Николай Павлович
Тази статия е за българския художник. За руския император вижте Николай I (Русия).
|
||||||||
Николай Павлович е български художник, син на видния възрожденски деец Христаки Павлович и брат на лекаря Димитър Павлович.
Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р Петър Берон. С парите от тези илюстрации той започва да учи във Виена. По-късно – през 1858 г., завършва Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописа.
След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – живопис, графика, литография, театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, иконопис, битови картини и др. Сред работите му са 73 икони за църквата „Света Троица“ в родния му град. Павлович е оставил и голям брой светски портрети, вкл. автопортрети. Сред нарисуваните образи са тези на племенника му Цветан Радославов, на русенския чорбаджия хаджи Велико Хаджипенчович, на съпругата на Иванчо Хаджипенчович Анастасия, на видни търновски граждани като Стефан Серафиди, Петър Ст. Пипев и Никола Златарски. До края на живота си остава скромен художник и патриот.
През 1885 г. Павлович е доброволец в Сръбско-българската война, а през 1889 г. се премества в София, където до края на живота си преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.
Николай Павлович умира в София на 13 февруари 1894 г.
[редактиране] Литература
- Стефанов, П., йером. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович. - Проблеми на изкуството, 1978, № 4, с. 48-52, 62, 21 ил.
