Костенец
Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.
| Костенец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7 015 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 302,101 кв. км [1] km² |
| Надм. височина | 494 m |
| Пощ. код | 2030 |
| Тел. код | 07142 |
| МПС код | СО (Сф) |
| ЕКАТТЕ | 38902 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община - кмет |
Костенец Радостин Радев (БСП) |
| Адрес община | |
| ул. "Иван Вазов" 2 |
|
Костенец е град в Централна България. Той се намира в Софийска област на 70 км. от гр.София. Градът е административен център на община Костенец.
Съдържание |
География [редактиране]
Град Костенец е разположен в подножието на Рила, на около 75 км югоизточно от София. Климатът е умерено-континентален със средна годишна температура на въздуха – 4,2°С (януари) и 16,1°С (юли). Особена характеристика е богатството на минерални извори в района.
В община Костенец са обособени 3 национални курорта:
- Момин проход (доскоро част от град Костенец, обявен от 21 септември 2006 за град[2]),
- Вили Костенец (част от село Костенец),
- Пчелински бани, които са разположени в радиус от няколко километра около град Костенец.
В близост до Костенец са също Боровец (на 28 км), Долна баня (на 8 км) и Ихтиман (на 17 км). Костенец се намира в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия“.
История [редактиране]
Районът е бил заселен още през бронзовата и желязната епоха. През I хилядолетие пр.н.е. го населява тракийското племе Беси. От края на I началото на II век територията на Костенец е била част от провинция Сердика на Римската империя. Заселването на днешния град Костенец започва през 1884 г. със строежа на ЖП линията Белово - Вакарел, част от маршрута София - Цариград. С построяването на кибритена и хартиена фабрика се ускорява разширяването на селището. През 1964 г. се сливат три селища — Костенец баня, Момин проход и Момина баня, и се създава град Костенец.
Костенечка седловина на остров Смит, Южни Шетландски острови е наименувана в чест на град Костенец.[3]
Икономика [редактиране]
- „Костенец - ХХИ“ АД - завод за хартия и хартиени изделия
- „Актив Комерс“ - печатница
- "Булкост" - фабрика за кибрит
- „Синхрон Инвест“ - цех за спиртни напитки
- „Шведски Кибрит Плам България“ - фабрика за производство на различни видове разпалки за огън, камини, барбекюта; брикети за камини; еднократни барбекюта; торби за барбекю и др.
- „Rila properties“ - агенция за недвижими имоти.
- "АСД - 555" ЕООД - металообработване
- "Адимекс 2000" ООД - автосервизна дейност, металообработване и търговия с петролни продукти
Обществени институции [редактиране]
На територията на общината има пет читалища, всичките с библиотечен фонд:
- Читалище “Гео Милев” – кв. Момин проход (танцови състави за деца и за възрастни).
- Читалище “Просвета” – с. Костенец (дамска вокална група, детски танцов състав)
- Читалище “Прогрес” - гр. Костенец (детски фолклорен танцов състав, детска вокална група, балет за модерни танци и дамско вокално трио, школи по пиано, акордеон, английски език и математика)
- Читалище “Г. Бенковски” – с. Горна Василица (кукерска група).
- Читалище “Просвета” – с. Пчелин.
В град Костенец се разпространява месечният вестник "Костенец днес" - издание на община Костенец.
Културни и природни забележителности [редактиране]
- Запазени 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 надгробни могили, останки от 11 антични селища и селища от бронзовата, ранно- и късно-желязната епоха, 6 селища от римския период и 8 късно-средновековни селища.
- Топли минерални извори — от 47°С до 73°С. Водата от тях е слабо минерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, леко флуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост. Изворите са били известни още в древността, тъй като в района на Костенец са запазени останки от римски терми, балнеологични съоръжения, нимфеуми.
- Крепостта Траянови врата, датирана от римско време, но влязла в българската история с поражението, което през 986 г. цар Самуил нанася на император Василий II.
- В община Костенец се намират 150 годищния храм "Св.Архангел Михаил" (с.Костенец) , манастира „Свети Спас“, храма „Св. Великомъченик Георги”, църквата "Св.Панталеймон" и параклисите „Св. Илия”, „Св. Петка”.
Редовни събития [редактиране]
- 23 септември — Празник на Костенец
Бележити личности [редактиране]
Георги Русев (1928-2011), български актьор
Константин Костенечки, български средновековен книжовник
Нестор Смолянски (1925-2013), български духовник
Бележки [редактиране]
- ↑ Костенец е разположено в землището на село Долна Василица
- ↑ Момин проход вече е град, dnes.bg, 21 септември 2006
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kostenets Saddle.
Бележки [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Информационен портал на град Костенец и района
- Официален сайт на град Костенец
- „За град Костенец“, bgglobe.net
- „Непознатото лице на Костенец“, в-к Новинар, 2 август 2006
- Музиканти и певци в района - видео в YouTube
|
|||||||||||