Експедиция на Луис и Кларк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мериуедър Луис и Уилям Кларк

Експедицията на Мериуедър Луис (на английски Merwether Lewis) (18 август 1774 - 11 октомври 1809) и Уилям Кларк (на английски William Clark) (1 август 1770 - 1 септември 1838) през 1804-1806 г. е първата американска експедиция прекосила територията между Атлантическия и Тихия океан и върнала се обратно.

Изследването на Запада[редактиране | edit source]

Експедицията на Мериуедър Луис и Уилям Кларк е втората официална експедиция между двата океана северно от Мексико. Първата достигнала брега на Тихия океан на Британска Колумбия е на шотландско-канадския изследовател сър Александър Маккензи, който осъществява подвига си на 20 юли 1793 г.

Закупуване на Луизиана и експедиция на запад[редактиране | edit source]

Луис и Кларк се срещат при водопадите на р. Охайо, статуя в Кларксвил, Индиана (отсреща на Луисвил)

Закупуването на Луизиана през 1803 г. предизвиква интерес към разширението на американската територия до западния бряг. Съединените щати не знаят какво точно са купили, а и Франция не е наясно с териториите, които е продала. Няколко месеца след покупката президентът Томас Джеферсън осигурява финансиране от $2500 от Конгреса за експедиция на запад.

Целта на американската експедиция на северозапад е да изучава индианските племена, ботаниката, геологията, терена и дивите животни в региона, както и да оцени степента на влияние на установилите се вече в областта британски и френски (канадски) ловци и трапери.

В писмо от 20 юни 1803 г. Джеферсън пише на капитан Мериуедър Луис, когото е избран за водач на експедицията, известна по-нататък като Корпус за открития:

Целта на вашата експедиция е да изследвате река Мисури и такъв основен неин поток, който с маршрута и комуникацията си с водите на Тихия океан дали Колумбия, Орегон, Колорадо или някоя друга река може да осигури най-прекия и проходим воден път през този континент с цел търговия.

Луис избира за свой партньор Уилям Кларк. Кларк официално има чин младши лейтенант, но Луис прикрива това от подчинените си и споделя водачеството на експедицията, обръщайки се към Кларк като „капитан“.

Пътешествие[редактиране | edit source]

Маршрут на експедицията
Възстановка на Форт Мандан, Северна Дакота
Черноопашато прерийно кученце

„Напуснах Питсбърг този ден с отряд от 11 ръце, от които 7 са войници, един навигатор, и трима младежи изпитателно, които са предложили да ме придружат през цялото пътешествие.“ С тези думи Мериуедър Луис започва първия запис в дневника на епичната експедиция към Тихия океан.

Луис обявява устието на река Дюбоа (на източната страна на Мисисипи, срещу устието на Мисури) за официална начална точка, но двата и половина месеца, прекарани в пътуване по течението на река Охайо може да се счита за истинското ѝ начало. Кларк купува две големи и пет по-малки кофи сол, един тон сушено свинско и лекарства. Отрядът от 33 души включва 29, които са активни участници в организационното развитие и обучение на корпуса през зимата на 1803-1804 г. в лагер Дюбоа, територия Илинойс, срещу устието на река Мисури. Те поемат на път от лагера Дюбоа, близо до днешен Хартфърд, Илинойс и започват историческото си пътешествие на 14 май 1804 г. Скоро се срещат с Кларк в Сейнт Чарлс, Мисури и Корпусът поема на запад по река Мисури. Скоро минават през Ла Шарет, последното бяло поселение на реката. Експедицията следва Мисури през днешните Канзас Сити, Мисури и Омаха, Небраска. На 20 август 1804 г. умира сержант Чарлс Флойд, изглежда от остър апендисит. През последната седмица на август Луис и Кларк достигат границата на Големите равнини, място изобилстващо с лосове, елени, бизони и бобри. Това е сиукска територия.

Първото племе, което срещат, янктон сиуксите, са по-мирни от западните си съседи, тетон сиуксите, известни също като лакота. Янктон сиуксите са разочаровани от петте медала, дадени им като дар от Луис и Кларк и ги предупреждават за тетон сиуксите нагоре по реката. Тетон сиуксите получават своите дарове със зле прикрита враждебност. Един вожд иска лодка от Луис и Кларк като цена за преминаване през територията им. Луис и Кларк се подготвят за бой, щом индианците стават по-опасни. Преди да се стигне дотам обаче двете страни се отдръпват. Американците бързо продължават нагоре по реката и зимата ги заварва на територията на племето мандани.

През зимата на 1804-1805 г. отрядът построява форт Мандан близо до днешен Уошбърн, Северна Дакота. През зимата американците се радват на добри взаимоотношения с манданите, които живеят в близост. Там те наемат френския трапер Тусен Шарбоно, чиято жена шошоши Сакагауеа става преводачка между американците и шошоните и незперсе. В няколко случая тя служи и като гид на експедицията.

