Комикс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Комикс

Комикс (на гръцки: κωμικός,kōmikos, на латински: cōmicus в превод отнасящо се до комедията)[1] е форма на изобразително изкуство, в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат история или информация. Комиксите могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива и да се състоят от една или повече рисунки, които да илюстрират текста, за по-голямо въздействие.[2].

Терминът произлиза от най-често хумористични в началото работи в тази област и продължава да се прилага тази форма на средата, включително и за такива работи, които не са комични. Последователният характер на рисунките, и преобладаването на картини над думите, отличава комиксите от книжките с картинки, въпреки че някои проучвания твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на континуума от словесните разкази, от една страна, и изцяло от картинки, от друга, е социалният контекст.[3]

Най-общите форми на комикса са комиксовите панели (обикновено по 4 панела) във вестници и списания, и дългите истории в комиксовите списания, графичните романи и комиксовите албуми.

История[редактиране | edit source]

Последователни сцени на Траяновата колона
Различни истории от Библията са представени в „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Старши

Комиксът като форма на изкуство се налага в края на XIX-ти и началото на XX-ти век, заедно с други подобни форми на филми и анимация. Трите форми имат някои общи конвенции, най-забележата от които е смесване на думи и картинки, като и трите дължат части на техните конвенции на технологичните скокове, направени чрез индустриалната революция. Въпреки, че вестниците и списанията въвеждат и популяризират комиксите за първи път в края на 1890 година, разкази с илюстрации съществуват в продължение на много векове.

Ранни разкази[редактиране | edit source]

Ранни предшественици на комикса, подобни на днешните, включват Траяновата колона и работата на Уилям Хогарт. Траяновата колона в Рим, построена в 113 г. е един от ранните оцелели примери на повест, разказана чрез последователни изображения. Египетските йероглифи и гръцките фризове, средновековните гоблени и илюстрираните ръкописи също комбинират последователни изображения и думи, за да разкажат една история. Версии на Библията, които разчитат предимно на изображения, а не на текст, са широко разпространени в Европа, за да достигнат ученията на християнството до неграмотните. В средновековната живопис, много последователни сцени от една и съща история (обикновено библейски) се появят едновременно в една и съща картина.

Едва след откриването на модерните техники и печатната преса тези работи достигат до читателя в масови количества.[4][5][6]

От 15-и до 18-ти век[редактиране | edit source]

Изобретяването на печатната преса, създава разделение между образи и думи, тъй като двете изискват различни методи на възпроизвеждане. Ранните печатни материали са съсредоточени върху религиозна тематика, но през XVII-ти и XVIII-ти век те започват да се справят с аспекти на политическия и социалния живот, а също така започват да осмиват чрез карикатурата.

Уилям Хогарт често е цитиран в историята на комиксите. Неговата работа The Rake's Progress е съставена от редица платна, всяко от които е възпроизведено печатно, като осемте щампи заедно създават разказ. Печатните техники, разработени в резултат на технологичния напредък на индустриалната революция, позволяват печатането на списания и вестници. Тези публикации използват изображения като средство за коментари на политически и социални проблеми, като тези илюстрации по-късно стават известни като карикатури през 1840 година.

Последната страница на The Rake's Progress на Уилям Хогарт
Френската свобода. Британското робство, карикатура от 1792 г. която осмива френската революция, има два панела и използва „балоните“ за включване на речта, както съвременните комикси.

19 век[редактиране | edit source]

Жълтото дете

Родолф Тьопфер, франкофонски швейцарски художник, се възприема като ключова фигура от началото на XIX-ти век. Въпреки, че речевите балони изпадат от употреба по средата на XIX-ти век, Тьопферовите илюстрирани истории с последователни сцени и с текст отдолу на картинките, са препечатвани в цяла Европа и Съединените щати. Липсата на закони за авторското право по това време позволява тези творби да се печатат и превеждат на два континента.[7]

