Кацушика Хокусай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кацушика Хокусай
японски художник и гравьор
Кацушика Хокусай 

Автопортрет от 1839 г.
Роден: 23 септември 1760[1]
Едо, Япония
Починал: 10 май 1849[1]  (на 88 години)
Едо, Япония

Кацушика Хокусай (на японски: 葛飾 北斎) е японски художник, гравьор и автор на укийо-е от периода Едо. Творчеството му е повлияно от Сесшу Тойо, както и от китайското изобразително изкуство.[2]

Хокусай е най-известен с поредицата печатни графикиТридесет и шест изгледа към Фуджи“, включваща неговия шедьовър „Голямата вълна при Канагава“. Макар и по-ранните му работи да са значими, именно с тази поредица той получава широко признание, както в Япония, така и по света.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

„Голямата вълна при Канагава“, най-известната картина на Хокусай, част от поредицата „Тридесет и шест изгледа към Фуджи“

Хокусай е роден на 23 септември 1760 в занаятчийско семейство в района Кацушика на град Едо (днес Токио), столицата на шогуните Токугава.[3] Рожденото му име е Токитаро[1] - „таро“, защото е първи син, и „токи“, за да се подчертае, че е дошъл на белия свят в годината на дракона. През своя живот той използва най-малко 30 различни имена. Макар използването на различни имена да е обичайно за японските художници през този период, броят на имената, използвани от Хокусай, е значително по-голям от този при всеки друг по-значим художник. Промените в имената му са толкова чести, а и обикновено са свързани с промяна в стила му, поради което често се използват за периодизацията на живота на Хокусай.[3]

Предполага се, че бащата на Токитаро е Накаджима Исе, майстор на огледала, който работи за шогуните.[1] Баща му не прави Токитаро свой наследник, така че е възможно майка му да е конкубина.[3] Токитаро започва да рисува около шестгодишен, може би учейки се от бащата, чиято работа включва и рисуването на украса по техния контур.[3]

Когато е на 12 години, Токитаро е изпратен от баща си да работи в книжарница и библиотека, разпространена в тогавашните японски градове институция, където представители на средните и висшите класи се забавляват с четенето на книги, отпечатани с дървени клишета.[4] На 14 години Токитаро става чирак на гравьор на дърво, при когото работи до осемнадесетата си година. След това е приет в ателието на Кацукава Шуншо, автор на укийо-е, характерен японски жанр рисунки и печатни графики.[1] Основен сюжет в укийо-е на художници като Шуншо са портрети на придворни и актьори от театъра кабуки, популярен в японските градове по това време.[5]

След година работа при Шуншо, Токитаро за пръв път променя името си - неговият учител го нарича Шунро. Под това име той публикува първите си печатни графики, поредица рисунки на актьори от кабуки, издадена през 1779 година. През следващите години той работи в ателието на Шуншо и се жени за първата си съпруга, за която не е известно почти нищо.

Начало на самостоятелна дейност[редактиране | edit source]

„Силната Ои налива саке“, изображение на Ои, дъщерята на автора

След смъртта на Шуншо през 1793 година Хокусай започва да изучава други стилове в изкуството, включително китайски и европейски, с които се запознава чрез френски и нидерландски гравюри, които успява да придобие.[5] Малко по-късно той е изгонен от школата Кацукава от Шунко, водещият ученик на Шуншо, може би заради това, че посещава и конкурентната школа Кано. Според собствените му думи, това събитие му оказва вдъхновяващо въздействие: „Това, което наистина мотивира развитието на моя художествен стил, беше унижението, което претърпях от страна на Шунко“.[1]

С напускането на Кацукава Хокусай променя и сюжетите на своите работи, отказвайки се от портретите на придворни и актьори, традиционната тематика на укийо-е. Вместо това той се насочва към пейзажа и изображения на всекидневния живот на хората от всички обществени слоеве. Тази промяна се оказва решаваща за развитиено на укийо-е и на кариерата на самия Хокусай.

В началото на 90-те години първата съпруга на Хокусай умира. През 1797 година той се жени повторно, но и втората му жена умира малко по-късно. От двата си брака той има двама сина и три дъщери. Най-малката му дъщеря Сакае, известна също като Ои, също става художничка.[5]

През следващите години Хокусай се сближава с школата Таварая и използва името Таварая Сори. По това време той рисува главно картини с четка, наричани суримоно, и илюстрации за киока ехон, илюстрирани книги с хумористични стихове. През 1798 година той предава името си на свой ученик и, приемайки името Хокусай Томиса, за пръв път става независим художник, необвързан с определена школа.

