Алино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алино
България
Red pog.png
Алино
Софийска област
Red pog.png
Алино
Общи данни
Население 303 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 48.571 km²
Надм. височина 943 m
Пощ. код 2019
Тел. код 07124
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 00391
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Цетърът на Алино

Алино е село в Западна България. То се намира в община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | edit source]

Алино се намира в полите на Плана планина

История[редактиране | edit source]

Според народните предания името на селото в сегашния си вид, датира от 17 век. Тогава е имало голям пожар, изпепелил цялото село и пламъците, оцветени в алено на фона на нощното небе, дали името на селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Население[редактиране | edit source]

  • 1934 г. - 1879 жители
  • 1946 г. - 2068 жители
  • 1956 г. - 1910 жители
  • 1975 г. - 1019 жители
  • 1988 г. - 732 жители
  • 1992 г. - 546 жители
  • 2001 г. - 432 жители
  • 2008 г. - 404 жители
  • 2009 г. - 393 жители
  • 2010 г. - 376 жители
  • 2011 г. - 372 жители

Религии[редактиране | edit source]

Исконната религия, изповядвана в селото, е традиционно източно-православна.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Кметство и пощенска станция.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В близост до селото, на около 6-7 км в североизточна посока в Плана планина се намира Алинския манастир "Свети Спас"- паметник на културата с уникални стенописи (изографисан през 1626 г.) . В близост до манастира се намира и т.н. Момина сълза. Тя представлява скала, от която непрекъснато капят капки лековита вода,наподобяващи сълзите на плачеща девойка. Наблизо са и останките от средновековната крепост Алинско кале. Непосредствено до селото има няколко тракийски надгробни могили, които са най-ранното историческо свидетелство за живота по тези земи.За съжаление те са разкопавани нееднократно от иманяри. На около километър в западна посока, сред равното поле-в местността "Св. Рангел" може да се види внушителен каменен саркофаг ( римски), който местните хора наричат Момата, поради специфичната му форма.През месец юли 2009 г.храма "Св. Николай" богат на ценни стенописи и икони е обявен за паметник на културата-църквата е разположена в близост до центъра на селото. На 20 юли 2011 г. бе открит и осветен нов параклис "Свети пророк Илия" в едноименната местност.

Непосредствено над селото сред красива борова гора има много приятен язовир, който е популярен сред риболовците в региона.

Традиционният събор на селото се организира в последната събота на месец август.Освен него в селото се отбелязват традиционни празници като Тодоров ден,Спасов ден.Традициите и обичаите са съхранени в годините, те се предават от поколение на поколение. В момента в селото има добре развита културна дейност в лицето на фолклорната група за автентичен фолклор.Групата популяризира и рекламира селото чрез участия в различни ТВ и радио програми и предавания.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.650 и 826.