Мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Мост.

Мостът е конструкция, изградена за преминаването на проход, долина, път, железопътна линия, река, залив или друг воден басейн, както и на всяко друго физическо препятствие.

Целта на моста е да позволи преминаването на хора, коли, влакове или кораби над препятствието.

[редактиране] История

[редактиране] Примитивни мостове

Тар Степс, древен мост от каменни плочи в Англия, 1 хилядолетие пр.н.е.

Строителството на мостове започва в дълбока древност и съпътства развитието на обществото и прогреса в различните области на техниката. По всяка вероятност първите мостове са дървета, случайно паднали над някой поток,^[1] или естествени сводове, образувани от изветрянето на скалите, като Чудните мостове в Родопите. След като хората придобиват необходимите умения и инструменти за това, те започват да имитират тези естествени мостове, поставяйки над реките отсечени дървета. С времето те започват да поставят междинни опори и да усъвършенстват тези прости конструкции, превръщайки ги в същински дървени мостове.^[1]

По подобен начин мостовете от лиани възникват дълго преди зиданите конструкции. Главните носещи елементи на тези примитивни висящи конструкции са въжета, изплетени от лиани или бамбук и прикрепени в краищата си към скали или стебла на дървета. Поради нетрайността на дървените мостове е трудно да се каже дали те възникват преди или след първите каменни мостове, представляващи цели каменни плочи или блокове, поставени над препятствието.^[2]

[редактиране] Зидани сводови мостове

Милвийският мост край Рим, 206 година пр.н.е.

Облекчителни сводове на моста Джаоджоу, 605 година

Зидани сводове се използват поне от средата на 3 хилядолетие пр.н.е. в Древен Египет, като от този период са запазени сводови гробници.^[3] Сред най-старите известни мостови съоръжения със сводова конструкция са няколко водостока с отвор около 4 m от Микенската епоха (втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е.) в Древна Гърция. В Древен Рим сводовете се използват широко за изгражаден на канализационни тунели, най-старият запазен от които е Клоака Максима от 6 век пр.н.е.^[4]

На римляните се дължи и усъвършенстването и масовото приложение на зиданите сводови мостове, подтиквано от нуждите на разрастващата се Римска империя и изгражданата трансконтинентална пътна мрежа.^[2] Класическите римските мостове са масивни, с полукръгли сводове, стъпващи върху дебели стълбове с ширина приблизително равна на половината от отвора на свода.^[5] Един от най-старите и исторически значими римски сводове мостове е Милвийския мост, построен през 206 година пр.н.е. над река Тибър, на северните подстъпи към Рим.^[2] През 3 век се появяват мостовете с понижен свод, един от ранните примери за които е Лимирският мост в Ликия.^[6]

В началото на 1 хилядолетие зиданите сводови мостове се разпространяват и в Азия, където се появяват и стреловидни сводове които намаляват хоризонталните реакции в мостовите опори. Джаоджоу, най-старият използван и днес мост в Китай, е завършен през 605 година и е първият известен мост с облекчителни отвори, разположени над главния свод.^[7] Разцветът в строителството на сводови мостове в Китай е достигнат в края на 15 век, когато с относително стройни конструкции се преодоляват отвори около 20 m.

В Европа и през Средновековието продължава строителството на мостове от римски тип, като по-често се използват понижени и стреловидни сводове, а понякога се добавят стражеви кули. През Ренесанса започва да се отделя по-голямо внимание на декоративните елементи са сметка на чисто комуникационните функции на мостовете, като се изграждат сложни покрити съоръжения, като Понте Векио във Флоренция и Риалто във Венеция.