Божурище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Божурище
Bojurishte Culture Home.JPG
Читалище „Христо Ботев“
България
Red pog.png
Божурище
Софийска област
Red pog.png
Божурище
Общи данни
Население 5 416 (ГРАО, 2014-09-15)*
Повишение 5 619 (НСИ)
Землище  [1] km²
Надм. височина 573 m
Пощ. код 2227
Тел. код 02
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 5027
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Божурище
Аспарух Аспарухов
(ДСХ, БЗНС, ПБЖ, ПДСД)
Адрес община
бул. „Европа“ 85
п.к. 2227
тел.: 02 9932913
факс: 02 9933104
http://www.bozhurishte.bg
Летище Божурище, юни 1917 г.
Изложбена зала на „Машиноекспорт“
Църква „Св. Троица“

Божурище е град в Западна България, административен център на Община Божурище, Софийска област. Намира се в близост до градовете София, Банкя и Костинброд.

География[редактиране | edit source]

Градът се намира на 13 км. западно от центъра на гр. София в западната част на Софийско поле. Районът е равнинен, до хълмист.

Божурище има 5619 жители според преброяването от 01.02.2013 г. Градът е сред малкото селища в България, които са увеличили населението си спрямо 1980-те години. Основната религия на населението е източно православие.

История[редактиране | edit source]

Началото на днешния град Божурище е поставено през 1897 година, когато в землището на село Гурмазово е създадено първото в страната „ремонтно конско депо“, което трябва да поддържа инвентара на кавалерията на Българската армия. Впоследствие към него е създаден и конезавод, който съществува и в наши дни. Селището е наречено Божурище заради многото диви божури в поляните около него.

През 1949 година селото става административен център на община. На 15 август 1997 година – за 100-годишнината му, село Божурище е обявено за град с Решение 786 на Министерския съвет от 11.08.1997 г.[2]

Летище Божурище[редактиране | edit source]

Божурище играе важна роля в историята на авиацията в България. Още през 1906 година при кавалерийското депо е извършен първият полет с балон в страната, а през 1912 година там са построени първите сгради на Летище „Божурище“. През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия за София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се дотогава северно от днешната Централна гара на София. През август 1915 година оттам излита първият български самолет, който е конструиран от Асен Йорданов[3]. Няколко месеца по-късно в Божурище е създадено първото в страната Аеропланно училище.

След поражението на България в Първата световна война военната авиация е унищожена, но Летище Божурище продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на пощенски пратки, а през 1927 година компанията „Бунавад“ за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадено предприятието Държавна аеропланна работилница, което разработва и произвежда самолети. През следващата година Аеропланното училище е преместено в Казанлък.

През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище Божурище става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-1944 година. Оттам през 1943 година излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна война.

През 1947 година е открито новопостроеното Летище Враждебна, което започва да обслужва гражданските полети в района на София. По същото време в Доброславци е построена нова военновъздушна база, пригодена за реактивни самолети. През 1948 година летището в Божурище е предадено на Организацията за съдействие на отбраната и през следващите десетилетия се използва за тренировъчни полети и парашутизъм.

След закриването на военновъздушната база Божурище продължава да бъде важен военен център, като в селото са изградени нови военни съоръжения и поделения, свързани главно с противовъздушната отбрана и зенитно-ракетните войски.

През 2005 година министърът на отбраната Николай Свинаров ликвидира летището и продава терена и сградите му на компанията „Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка „Финанциария Интернационале“, в замяна на 106 апартамента. През 2008 година летището е обявено за паметник на културата.

Икономика[редактиране | edit source]

Разположението на Божурище определя своеобразието на неговата икономика, население и атмосферата на гражданска активност и духовно присъствие на жителите. Развитието на съвременната Община Божурище и на общинския център град Божурище е свързано с 3 символа: кон, символизиращ коневъдството и конния спорт, самолет – люлката на българската авиация, божур – обагрящ всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.

Статегическо местоположение – близостта на общината до столичния град, създава добри възможности за развитие на неговата икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Едновременно с това Община Божурище е обявена за един от най-чистите райони в страната в екологично отношение, подходящ за билкопроизводство и екотуризъм. За това значително допринася и полупланинският ѝ релеф и природо-климатични условия – мека зима и хладно лято, обуславяни от близостта на планините Витоша и Люлин. Съхраняването, продължаването и обогатяването на културните и образователните ѝ традиции, наличието на свободни терени и сграден фонд и на значителен кадрови потенциал превръщат общината в перспективен обект и партньор за бизнес и инвестиции.

Предприятия
Полицейски участък Божурище с графити от Димитър Казаков
  • “Газстроймонтаж” АД
  • „Спетема“ – фабрика за кафе
  • „Станков“ – мебелна фирма
  • „САКС 2000“ – мебелна фирма
  • завод „ТЕРЕМ – Ген. Вл. Заимов“ ООД
  • Логистичен парк Божурище
  • „Минстрой-металик“ АД
  • „Минстрой-инфра комерс“ АД
  • „Изток-запад“ – издателство
  • „Пасат-МН“ ООД (б. „Виста БМ“) – фабрика за химични продукти
  • „Автомотор копорация Ситроен“
  • мелница с производителност 24 тона/час
  • Търговско-сервизен център на „Ситроен“ (най-големият в Източна Европа)
  • „Софиягаз“ ЕАД – от групата на „Овергаз“ инк.
  • „Овергаз Сервиз“ АД – от групата на „Овергаз Инк.“
  • „Полисхарт“ – преработка на вторична хартия
  • „Милмекс“ – фабрика за бонбони
  • „Шенкер“ ЕООД – международна логистична фирма

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Божурище се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград – Истанбул.

Достъп от София:

За периода от 1999 до 2003 г. в града са прокарани 23 000 метра газопровод с 650 отклонения, като градът е газифициран над 90%. След 2003 г. е изградена първата далекосъобщителна мрежа, предоставяща интернет достъп на крайни абонати.

Известни личности[редактиране | edit source]

Графити от Димитър Казаков върху блока срещу Читалище „Хр. Ботев“
Починали в Божурище
Други

Източници[редактиране | edit source]

  1. Божурище е разположено в землището на село Гурмазово.
  2. Божурище – справка от Национален регистър на населените места на НСИ
  3. monitor.bg, 14.04.2009, Летище Божурище помни славно минало

Външни препратки[редактиране | edit source]