През 1843 година Тьопфер формализира мислите си по история на картинките в своето "Есе по физиогномикс: „Да се конструира картинна история не означава, че трябва да се създаде като майстор-занаятчия, да се извлича всеки потенциал от материала - до дъно! Не означава, че можете просто да разработите карикатури с молив, естествено това е несериозно. Нито пък е просто като да се драматизира поговорка или илюстрира игра на думи. Трябва да се измисли някаква игра, където частите са подредени по план и форма задоволително така че да формират едно цяло. Не рисувате шега и не слагате рефрен в куплети. Вие правите книга: добра или лоша, тъжна или глупава, луда или трезва“.[8][9][10]

През 1845 г. сатиричните рисунки, които редовно се появяват във вестниците и списанията, получават името карикатури. В изкуството карикатура е скица с молив или въглен, която ще се боядисва. Британското списание Punch, стартирало през 1841 г., посочва неговите хумористични рисунки като карикатури. По това време са организирани изложби на карикатури, или подготвителни скици. Тази употреба става всеобща, с продължителност до наши дни.[11][12]

През 1865 г. са публикувани Макс и Мориц от Вилхелм Буш в германски вестник. Буш рафинирана конвенциите от последователни рисунки, и работата му оказва ключово влияние[13]

Въвеждането на литографски методи за печат, получени от Запад е важна стъпка в разширяване на формата в рамките на Китай и изобщо в Азия в началото на XX-ти век. Подобно на Европа и Съединените щати, сатирични рисунки са включени в вестници и периодични издания, като първоначално се основават на произведения от тези страни. Едно от първите списания на сатирични карикатури се основава на Punch. Едни от първите комикси са отпечатани през 1899 г. в Япония. Към 1920 година, пазар е създаден за малки по размер книжки с картинки.[14]

През 1884 г. е публикувано списание, което въвежда стрийп комикс, с участието на титулярен характер, и широко се разглежда като първият стрийп комикс. През 1890 г. още две комични списания дебютират в британската общественост, които утвърждават традицията на периодичните комикси.[6]

В Съединените щати по това време „Жълтото дете“ установява традицията на стрип комикс[15] въпреки че учените са открили по-ранни произведения, които съчетават речевите балончета и разказ с множествени изображения.[16][17]

20 и 21 век[редактиране | edit source]

Графична новела[редактиране | edit source]

Графичната Новела или Графичен Роман ( Graphic Novel на Англииски ) е книга която се състои от комикс или комикси. Въпреки че думата новела (Novel) на Англииски обикновенно се отнася до обемни творби със фиктивно съдържание, терминът Графичната Новела е често използван при всякякъв вид продължителни творби представляващи разказ използващ визуална последователност като средство за предаване на информацията

Библиография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Soanes, Stevenson 2005.
  2. Teresa Grainger (2004) "Art, Narrative and Childhood" Literacy 38 (1), 66–67. doi:10.1111/j.0034-0472.2004.03801011_2.x
  3. Inventing Comics: Scott McCloud’s Definition of Comics (first published in the Comics Journal #234, June 2001) Chapter 5. // Hicksville.co.nz. Посетен на 2009-11-23.
  4. Perry & Aldridge, 1989. p.11
  5. McCloud, 1993. pp.11-14
  6. а б Sabin, 1993. pp.13-14
  7. Beerbohm, Robert (2003) The Adventures of Obadiah Oldbuck Part III. // The Search For Töpffer In America. Посетен на May 30, 2005.
  8. Translated by Weiss, E. in Enter: The Comics, University of Nebraska Press, Lincoln, pp.4. (1969)
  9. Original French, extract
  10. Original French, extract
  11. Varnum & Gibbons, 2001. pp.77-78
  12. Gordon, Ian. Comics. // St James Encyclopedia of pop culture (2002). 2002. Посетен на May 30, 2005.
  13. comic strip. // The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001. Посетен на June 22, 2005.
  14. Lent, John A. [2001] (2001) Illustrating Asia: Comics, Humor Magazines, and Picture Books. University of Hawaii Press. ISBN 0824824717
  15. Sabin, 1993. pp.133-134
  16. Marschall, Richard (February, 1989). "Oh You Kid". The Comics Journal 127, p. 72-7
  17. Walker, Brian (2004) the comics: Before 1945. Harry N. Abrams, Inc. (United States). ISBN 9780810949706