Летница
Тази статия е за града в Северна България. За селото в Западна България вижте Летница (Софийска област). За селото в Ксантийско, Гърция, вижте Летница (дем Мустафчово).
 |
|
 Летница
Летница
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3 812 (ГРАО, 2010-12-15)* 2 665 (НСИ) |
| Землище | 68,515 km² |
| Надм. височина | 52 m |
| Пощ. код | 5570 |
| Тел. код | 06941 |
| МПС код | ОВ (Л) |
| ЕКАТТЕ | 43476 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община - кмет |
Летница Красимир Джонев (независим) |
Лѐтница е град в Северна България. Той се намира в Ловешка област и е в близост до град Левски. Градът е административен център на община Летница.
Съдържание |
География[редактиране]
Летница се намира в Северна България, Ловешка област, известна е с летнишкото съкровище. Тя е център на община и обхваща селата Крушуна, Горско Сливово, Кърпачево.
История[редактиране]
Районът на днешния град Летница е обитаван още от траките. Вероятно от IV в. пр. Хр. датира откритото тук през 1963 г. сребърно тракийско съкровище.
Етимологията на името на град Летница произхожда от названието на вид пшеница „летница", а не от "летовище"[1]. Ако се съди по славянското селищно име и по наличието на селото в запазените османски регистри от XV век, селището е основано през среднобългарската епоха[2].
През XIX век Летница е център на нахия – административна единица, по-малка от околия, която обединява няколко села. Тя е управлявана от мюдюрин.
През Възраждането в Летница има хора, които симпатизират на революционните идеи. Селото е споменато неведнъж в кореспонденцията на Георги Раковски (1821-1867).
Религия[редактиране]
Голяма част от жителите са православни християни. Най-старото запазено здание в града е църквата „Св. Теодор Тирон”, която, според бележки в едно „Евангелие поучителное” от Тодор Хрулев (Нови Сад, 1856), е започната на 22 април 1836 г. и е осветена на 18 май 1845 г. от търновския митрополит Неофит Византиец (1840-1846, 1848-1857). Църквата в Летница е единствената в района. В нейния архив са запазени няколко необнародвани документи, които предлагат интересни данни за социално-икономическите отношения, културата, диалекта и антропонимията на жителите на Летница през XIX в. Първият български свещеник е отец Иван Лицов от с. Пресяка, Ловешко.
Икономика[редактиране]
Община Летница се характеризира с индустриален сектор, съсредоточен предимно в преработвателната промишленост. С преструктурирането на икономиката и предвид благоприятните природни особености на региона, в общината се развива предимно селско стопанство, оранжерийно производство и свързаните с тях дейности. Почти 100% от продукцията и нетните приходи от продажби се реализират от частния сектор.
В производствения сектор на община Летница уникална ниша заема българската фирма "УОЛТОПИЯ" ООД, чийто предмет на дейност включва производство на изкуствени катерачни стени, изграждане на метални конструкции и отливане на панели и хватки.
Фирма "Летница-Индустриален парк" АД има средносрочни планове за изграждане на индустриален парк, за продажба и предоставяне под наем на парцели и строителство на индустриални сгради.
Обществени институции[редактиране]
Забележителности[редактиране]
“Перла в короната” на община Летница е природната забележителност Маарата. Намира се на 8 км от град Летница в южна посока и на 34 км в източна посока, в южната част на село Крушуна. Карстовото плато, попадащо в територията на общината е изключително окарстено и тук на едно място като под открито небе могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. От около 25 години те са обект на систематизирано спелеологическо изучаване. Не случайно БАН в частност Географският институт и Фондация Център по карстология са избрали именно района на с. Крушуна за моделен район на карстови защитени територии в България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Това е показателно за представителността и значението на карста край с. Крушуна - еталон на защитена карстова територия в България.
Редовни събития[редактиране]
Литература[редактиране]
- Венедиков, Иван. Tракийското съкровище от Летница. С., Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1996 (Библиотека Културно-историческо наследство).
- Христозов, М. Столетната култура на Летница. - Читалище, 103, 1973, № 8, 34-35.
- Стефанов, П., йеромонах. Летница в печата на Г. С. Раковски. - Осъм [Летница], № 13, 18 юли 1978.
- Стефанов, П., йеромонах. За произхода и същността на топонима Летница. - Осъм, № 7, 11 април 1979.
- Стефанов, П., йеромонах. Възрожденският архив на църквата „Св. Теодор Тирон” в гр. Летница. - Духовна култура, 1982, № 9, 29-32.
- Йонов, В., прот. Църквата „Св. Теодор Тирон” в Летница – средище на просвета и родолюбие. – Духовна култура, 1996, № 3, 27-30.
Външни препратки[редактиране]
Бележки[редактиране]
- ↑ Стефанов, П. йером. За произхода и същността на топонима Летница. - Осъм, № 7, 11 април 1979
- ↑ Турски извори за българската история. Серия XV-XVI в. Т. I. C., 1964, 59-60
|
|||||||||||
