Самоков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.
 Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране, преместване на информация в други статии, подреждане по азбучен ред на личностите и проверка на правата. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Самоков
Герб на Самоков
Самоков (България)
Самоков
Самоков
42.333 N, 23.550 E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 28 076 [1]
Надм. височина: 950 m
Пощ. код: 2000
Тел. код: 0722
МПС код: СО (Сф)
Администрация
Държава: България
Област: Софийска
Община:
   - кмет		 Самоков
Ангел Николов
Адрес на общината
промяна на тази таблица

Са̀моков е град в Западна България. Намира се в Софийска област на 55 км. от град София и на 8 км. от курорта Боровец. Градът е най-големият в областта и е административен център на Община Самоков.

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] Географско положение

Самоков се намира в планински район. Самоковската котловина е разположена между няколко планини — Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора — на 950 метра над морското равнище. В сърцевината ѝ се плискат водите на р.Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна, Палакарийска от запад и Искърска от изток. Разполага се върху 185 квадратни километра.

[редактиране] Геоложка история

Геоложката история на областта преминава няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а впоследствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. От тогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария.

Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях — възвишението Ридо — днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава — един от предпланинските склонове на Рила. Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Дъбова глава е висок 1127 м. Наблизо е връх Борич, висок 1100 м. В подножието му има ски писта и лифт. Близо до него е стария път до Боровец.Ридо е опасан с патеки.На билото му има стадион, много места за почивка, гробище, мотокросна писта, както и ресторант.От ресторанта се вижда почти целия град и голяма част от Самоковското поле.От другата страна на града е Продановския рид.Името му идва от съседното село Продановци.По склоновете е покрито с борове ,а билото е голо.Както Ридо в миналото е било обезлесено ,а по късно отново залесено.На Продановския рид има много диви ягоди и малини,а на билото билки.

[редактиране] Климат

Местоположението на града определя и климата — не много горещо лято, но мека и продължителна зима. Продължително е слънчевото греене и липсата, с много малки изключения, на мъгли. Климатът се определя като умерено континентален, но с настойчивото влияние на високата планина. Именно тя спира бурните ветрове и снегонавявания.

[редактиране] Водни ресурси

Самоковската котловина е сравнително богата на води. Отводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава — Черни и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци — Палакария и Шипочаница.Преди града покрай реката се намира местноста Лаго.Тя е широка около 200-300м.През нея минава път и много острови.Тя са покрити с влаголюбиви гори. Флората и фауната са смесени. Срещат се птици, гризачи, бозайници и хищници, бор и смърч, бук и дъб, многообразие в широколистните видове, богатство откъм ниска и полезна растителност.

[редактиране] История

Миналото на града е свързано с добиването на желязо.В подножието на Доспейската планина (Лакатнишка Рила) при Шишмановия пролом се намира Шишманово кале.Там има ранно-християнска базилика и манастирски комплекс.Строителството се отнася към епохата на Римската империя.Опожарено през VI -VIIвек от варвари.Името му идва от цар Иван Шишман .Има най-различни легенди и приказки за последните му битки.Въхове ,извори,мености и проходи носят неговото име. Някога тук е имало римско селище, а сегашният град е възникнал по-късно - в началото на XIV век като рударско селище. По това време българските занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци, наричани саси, и по техен образец били въведени саксонски пещи (видни), ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови - откъдето идва и името на града), движени с водна сила. Когато турците превзели града (1372), Самоков бил икономическо и културно средище.


[редактиране] Население

[редактиране] Образование

[редактиране] Религии

Мнозинството от жителите на града са православни християни.

[редактиране] Забележителности

Самоков през 1892 г., картина на Никола Образописов

[редактиране] Хижи

  • Завратчица /2178 м/
  • Мусала /2390 м/
  • Мечит /1670/
  • Шумнатица /1300 м/

Близо до Боровец ще се намира хижа Шумнатица /1300 м/ - пристигате с авотомобил или автобус. Посещавате всичко, което ви се нрави в Боровец или нагоре по високата планина. Добра база, стаи с по четири легла, парно отопление.

