Уилям Хогарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Хогарт
английски художник
Уилям Хогарт 
Роден: 10 ноември 1697
Лондон, Англия
Починал: 26 октомври 1764
Лондон, Англия

Уилям Хогарт (на английски: William Hogarth) е художник, гравьор и карикатурист. Неговите теми са битови, разработвани с чувство за хумор и критичност.

Хогарт започнал кариерата си като гравьор и скоро се заел с живопис. Макар че вероятно е научил нещо за техниката и цвета от венецианските и френските образци, творчеството му е толкова самобитно, че всъщност той няма истински предшественик. Той се прославил през 30-те години на 18 век с един нов вид тематична картина, която описал като "модерни морални теми, подобни на сценични представления".

Например серията от шест картини „Моден брак“ (1743—1745) (днес в Лондонската Национална галерия), остроумно критикува нравите на висшето общество от 18-и век. Това е предупреждение, показващо катастрофалните последствия на брака по сметка. Счита се за най-хубавата му работа.

Хронология[редактиране | edit source]

1697 Роден на 10 ноември в Лондон в семейството на Ан Гибон и Ричард Хогарт.
1699 Ражда се сестра му Мери.
1701 Семейството се премества на ул. Сейнт Джон. Ражда се сестра му Ан.
1702 Започва да посещава църковно училище.
1703 Баща му открива кафене, където се говори и преподава латински език.
1705 Умира по-големият му брат Ричард.
1708 Кафенето на Ричард Хогарт фалира и той е арестуван за дългове. Живее в частна къща под непосредствения надзор на Флийтския затвор.
1709 Умират братята му Едмънд и Томас.
1712 Постъпва като ученик при художник на фирми.
1714 Ученик в ателието на гравьора върху сребро Елис Гембли.
1718 Умира баща му Ричард Хогарт.
1720 Започва да прави рекламни картички и открива собствено ателие, постъпва в академията на Уондърбенк на "Сент Мартинс Лейн".
1721 Първи сериозни контакти с известни художници. "Балони на Южното море"; "Лотария".
1723 Прави илюстрации към "Пътешествия" на Обри дьо ла Мотре.
1724 Постъпва в академията на бъдещия си тъст Джеймс Торнхил - живописец на исторически сюжети. Публикува гравюрата "Маскаради и опери".
1725 Става член на масонска ложа. Пародия на картина на Уилям Кент.
1726 Прави илюстрации към "Хюдибрас"/Hudibras/ на Самюел Бътлър.
1727 Участвува в изпълнението на стенописите в къщатата на Хигинс в Хемпшър и за стълбището на една къща в Сохо, под ръководството на Торнхил. Поръчка от Джошуа Морис за ескиз към гоблена "Стихиите на земята". Морис отказва да му плати. "Консултация на медиците".
1728 Гравюра "Хенри VIII и Ана Болейн". "Спящото кралство". Първи варианти на "Просешка опера".
1729 Оженва се за Джийн Торнхил, като я отвлича от къщи. Ескизът и картината "Комисия на парламента във Флийтския затвор". Първи "разговорни портрети".
1730 Започва работа над първата сатирична серия "Пътят на проститутката". "Семейство Фаунтин"; "Риболов" и други.
1731 Групови портрети и жанрови сцени: "Семеен празник"; "Асамблея в Уонстед Хауз"; "Преди" и "След" - I-ви вариант; "Среднощен съвременен разговор" и други. Обявява абонамент за гравюрите на "Пътят на проститутката".
1732 Излизат гравюрите на "Пътят на проститутката"; "Индийският император"; "Завладяването на Мексико"; "Семейство Чомли" и други.
1733 Установява се в къща на Лестър скуеър, където остава до смъртта си. Прави портрет на Сара Малкълм, осъдена на смърт за грабеж и убийство, като преди това я посещава в затвора. Започва следващата серия "Пътят на развратника". Рисува "Панаирът на Саутуърк", излиза гравюрата "Среднощен съвременен разговор".
1735 Завършва "Пътят на развратника". Бори се за утвърждаване на закона за авторското право. Законът е приет от парламента и става известен като "Закон на Хогарт". Гравюра към "Пътят на развратника". Умира майка му.
1736 Историческите картини "Силоамската къпалня" и "Добрият самарянин". "Бедствуващият поет". Гравюри на "Спящото паство"; "Преди"; "След".
1737 В "St. James's Evening Post" излиза статия под псевдонима "Бритофил", защитаваща английската национална живопис. "Лорд Харвей и приятелите му"; "Пътуващи актриси, преобличащи се в плевнята"; "Учени на лекция"; гравюра "Сдружението на предприемачите".
1738 Завършва серията "Четирите времена на денонощието" и я гравира. "Епископ Хоудли" - I-ви вариант; "Семейство Строуд"; "Джейн Хогарт"; гравирани илюстрации към "Дон Кихот".
1740 Запознава се с Дейвид Гарик. "Мери Едвърдс"; "Лавиния Фентън"; "Капитан Корам"; "Фредерик Френклънд" и други.
1741 "Джентълмен в червено"; "Джон Хоудли" и други.
1742 "Децата на Грейъм"; "Вкус a la mode"; "Пег Уофингтън".
1743 Започва серията "Брак по модата"; "Епископ Хоудли" - II-ри вариант; гравюра "Характери и карикатури".
1744 "Архиепископ Херинг"; "Елизабет Солтър".
1745 Търг на картините му. Покана за търга е гравюрата "Битката на картините". "Автопортрет с куче"; "Лейди Гарик в ролята на Ричард III". Започва серията "Щастливия брак" ("Сватбен бал"); "Капитан Греъм в каютата си" и други.
1746 "Лорд Ловат"; "Мойсей пред дъщерята на фараона".
1747 Серията "Усърдие и леност".
1748 Пътува до Париж. На връщане е арестуван и е обвинен в шпионаж. Изгонен от Франция, рисува "Вратата на Кале". "Павел пред Феликс".
1749 "Поход във Финчли".
1750 "Сатана, Грях и Смърт"; рисунки към "Улица на бирата" и "Улица на джина".
1751 Излизат гравюрите "Улица на бирата"; "Улица на джина" и "Четирите степени на жестокостта".
1752 Работа върху своя трактат. Гравюра "Колумб, разбиващ яйцето".
1753 Излиза "Анализ на красотата. Работи над "Избори".
1755 Избран за член на Обществото на художниците и журира един конкурс за рисунка.
1756 Триптих "Възнесение" за олтара на църквата "Св.Мария" в Бристол.
1757 Получава длъжността придворен художник. "Дейвид Гарик и жена му".
1758 "Автопортрет пред статива" ("Хогарт, рисуващ музата на Комедията"); "В съда".
1759 "Сигизмунда"; "Последният залог на дамата"; "Бой на петли"; фронтспис за "Тристам Шенди" на Лорънс Стърн.
1760-1761 Боледува. Гравюрите "Времето, опушващо картината"; "Петте ордера на перуките"; "Изобразеният ентусиазъм". Излиза италианският превод на "Анализ на красотата".
1762 "Лековерие, Суеверие, Фанатизъм".
1763 Гравюра "Джон Уилкис"; "Слугите на Хогарт"; "Продавачката на скариди" - една от най-известните му картини.
1764 Последна гравюра "Неизменното,... или Падението на Възвишеното в живописта". Умира на на 25 октомври през нощта.

Източници[редактиране | edit source]

"Хогарт", Петя Дочева, изд. Български художник,1980 г.,112 стр., с 32 репродукции.
Christine Riding and Mark Hallet - "Hogarth"; Tate Publsh.,London 2006.