Български възрожденски майстори
| „Български възрожденски майстори“ | |
| Автор | Асен Василиев |
|---|---|
| Първо издание | 1965 г. Народна република България |
| Издателство | „Наука и изкуство“ |
| Оригинален език | български |
| Жанр | научен |
„Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители“ e капитален научен труд на Асен Василиев, излязъл в 1965 година.[1][2]
Трудът е монументално изследване на българското възрожденско изкуство. В пет отделни глави са разгледани майсторите от Тревненската школа, майсторите от Македония – представители на Дебърската школа и други; представителите на Самоковската школа; представителите на Банската школа и образописци, резбари и строители от Странджанско и други места. В труда са проучени над 900 образописци, резбари и строители от Възраждането. Книгата е продукт на дългогодишно проучване на писмени документи от различни архиви, църковни кондики, частни писма, надписи върху сгради, икони, иконостаси, стенописи, надгробни паметници и разговори с живи майстори и техни наследници. Книгата е богато илюстрирана с репродукции на икони, стенописи, портрети на майстори и родословни дървета.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 87.
- ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1080146660#full
