Плана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планината. За селото в България със същото име вижте Плана (село). За селото в Гърция със същото име вижте Плана (дем Полигирос).

Плана

Местност в Плана планина
Най-висок връх Манастирище
1337,4
m
Местоположение
Плана (България)
Montanya.svg
България
Планинска верига Завалско-Планска планинска редица
Географски координати 42°30′43″ с. ш. 23°24′32″ и. д. / 42.511944° с. ш. 23.408889° и. д.

Плана е малка и средна по височина планина в Западна България, разположена в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. Първоначално планината е била смятана за част от Витоша. За пръв път братя Шкорпил я наричат с името на нейния главен рид, наречен Плана и я обособяват като отделна планина.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Тя се издига в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. На североизток и изток Панчаревският пролом и язовир "Искър" на река Искър я отделят от Лозенска и Вакарелска планина, части от Ихтиманска Средна гора. На югоизток, юг и югозапад склоновете ѝ се спускат към Самоковската котловина, а на запад седловината Ярема (1290 м) я свързва с Витоша. Като конфигурация Плана наподобява Витоша, т.е. има овална форма с размери 20/17 км.

Планината има обширно заравнено било на височина 1250-1300 м. Най-високата ѝ точка е връх Манастирище (1337,4 м), разположен в северната ѝ част, на около 2 км северно от село Плана. Други по-високи върхове са: Мухчел (1325,6 м), Главева могила (1315 м), Вишино бърдо (1313 м).

Изградена е от Планския диоритов плутон, вместен всред кристалинни и седиментни скали с терциерна възраст. В подножието ѝ по разломните зони бликат минерални извори (Белчински бани и Железница). Климатът в по-никите части е умереноконтинентален, в по-високите планински. Отводнява се от левите притоци на река Искър: Егуля - приток на Железнишка река, Планщица, Палакария и др. Преобладаващите почви са Канелени, светлокафяви и тъмнокафяви горски. По-голямата част от Плана е покрита с редки иглолистни и широколистни гори и пасища. В миналото планината изцяло е била покрита с гори, голяма част от които са изсечени за местното рударство. Част от северната ѝ половина е включена в НАТУРА 2000.

Селища[редактиране | edit source]

В подножието планината и по нейните склонове са разположени 9 села: Алино, Горни Окол, Долни Окол, Ковачевци, Плана, Поповяне, Райово, Рельово, Широки дол и няколко вилни селища — Мечката, Щъркелово гнездо, Ярема, Реньов дол и др.

Туризъм, културни забележителности[редактиране | edit source]

Плана не е от най-популярните за туризъм. Достъпна е от всички села. Има много немаркирани лесни за преход пътеки. Има доста хотели и ресторанти по пътищата и една хижа Пейова бука,която е затворена от няколко години. До нея може да се стигне от стената на язовир Искър, или от село Долни Пасарел (автобус 3). В планината има много красиви места, пътеки и чешми. Заслон Рай се намира на една слънчева поляна с чешма наблизо.

В Плана се намират Кокалянският манастир (в северната част, над Панчаревският пролом и Алинският манастир (на 4 км северно от село Алино). В самия център на планината, на 2 км източно от село Плана се намира астрономическа обсерватория за космически изследвания.

Транспорт[редактиране | edit source]

По североизточната, източната, югозападната и западната периферия на планината преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]