В самия край на 18 век Хокусай продължава да развива своя стил на укийо-е с непортретна тематика. През 1800 година той приема и името, с което е най-широко известен - Кацушика Хокусай. Първото име е това на квартала на Едо, в който е роден, а второто означава „северно ателие“. През същата година той издава два сборника с пейзажи, „Известни гледки от Източната столица“ и „Осем изгледа от Едо“. По това време той започва да набира и собствени ученици, като до края на живота си обучава общо около 50 художници.[5]

Творчески възход[редактиране | edit source]

Рисунки на жерави от „Бързи уроци по опростено рисуване“
Страници от четвъртия том на „Хокусай Манга“ с рисунки на къпещи се и плуващи хора
„Хокусай Манга. Вятър“. 1820

През следващото десетилетие популярността на Хокусай се увеличава, както поради качествата на неговите работи, така и поради умението му да се саморекламира. По време на Токийския фестивал през 1804 година той рисува портрет на древния будистк учител Дарума с дължина 180 m, използвайки метла и кофи с мастило.

Според друг разказ, Хокусай участва в състезание в двора на шогуна Токугава Иенари с художник, използващ по-традиционни техники. Хокусай създава своята картина пред шогуна, рисувайки синя крива линия по хартия, през която след това подгонва пилета с натопени в червена боя крака. Той описва получената картина като пейзаж, изобразяващ река Тацута с червени кленови листа във водите ѝ, с което печели състезанието.[6]

През 1807 година Хокусай работи съвместно с известния писател Такидзава Бакин върху поредица от илюстрирани книги. Те прекъсват сътрудничеството си, докато работят върху четвъртата книга, поради художествени противоречия. Издателят, принуден да избира между двамата, предпочита да продължи работата с Хокусай, което показва значението на илюстрациите за печатните книги от този период.[7]

През 1811 година, вече 51-годишен, Хокусай променя името си на Тайто и започва работа върху сборника с графики с разнообразна тематика, известен като „Хокусай Манга“, и върху различни учебници по рисуване (етехон).[1] Тези учебници, първият от които е „Бързи уроци по опростено рисуване“ от 1812 година, са удобен начин за печелене на пари и привличане на нови ученици.

„Хокусай Манга“ включва 12 тома, издадени между 1814 и 1820 година, както и три тома, публикувани посмъртно. Те включват хиляди скици, карикатури и рисунки на животни, религиозни водачи и обикновени хора, често с хумористичен оттенък. Много популярни при публикуването си, те оказват силно развитие върху развитието на съвременния жанр манга.

„Тридесет и шест изгледа към Фуджи“[редактиране | edit source]

Гравюра от серията „Тридесет и шест изгледа към Фуджи“

Хокусай рисува пейзажа, видян не като обикновен фон, а като основен сюжет на картините. Той има над 30 000 оригинални разпечатки, живописи, скици и илюстрации на разнообразие от предмети, но е прочут най-вече със своите пейзажи. Непрекъснатото търсене на природата го довежда до реализацията през 1830 г. на серията от гравюри „Тридесет и шест изгледа от планината Фуджи“, в която знанията му относно източното и западно изкуство се събират. От този цикъл е и „Голямата вълна“. Въпреки че с тази творба става ценен и подражаван основоположник на школа, Хокусай продължава да търси както в картините, така и в гравюрите рисунъка, който да отговаря на неговия идеал за съвършенство. Първата картина, която той рисува от тази поредица е Голямата вълна при Канагава.

Последни години[редактиране | edit source]

Трилогията „Сто изгледа на планина Фуджи“ (която той написва на 75-годишна възраст) оказва съществено влияние върху европейското изкуство.

Съобразно своята визия за света и живописта, Хокусай представя пред актьорите на Кабуки (традиционен японски театър) виждането си за Укийо-е („плаващ свят“), японско художествено движение, насочено към представяне на удоволствията на живота, пейзажа и женските прелести. Верни представители на тази школа са художниците Китагава Утамаро и Хирошиге — и двамата съвременници на Хокусай.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж Nagata 1995.
  2. ((en)) Atkison, Daniel и др. Katsushika Hokusai (1760-1849): Life and Art of Katsushika Hokusai. // csuchico.edu. csuchico.edu, 2007. Посетен на 2007-07-09.
  3. а б в г Weston 1999, с. 116.
  4. Weston 1999, с. 116-117.
  5. а б в г Weston 1999, с. 117.
  6. Weston 1999, с. 117-118.
  7. Weston 1999, с. 118.
Цитирани източници
  • ((en)) Nagata, Seiji и др. Hokusai: genius of the Japanese Ukiyo-e. Kodansha, 1995. ISBN 9784770019288.
  • ((en)) Weston, Mark. Giants of Japan: The Lives of Japan's Most Influential Men and Women. New York, Kodansha International, 1999. ISBN 1-56836-286-2.