  • Вада
  • Mальовица
  • Марица
  • Чакър Воевода
  • Ястребец

[редактиране] Културни забележителности

Самоков е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:

Историческият музей е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката - Христо Йончев-Крискарец и Павел Францалийски. Пръв уредник на музейната сбирка е Наум Хаджимладенов. Васил Захариев разработва Правилник на музея, който е утвърден от Министерството на просветата и по този начин сбирката е призната официално. Христо Вакарелски описва експонатите в инвентарна книга, а Слави Генев изготвя тематико-експозиционен план. През 1957 година Георги Белстойнев завършва художественото оформление на музея, което е запазено и до днес на първия етаж. В 1937 година Христо Йончев-Крискарец прави феноменална изложба на народното творчество в самоковско, което поставя началото на етнологическата сбирка. 1958 година е завършена експозиция Възраждане, в 1966 г. - революционно движение. Около 30 000 експонати притежава Историческият музей днес, разпределени в няколко основни сбирки: Етнографска Археологическа Художествена Фотографска Документална Етнографската сбирка датира най-рано и е дело на основателите на музея като непрекъснато е обновявана през годините. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на старите самоковци. В археологическата сбирка намират място главно тракийски и късноантични находки. Най-богатата находка на късноантична култова керамика се намира именно тук. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на яовир. Искър при един от отливите и датират от І в. пр. н. е. Останалите експонати са от землището на с. Поповяне и са датирани към 3-4 в. сл. н. е. Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини. застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа. 3 500 произведения на изкуството съхранява днес Историческият музей, както и своя художествена галерия. Много показателен е фактът, че днешната сграда на музея е проектирана в края на тридесетте години, а първата копка е направена през 1940-та от Богдан Филов. Сградата е завършена след войната. Ето и хората работили всеотдайно за музейното дело в Самоков като директори на музея:

Девическият манастир в Самоков започва своя живот около 1772 година като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на ХІХ век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837-1839 година, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква. Метохът бил обграден с висок зид. Освен църквата е построена и магерница. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Църквата е каменна, трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди - едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета. По своята архитектура тази църква има много по-близък паралел с творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото със Самоковската. Този храм е бил повлиян от творчеството или дори може да е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Позлатените резби на иконостаса обаче, балдахина над светия престол и другите църковни мебели, без съмнение са дело на самоковски майстори. Особена виртуозност има в изработката на иконостасните царски двери. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с младенеца и Исус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий.Освен тях в църквата се пазят интересни икони от самоковската школа - св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др. По свода на църквата личат следи от възложденски стенописи - дело на самоковски майстори.

Църквата е построена в по-късен период, 1859-1860г., когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници, за да свърже завинаги родолюбието на самоковци с борбата срещу гръцкото духовенство. Именно в тези дни от града е изгонен гръцкия владика, а църковната служба започва да се води само на български език. Дръзкото строителство на църквата "Свети Никола" показва тази решителност за отхвърляне на гръцките владици, но и неустоим копнеж за национално освобождение. Трите й купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата "Свети Никола" сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите й са работени от самоковски зографи, но, странно наистина, вътре липсват стенописи. "Св. Никола" е гробищна църква. В двора й са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е застроен. Надгробните плочи на Захари Зограф и Християния днес се съхраняват в Историческия музей.

Строителната одисея на тази църква приключва през 1835 година. сградата е трикорабна, с полуцилиндрично засводяване, носено от два реда измазани дървени колони. В нея са съхранени икони, дело на прочутите самоковски майстори. Тя е най-малката от действащите самоковски църкви. Строена е по-пестеливо, тъй като в тази част на града е имало по-малко миряни. Днес тя носи не по-малка историческа стойност от останалите храмове.

