Летница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Летница.

Герб на Летница
Летница
Letnitsa-center.jpg
Центърът на града със сградата на общината и военния паметник
Общи данни
Население 3 456 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2 665 (НСИ)
Землище 68,515 km²
Надм. височина 52 m
Пощ. код 5570
Тел. код 06941
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 43476
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Летница
Красимир Джонев
(независим)

Лѐтница е град в Северна България. Той се намира в Ловешка област и е в близост до град Левски. Градът е административен център на община Летница, която обхваща селата Крушуна, Горско Сливово, Кърпачево.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът на днешния град Летница е обитаван още от траките. Вероятно от IV в. пр. Хр. датира откритото там през 1963 г. сребърно тракийско съкровище.

Етимологията на името на град Летница произхожда от названието „летница" на вид пшеница, а не от "летовище"[1]. Ако се съди по славянското селищно име и по наличието на селото в запазените османски регистри от XV век, селището е основано през среднобългарската епоха[2].

През XIX век Летница е център на нахия – административна единица (подобна на община), по-малка от околия, която обединява няколко села. Тя е управлявана от мюдюрин.

През Възраждането в Летница има хора, които симпатизират на революционните идеи. Селото е споменато неведнъж в кореспонденцията на Георги Раковски (1821-1867).

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от жителите са православни християни.

Най-старото запазено здание в града е църквата „Св. Теодор Тирон”, която според бележки в „Евангелие поучителное” от Тодор Хрулев (Нови Сад, 1856) е започната на 22 април 1836 г. и е осветена на 18 май 1845 г. от търновския митрополит Неофит Византиец (1840-1846, 1848-1857). Църквата в Летница е единствената в района. В нейния архив са запазени няколко необнародвани документи, които предлагат интересни данни за социално-икономическите отношения, културата, диалекта и антропонимията на жителите на Летница през XIX в. Първият български свещеник е отец Иван Лицов от с. Пресяка, Ловешко.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Община Летница се характеризира с индустриален сектор, съсредоточен предимно в преработвателната промишленост. С преструктурирането на икономиката и предвид благоприятните природни особености на региона, в общината се развива предимно селско стопанство, оранжерийно производство и свързаните с тях дейности. Почти 100% от продукцията и нетните приходи от продажби се реализират от частния сектор.

В производствения сектор на община Летница уникална ниша заема българската фирма "УОЛТОПИЯ" ООД, чийто предмет на дейност включва производство на изкуствени катерачни стени, изграждане на метални конструкции и отливане на панели и хватки.

Фирма "Летница-Индустриален парк" АД има средносрочни планове за изграждане на индустриален парк, за продажба и предоставяне под наем на парцели и строителство на индустриални сгради.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Входът откъм Ловеч с табели към пещерата и водопадите

“Перла в короната” на община Летница е природната забележителност Маарата. Намира се на 8 км от град Летница в южна посока и на 34 км в източна посока, в южната част на село Крушуна.

Карстовото плато, попадащо в територията на общината е изключително окарстено и там на едно място като под открито небе могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. От около 25 години те са обект на систематизирано спелеологическо изучаване. Не случайно БАН, в частност Географският институт, и Фондация „Център по карстология“ са избрали именно района на с. Крушуна за моделен район на карстови защитени територии в България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Това е показателно за представителността и значението на карста край с. Крушуна - еталон на защитена карстова територия в България.

Хотели[редактиране | редактиране на кода]

  • хотел "Прованс"

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефанов, П. йером. За произхода и същността на топонима Летница. - Осъм, № 7, 11 април 1979
  2. Турски извори за българската история. Серия XV-XVI в. Т. I. C., 1964, 59-60

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Венедиков, Иван. Tракийското съкровище от Летница. С., Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1996 (Библиотека Културно-историческо наследство).
  • Христозов, М. Столетната култура на Летница. - Читалище, 103, 1973, № 8, 34-35.
  • Стефанов, П., йеромонах. Летница в печата на Г. С. Раковски. - Осъм [Летница], № 13, 18 юли 1978.
  • Стефанов, П., йеромонах. За произхода и същността на топонима Летница. - Осъм, № 7, 11 април 1979.
  • Стефанов, П., йеромонах. Възрожденският архив на църквата „Св. Теодор Тирон” в гр. Летница. - Духовна култура, 1982, № 9, 29-32.
  • Йонов, В., прот. Църквата „Св. Теодор Тирон” в Летница – средище на просвета и родолюбие. – Духовна култура, 1996, № 3, 27-30.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]