Битова живопис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битовата живопис (също наричана жанрова живопис) е разновидност на живописта, която изобразява сцени от съвременния на художника домашен и обществен бит. Може да клони към историческата живопис или портретния жанр (индивидуален и колективен).
Появата и развитието ѝ е свързано с демократичните тенденции в изкуството в епохата на късния Ренесанс и Барока. Представители на европейската битова живопис са:
- Испания — Веласкес, Мурильо,
- Италия — Карпачо,
- Фландрия — Брьогел,
- Франция — Шарден, Грьоз, в по-малка степен: Домие, Миле, Курбе, Бастиен-Лепаж,
- Холандия — „малките холандски майстори“: Вуверман, Доу, Мас, Метсю, Нетчер, ван Остаде, Стен, Терборх, де Хох, както и „колосите“ на холандската живопис от 17 век Йоханес Вермеер и Рембранд ван Рейн.
[редактиране] Битова живопис в България
След индивидуалния портрет и историческата композиция, битовата живопис заема трето по популярност място сред жанровете на възрожденското изобразително изкуство в България. Нейни представители са Николай Павлович, Станислав Доспевски, Димитър Добрович.
В първите три десетилетия след Освобождението получава голямо развитие и оставя дълбоки следи в творчеството на творилите в България чешки художници, възпитаници на немската и чешката школи Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, както и българските художници Антон Митов, Никола Образописов, Иван Ангелов, Петко Клисуров, Марин Георгиев. Преобладава селската тематика (сцени на полето, семейни празници), но се срещат творби и на смесена градско-селска тематика (пазарни сцени).
От второто десетилетие на 20 век битовата живопис отстъпва водещото си място на жанровете портрет и пейзаж.
[редактиране] Източници
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