Около 1855 година самоковските евреи замислили построяването на голяма представителна синагога и учредили фонд за набиране на средства. Строежът започнал три години по-късно, за да приключи през 1860 г. Тогава еврейското население в града брояло вече 130 семейства. Новата синагога е построена по планове на Бет-Амикдаша. Сградата била украсена с богато резбован таван, отделните полета на който били свързани с изписани орнаментални фризове. Овалните пана с букети и пейзажът в молитвената ниша свидетелстват за общите художествени вкусове в Самоков през миналия век. Майсторите зографи от града изписали върху западната вътрешна стена на молитвения салон и върху нишата на източния овални пана с букети в тях. Над вратата на синагогата е взидан мраморен къс с издълбан в него следния надпис Тази е вратата господня... Вижте новата постройка по плана на Бет-Амикадаша. Това е синагогата, в която хората ще бъдат благословени в името господне и ще цъфтят в града на Арие, Иеуда и Габриел. Паметник на културата от национално значение, за кратко време Синагогата ще се превърне в руина. Безвъзвратно си отива още една историческа реликва.

През 1793 година в Самоков била осветена новоиздигната църква с името "Успение на св. Богородица", наречена още Митрополитска. Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от ХVІІ век със средствата на родолюбиви самоковци. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 година започнало преизграждане на църквата с цел превръщането й от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм. Новият молитвен салон е с яки каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба,средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията. От изток е прибавена олтарна абсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци. За деня на освещаването светогорският майстор Андон изрязал иконостас, амвон, архиерейски и епитропски тронове, два проскенитария. Дърворезбата е върху орехови дъски, които конски керван пренесъл от далечния Атон. Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на "Христоте даскало" - първозографът Христо Димитров. Този иконостас е първият паметник, отзнаменувал раждането на Самоковската художествена школа. Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладуро. През 1833 година майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса като ги свързал с архитектоничното членение, което майстор Андон дал на своето творение. Така резбената преграда на олтара се превърнала в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка. И така двамата майстори, дошли в различни времена в Самоков, създават с творческа дързост един паметник на резбарското изкуство, който се превръща в школа за майсторите-резбари от Самоков. А техният иконостас остава ненадминат в своето майсторство.

Може би са повече от сто и четиридесет годините, които делят началото на читалищната дейност от днешния ден. Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като от тогава датират официални документи, носещи печата и съхранявани в Народната библиотека "Св.св Кирил и Методий". За съжаление все още не може да се приеме като официално основателен, описания от Йосиф Брадати факт за "разтурената от турците къща, съградена за четене", датиран към 1852-53 година. Но ако се вземе предвид твърдението на великия реформатор Митхад паша, че "не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает", може да се предполага съществуване на читалищна дейност много преди тази дата, а това до някъде дава основание да се смята, че самоковското читалище е първото в България. През тази 1859 година читалището се е именувало "Свети седмочисленици" и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище. Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 година. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската война, Междусъюзническата война и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми - Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България - Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и [[[Ликурго Андреани]] - възпитаник на италианската Национална художествена академия. И така започва датирането: 1862 г. - първото театрално представление; 1914 г. - учителят Алекси Попиванов основава хор, станал по-късно известен като хор "Рилска песен"; 1925 г. - започва прожекциите си читалищното кино; 1931 г. - създава се комитет за основаване на читалищен Музей на Възраждането с пръв уредник Наум Хаджимладенов и негов приемник Христо Йончев - Крискарец; 1944 г. - ражда се вестник "Рилско ехо"; 1949 г. - кръжок за литературно творчество; 1951 г. - кръжок по изобразително изкуство; 1953 г. - създава се детска музикална школа; 1955 г. - създадена е детска театрална трупа, а в следващата 1956 г. - и мъжки вокален квартет. 1985 г. - държавна награда по случай 125-годишнината на читалището, отбелязана тържествено в цялата община. Днес дейността на читалище-паметник "Отец Паисий" продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.

