Форт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Форт (на латински: fortis — силен, здрав) е крупно военно укрепление от закрит (дълговременен) или открит (полеви) характер. През XVII—XVIII век, за различаване от крепостите, фортове били наричани отделни укрепления, съдържащи само войскови гарнизон и защитаващи отделни дефилета, мостове, пътища и др.

Фортове започнали да се създават през XVIII век, отначало като отделни укрепления пред крепостните стени, след което (от XVIII — до началото на XX век) като съставна част от фортови крепости или полеви укрепени позиции.

[редактиране] Открит тип

Фортовете от открит тип имали различна конфигурация, заемали площ около 4-5 хектара и били приспособени за кръгова отбрана. По периметъра на укреплението (дължина около около 1000 м.) имало 1 или 2 земни вала, оборудвани с препятствия. Зад валовете се устанавливявали по 20-50 артилерийски оръдия. Във вътрешната част страна, фортът бил пригоден като стрелкова позиция.

[редактиране] Закрит тип

Фортовете от закрит тип били изградени от камъни, бетон, железни конструкции др. В началото на XVIII век били строени във многостенен вид, въоръжени били с голямо количество и различен калибър артилерия. През XIX век започнали да се изграждат фортове по „бастионна“ система (френския форт имал 4-5 бастиона с 40-50 артилерийски оръдия), а по-късно и от „капонирна“ система (например, германския форт имал 20-30 артилерийски оръдия, 2 флангови капонира и 1 централен редут - „капонир“). След Първата световна война (1914—1918) във връзка с възприемането на нови видове фортификационни съоръжения, (система от опорни пунктове и др.) фортът като отделно укрепление губи своето стратегическо значение и става част от укрепени райони.