През април 1805 г., няколко членове на експедицията са изпратени обратно вкъщи с доклад за откритията на Луис и Кларк. Те носят 108 растителни и животински екземпляра (включително и живи животни), 68 минерални находки и карта на САЩ, изготвена от Кларк. Периодично на Джеферсън са изпращани и други екземпляри, включително прерийно кученце, което Джеферсън получава живо в кутия.

На 9 април 1805 експедицията тръгва отново. Продължава плаването нагоре по реката, на 106º з.д. открива левия ѝ приток река Милк, а на 110º 30` з.д. - река Марайас. И двете реки водят началото си от хребета Луис (в южната част на Предния хребет на Скалистите планини). На 13 юни достигат до водопадите Грейт Фолс, а на 25 юни до областта Три Форкс – мястото, където се сливат реките Джеферсън (от запад, най-голяма), Мадисън (средна) и Галатин (от изток). Изкачват се по Джеферсън и на 10 август достигат до извора ѝ. От там тръгват на запад, преминават през хребета Битер Рут (3322 м) през прохода Лехми на коне и достигат до река Салмон (от басейна на Колумбия). Продължават на северозапад, достигат до река Клируотър (десен приток на Снейк от басейна на Колумбия), спускат се по нея и на 10 октомври откриват река Снейк (около 1670 км). Продължават надолу по Снейк, на 16 октомври достигат до Колумбия и започват спускане по нея, като преминават покрай водопадите Челило и покрай днешния град Портланд, Орегон и пристигат в устието на Колумбия, на брега на Тихия океан, на 15 ноември и там презимуват. На един голям бор той издялква надписа:

"William Clark December 3rd 1805. By land from the U.States in 1804 & 1805"
„Уилям Кларк 3 декември 1805. По суша от С.щати през 1804 & 1805“
Луис и Кларк по долното течение на Колумбия, худ. Ч. М. Ръсел

Кларк пише в дневника си „Окиан [правилно] се вижда! О! Радостта!“. До това време експедицията е изправена пред втората сурова зима и групата решава да гласува дали лагерът да бъде разположен на северния или на южния бряг на Колумбия. Отрядът решава да лагерува на южния бряг (днешния град Астория, Орегон), където изгражда форт Клатсоп като зимна квартира. Членовете на експедицията добиват сол от морска вода, ловуват лосове и други диви животни и контактуват с местните племена. Зимата на 1805-1806 г. е много дъждовна и те трудно се снабдяват с подходящо месо. На 23 март 1806 г. започват обратното пътешествие. Те използват четири издълбани канута, които купуват от индианците и още едно, което открадват в „отплата“ за предишна кражба. След по-малко от месец изоставят канутата, защото се оказва особено трудно да ги пренасят около всички водопади.

След като прекосяват Континенталния вододел, където откриват прохода Лоло в хребета Битер Рут, съединяващ долината на Клируотър с долината на Мисури, експедицията се разделя на две, за да може Луис да изследва река Мараяс. Групата на Луис, от четирима души се среща с племето чернокраки. Срещата е добросърдечна, но през нощта индианците се опитват да откраднат оръжията им и двама от тях са убити. Луис, Друяр и братята Фийлд бягат повече от 160 км за един ден преди да лагеруват. Кларк междувременно е навлязъл на територията на племето кроу, известно като крадци на коне. През нощта половината коне на Кларк изчезват, но нито един кроу не е видян. Луис и Кларк се събират на точката на сливане на реките Йелоустоун и Мисури на 11 август. Кларк и спътниците му са се спуснали по реките с лодки. Един от ловците му, Пиер Крузат, сляп с едното око и късоглед с другото, прострелва Луис в бедрото, обърквайки го с лос. Корпусът се спуска по течението на Мисури и достига Сейнт Луис на 23 септември 1806 г.

Името на Мериуедър Луис носят река Луис (45°51′ с. ш. 122°47′ з. д. / 45.85° с. ш. 122.783333° з. д.) в щата Вашингтон, десен приток на Колумбия и хребет в САЩ.

Постижения[редактиране | edit source]

Прочутата карта на експедицията на Луис и Кларк. Тя за пръв път точно описва района на изворите на реките Колумбия и Мисури в Скалистите планини.
  • САЩ придобиват по-голямо знание за географията на американския Запад под формата на карти на големите реки и планински вериги
  • Наблюдавани са и описани 178 растения и 122 вида и подвида животни
  • Насърчена е търговията
  • Поставено е начало на дипломатически отношения с редица индиански племена
  • Засилена е американската претенция към територията Орегон
  • Фокусирано е вниманието на обществото към Запада
  • Дневниците на Луис и Кларк носят голямо количество информация за Запада

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 308-311. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 223-225. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4