Битова живопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Майка с дете до люлката“, Питър де Хох, ок. 1661-1663

Битовата живопис (също наричана жанрова живопис) е разновидност на живописта, която изобразява сцени от съвременния на художника домашен и обществен бит. Може да клони към историческата живопис или портретния жанр (индивидуален и колективен).

Появата и развитието ѝ е свързано с демократичните тенденции в изкуството в епохата на късния Ренесанс и Барока. Представители на европейската битова живопис са:

Битова живопис в България[редактиране | edit source]

След индивидуалния портрет и историческата композиция, битовата живопис заема трето по популярност място сред жанровете на възрожденското изобразително изкуство в България. Нейни представители са Николай Павлович, Станислав Доспевски, Димитър Добрович.

В първите три десетилетия след Освобождението получава голямо развитие и оставя дълбоки следи в творчеството на творилите в България чешки художници, възпитаници на немската и чешката школи Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, както и българските художници Антон Митов, Никола Образописов, Иван Ангелов, Петко Клисуров, Марин Георгиев. Преобладава селската тематика (сцени на полето, семейни празници), но се срещат творби и на смесена градско-селска тематика (пазарни сцени).

От второто десетилетие на 20 век битовата живопис отстъпва водещото си място на жанровете портрет и пейзаж.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.