На място, наречено по съвсем понятни причини Меча поляна, в долинно разширение на река Мальовица и на 1720 метра надморска височина е разположен туристически комплекс. Носи името на най-високия връх в тази част на Рила - Мальовица. Все още тази част не е цивилизована по съвремените комерсиални стандарти и може да се нарича тихо райско кътче. Има хотел, писти и влекове. Ски гардероб и всичко най-необходимо за зимните спортове. Там снежната покривка се задържа сравнително дълго. В зависимост от валежите ски могат да се карат и през май. Но това вълшебно място е любимото за алпинистите. То си е създадено за тях. С интересните и трудни обекти за катерене и с неповторимата красота на панорамата откриваща се за тях от Мальовица и Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата.[ Две от най-красивите рилски езера кътат хладните си води в този край. Йончево езеро и Страшно езеро. И двете са любимо място на именития ни съгражданин живописеца Христо Йончев - Крискарец. Неговото име носи Йончево езеро. Около тях има още четири, най-посещаваното от които е Свинското. В района на малка Мальовица се намират двете Камилски езера, а източно от връх Мальовица - Еленските. Съвсем наблизо, за добрите туристи, се намира и хижа Мальовица. Тя е единствената хижа в алпийската част на Мальовишкия дял на Северозападна Рила. построена е върху левия склон на долината на река Мальовишка през 1934 година.От 1981 г. действа нов туристически комплекс с 20 стаи, водоснабден и електрифициран. Има ски плац и влек. Посещава се целогодишна.

[редактиране] Природни забележителности

Създаден през 1992 година, с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми, Национален парк Рила е най-големият на балканите и един от водещите в Европа. Разположен е върху 81 000 хектара и е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях - ендемити за тази област. Тук се срещат около 1400 висши растения. 42 са защитени от закона. 98 са включени в червената книга, 9 - в червения списък на IUCN и 6 - в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици, 48 вида бозайници. Тук се намира най-голямата популация на балканска дива коза, най-голямата популация на лалугер, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е защитена територия за българските популации на глухаря. Установени са още уникални представители на безгръбначната фауна. От 2934 вида 242 са ендемити, а 244 - реликти. Това разнообразие определя паркът като важен световен център на формообразуване. За сведение на любителите на статистика в Национален парк Рила се съхраняват 38% от растенията, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна.

[редактиране] Редовни събития

От 2002 г. град Самоков има своя градски празник на 21 август - Успение на Св. Симеон Самоковски, покровителя на града. За него доскоро се знаеше малко. Мощите на Светеца бяха открити при археологически разкопки в средновековната Бельова църква през 1995 г.След 2000 г. бе установено, че Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата, а неговата икона за пръв път е рисувана като стенопис от известния самоковски зограф Никола Образописов около 70-те години на 19 в. Личността на Свмч. Симеон Самоковски е свързана с народо-освободителните движения на българите от Западна България по време на Руско-турско-австрийската война, когато много християнски деятели и свещеници се включват в подготовката на въстание. Митрополитът е заловен от турците, съден и на 21.08.1773 г. обесен в София. Съществуват много преписки за чудото станало при обесването му — въжето три пъти се късало, бесилката се чупила, но така или иначе неговата смърт като мъченик за вярата го поставя в пантеона на българските светци — мъченици.

И така дните около 21 август (всяка година различни) са Самоковски празник. Започва се с литийно шествие и литургия, на Бельова черква се прави курбан и фолклорна програма. Празникът продължава с голям концерт, фойерверки,мис Самоков и различни празнични мероприятия. От 2003 г. в рамките на празника е включен и фестивалът на туристическата песен „Бялата порта на Рила“.

[редактиране] Личности

Родени в Самоков
Починали в Самоков
  • Други личности, свързани със Самоков

[редактиране] Почетни граждани

[редактиране] Спорт

Представителният футболен отбор на града носи името "Рилски спортист". Играе своите мачове на стадион Искър.От Самоков произлизат едни от най-добрите ни спортисти по Класическа и Свободна борба, а в последните години се развива и много добра школа по лека атлетика и баскетбол. На 8.03.2008 година в присъствието на президента на България Георги Първанов, беше открита новата мултифункционална спортна зала, направена по всички европейски стандарти. Това дава възможност за по-голямо развитие на спорта.

[редактиране] Кухня

Кухнята в град Самоков е традиционно българска и се определя от културите, които биват отглеждани в района. Широко са използвани картофите - установена култура в района. Също така традиционен за гр.Самоков е "зелник". Това ястие е вид баница, пече се като баница, има плънка която се намира в средата на тавата между корите. Тя се приготвя от праз лук или киселец.

[редактиране] Външни препратки

п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2“.
Лични инструменти