валпарайсо, Дрейк се убеждава, че останалите два кораба няма повече да се появят и самостоятелно поема на север покрай западното, тихоокеанско крайбрежие на Южна Америка, като продължава да ограбва градовете по крайбрежието на Чили и Перу и да пленява нищо неподозиращите испански кораби, натоварени със стоки и скъпоценности.

Откриване на "Нови Албион" 1579 г.[редактиране | edit source]

Карта на Нови Албион от Йодокус Хондиус

Опасявайки се от морските бури и от испанска блокада на Магелановия проток, Дрейк решава да продължи на север покрай западното крайбрежие на Централна и Северна Америка, и да се завърне в Англия, като заобиколи от север Северна Америка. Плавайки покрай западното крайбрежие (в някои участъци корабът се отклонява далеч от брега) през юни 1579 г., англичаните достигат на север до 43° с.ш., но поради лошото време (снеговалежи и бури) корабите обръщат на юг и откриват участък от западния бряг на Северна Америка, в т.ч. залива Дрейк (17 юни, вторично, 38°01′ с. ш. 122°58′ з. д. / 38.016667° с. ш. 122.966667° з. д.) и о-вите Фаралон (37°44′ с. ш. 123°02′ з. д. / 37.733333° с. ш. 123.033333° з. д.).

Пиратите слизат на брега на залива и пристъпват към ремонт на кораба, който за близо двегодишно плаване е понесъл доста повреди. Там англичаните завързват дружески отношения с местните индианци, които за дребни изделия ги снабдяват с хранителни припаси. По време на голямо увеселение с местния вожд и неговото племе Дрейк тържествено издига английското знаме и обявява всички тези земи за владение на английската кралица. Преди отплаването си от залива англичаните поставят на брега стълб и заковават на него медна плочка, на която са изписани името на кралица Елизабет, датата на пристигането и "доброволното присъединяване" на индианците на английската кралица. Край стълба Дрейк заравя сребърна монета с изображението на кралицата и нейния герб. (Табелката и монетата са намерени малко преди Втората световна война в "района на Сан Франсиско").

Завършване на околосветското плаване 1579 г. - 1580 г.[редактиране | edit source]

В средата на юли 1579 г. Дрейк потегля през Тихия океан към островите Ладронес (Мариански острови), до които достига в края на септември след 68-дневно плаване, а през ноември "Златната кошута" хвърля котва на остров Тернате от Молукските о-ви. Местният управител, враждуващ с португалците, снабдява англичаните с необходимите им хранителни продукти. В края на 1579 г. пиратите пребивават почти месец на необитаем остров южно от Сулавеси, тъй като корабът отново се нуждае от ремонт, а те от почивка. След това корабът блуждае още няколко седмици в началото на 1580 г. в лабиринта от острови, като се натъква на подводен риф и едва не потъва. Край Ява от местните жители англичаните научават, че недалеч също има такива големи кораби като техния и Дрейк решава да не се бави повече, тъй като няма никакво желание да се среща с португалците и взима курс право към нос Добра Надежда. В края на юни носът е заобиколен, след два месеца е пресечен и Северния тропик и на 26 септември 1580 г. се завръща в Англия с пълни трюмове с подправки и испанско злато и сребро — 1580 г. след две години и десет месеца плаване.

Значение от плаването на Дрейк[редактиране | edit source]

Пиратският рейд на Дрейк открива за английските кораби морските пътища, известни по-рано само на испанците и португалците, и в същото време рязко обтяга англо-испанските отношения. Испанският посланик настоява екипажът да бъде обесен, но кралица Елизабет I защитава моряците, като използва факта, че Испания подстрекава бунтовете срещу нейното царуване в Англия и третира английските кораби по същия начин, както Дрейк третира испанските. Освен това тя държи на правото на англичаните да прекосяват Тихия океан, въпреки че испанците гледат на него като на свое вътрешно море. Кралицата обсипва Дрейк с кралски милости. Присъжда му титлата баронет, приема от него скъпоценни подаръци и лично "ощастливява със своето присъствие" блестящия банкет, устроен на пиратския кораб в нейна чест. Тя заповядва да се докладва на испанския посланик, че всички ценности ще се съхраняват в кралската съкровищница дотогава, докато между Англия и Испания не се изгладят дипломатическите отношения.

Следващи години 1580 г. - 1596 г.[редактиране | edit source]

През 1582 г. Дрейк става кмет на Плимут и съветник на английското правителство по морските въпроси. През 1585 г. става член на Парламента. През есента на същата година е изпратен с флот от 25 кораба в Испанска Америка, за да отмъсти за ембаргото, което Испания е наложила на английските кораби. При това пътуване Дрейк ограбва испанския град Виго (Галисия), след това прекосява Атлантика и превзема и ограбва Санто Доминго, Картахена и няколко градчета във Флорида. Дрейк завежда и подслонява първите английски колонизатори във Вирджиния и се връща в Англия през лятото на 1586 г.

Следващата задача, която му е възложена, е да атакува испанските пристанища, в които се подготвя испанската „Непобедима Армада“ за нашествие в Англия. С четири бойни кораба Дрейк напада Кадис и унищожава 38 кораба. Заслугата на Дрейк за победата по-късно над Армадата е първостепенна и той постоянно кара правителството да усилва морската мощ на Англия. Атаката му срещу Армадата през 1589 г. е по-малко успешна, но той все пак успява да изгори част от експедицията, подготвяна в Ла Коруня. Английски войници дебаркират в Лисабон, но атаката срещу португалската столица се проваля. Дрейк е обвинен, че не е подкрепил нападението и наградите му са отнети.

Следващите 5 години няма сведения за дейността му и последната му експедиция (1595 г.) със сър Джон Хокинс до Западните Индии е неуспешна. Испанците са предупредени и всяко техно пристанище е силно укрепено. Хокинс умира близо до Пуерто Рико, а Дрейк заболява от треска и умира на 28 януари 1596 г. при атаката на Сан Хуан, Пуерто Рико. Той е погребан в морето.

Сър Франсис Дрейк е описван като най-добрия от моряците на Елизабет I: човек, готов на всякакви приключения, обичан и следван от хората си, човек с висока интелигентност. Най-добрият пример за почитта към него е заливът край Дартмур (близо до Плимут), който все още носи неговото име.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. * Ранна история: Острови фантоми. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 46-47. ISBN 978-619-90008-1-6

Източници[редактиране | edit source]