Станислав Доспевски
|
||||||||
Станислав Доспевски е псевдонимът на Зафир Зограф - син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Той е виден представител на Самоковската художествена школа и един от най-значителните възрожденски художници и иконописци. Доспевски е един от първите българи с академично художествено образование.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 3 декември 1823 година в град Самоков. Отначало учи в родния си град, а после продължава образованието си в Пловдив. От малък навлиза в изкуството, като помага на баща си в изписването на иконите в Пловдивската църква Света Неделя. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското Художествено училище за живопис, скулптура и архитектура, а по-късно, от 1853 до 1856 в Императорската Художествена академия в Петербург в класа на Ф. А. Бруни.
След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив.
По време на Руско-турската война (1877-1878) е арестуван от турските власти. Умира в затвор в Цариград на 6 януари 1878 година.[1]
На негово име е наречено едно от началните училища в град Самоков - НУ "Станислав Доспевски".
Правнучка на Станислав Доспевски е преводачката Нели Доспевска.
[редактиране] Източници
- ↑ Станислав Доспевски. // www.Pravoslavieto.com. Посетен на 6 декември 2007.
[редактиране] Литература
- Захариев, В. Станислав Доспевски. София, 1971.
- Рошковска, А. Станислав Доспевски. Ст. Загора, 1994