Луковит

Луковит
Централната част на Луковит
Луковит 43.210186, 24.16294 Луковит Луковит
Общи данни
Население	9205 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	171 m
Пощ. код	5770
Тел. код	06975
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	44327
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
ул. „Възраждане“ № 73 п.к. 29
Луковит в Общомедия

Лу̀ковит е град в Северна България. Той се намира в област Ловеч, на двата бряга на река Златна Панега по пътя от София за Плевен и Русе, в близост до град Червен бряг. Градът е административен център на община Луковит.

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 9217 души по настоящ адрес и 10 133 души по постоянен адрес.

География

Поглед към Луковит от височините в южната част на града

Луковит е разположен на двата бряга на река Златна Панега. Цялата община Луковит се намира в преходен район между Дунавската равнина и Предбалкан. През територията ѝ минават три реки: река Искър, река Вит и река Златна Панега.

Климатът е смекчен умереноконтинентален, липсват екстремните летни горещини и зимни студове, които са характерни за рязко изразения умереноконтинентален климат на Дунавската равнина. В резултат на тези и други фактори почвите на територията на общината се характеризират с голямо разнообразие.

В околностите на град Луковит има много красив каньон на р. Златна Панега, местността „Котлен“, уникални скални образувания „Куклите“ в Карлуковското карстово плато. Природни забележителности: циркусът „Котлен“, каменопад „Дайма“, лагуната с кръглото тресавище.

• Скитове в пазвите в каньона: Иглуто, Ларгото, Тепавицата, Лонгоза, Рилско място, Лозето.
• Скален скит с параклиси пред входовете на естествените пещери, използвани за убежище на монаси отшелници („Глигора“ и „Св. Марина“).
• Пещера Панежка Темната дупка с поток изворна вода, забулена в догадки и неизследвана.
• Скални фигури и циркуса в Котлен: Корабът Радецки, Носът, Делвата, Резето и др., както и скална шахта Въртопа.

Проучени са общо 240 пещери. От тях 6 – феноменът „Проходна“, „Безименна 22“ (Контрабасът), „Задъненка“ и др., както и двата скални феномена – „Струпанец“ и „Провъртеника“ – са обявени за природни забележителности. Пещерите са обект на изследване на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност, която избира района за еталон в международната научноизследователска програма за сравнение на карстовите райони в света „PIGEK“. Някои от пещерите са уникални паметници на човешката култура от палеолита до XIV век.

В близост до Луковит се намира първият в България Геопарк „Искър-Панега“, създаден по програма ФАР на ЕС. Той се състои от два микрорайона – Карлуковски карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк „Панега“. С подкрепата на Българската академия на науките и Българската асоциация за селски и екологичен туризъм геопаркът е създаден като устойчив туристически продукт от геоложки, геоморфоложки или палеонтоложки обекти с естетическа и културно-историческа стойност. Разположен е непосредствено до главен път Е-83 София-Плевен-Русе, като на входа му има безплатен паркинг с туристически информационен център.

Геопаркът включва:

• Красив каньон на река Златна Панега с уникалните скални образувания „Куклите“;
• Пещерата „Проходна“, достъпна и за разходки на неподготвени туристи и впечатляваща с величието на „окната“, известни като „Очите на Бога“. Скалните образувания и пещерите са използвани като естествен декор при заснемането на наши и чужди кинопродукции – филмите „Време разделно“, „Борис I“, „Аспарух“ и др.;
• Беседки, заслони с осигурени безплатни дърва за барбекю.;
• Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ – с.Карлуково, който е включен в 100-те национални туристически обекта и притежава печат за подпечатване на туристически книжки;
• В геопарка са налице прекрасни условия за организиране на перфектен тийм-билдинг сред природата, включващ бънджи скокове от северния вход на „Проходна“ и алпийско спускане от „очите“ на пещерата, рафтинг и разходка с лодка по река Златна Панега, тийм-билдинг програми на открито, планинско колоездене, пейнтбол, оф-роуд и скално катерене.

История

Надгробна плоча с кръстове от сив точилен камък из гробищата на Луковит. Женски паметник, работен между 1870 – 1877 г. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1929 г.

Черквата „Свети Георги“ в центъра на Луковит

Най-ранните следи от човешки живот на територията на община Луковит датират от преди 2 – 3 хиляди години преди новата ера. Траки, римляни и българи са живели по тези земи, като доказателства са откритите гривни и бронзови брадвички, монети, парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др. В околностите на града е открито през 1953 г. Луковитското тракийско сребърно съкровище, датирано от средата до втората половина на IV век пр.н.е.

От османски регистри от XV век, които се съхраняват в Народната библиотека в София, става известно, че още около 1430 година, а вероятно и по време на Втората българска държава, съществува село Гюрне Лукович (Горни Луковит) влизащо в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В друг регистър от 1495 г. се споменава, че селото, наброяващо 47 къщи, е влизало във вилаета Неделичко заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.

Според османските архиви, през 1516 г. в Луковит започва да се разпространява исляма. Според изследователя на помаците Васил Миков, Луковит не е бил напълно ислямизиран, тъй като има данни, че през 1860 г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението почти всички помаци се изселват. От този период датира и известната народна песен „Луковитски моми“. Към 1893 година в селото живеят 133 помаци.

През 1889/1890 г. Плевенски окръг се дели на две околии: Плевенска, с 25 общини и 49 села, и Луковитска, с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби: околийско управление и съдилище, околийска болница, данъчно управление, първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено през 1898 г., прогимназия и гимназия, народно читалище.

По време на бомбадировките на София през 1943 г. в сградата на гимназията е евакуирана Александровската болница.

В Луковит е построена една от първите ВЕЦ в България.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 7343 1946 7751 1956 8795 1965 9682 1975 10 399 1985 10 668 1992 10 505 2001 10 027 2011 8964 2021 7743

Етническият състав към 2011 г. включва 6171 българи, 158 турци и 1971 цигани.

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Луковит е административен център на община Луковит.

Резултатите от избор за кмет на община Луковит през последните години са:

• 1995 – Огнян Астарджиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 54% срещу Величко Вълов (независим).
• 1999 – Петър Нинчев (БСП, Бългаска Евролевица) печели на първи тур с 50% срещу Калин Кирков (ОДС плюс).
• 2003 – Петър Нинчев (независим) печели на втори тур с 55% срещу Иван Иванов (БСП).
• 2007 – Петър Нинчев (независим) печели на втори тур с 68% срещу Калин Кирков (независим).
• 2011 – Иван Грънчаров (ГЕРБ) печели на първи тур с 51,16% срещу Атанас Граждански (БСП).
• 2015 – Иван Грънчаров (ГЕРБ) печели на първи тур с 58,20%.
• 2019 – Иван Грънчаров (ГЕРБ) печели на първи тур с 58,58%.

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

• ПГСС „Сергей Румянцев“

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Читалище „Съзнание“

Националният пещерен дом в Луковит е сред Стоте национални туристически обекта. В града функционира Народно читалище „Съзнание“.

Всяка първа неделя на месец октомври в гр. Луковит се организира традиционният Луковитски панаир.

Църквата в града е посветена на Свети Георги Победоносец. Тя е построена през 1885 година и през 2015 отбеляза своя 130-годишен юбилей. Храмът е седалище на Луковитското архиерейско наместничество на Плевенска епархия на Българската православна църква.

В околностите на града се намира градският стадион, на който играе местният футболен отбор ФК Ботев. Градът притежава и спортна зала, в която играят ВК Ботев (Луковит) и СКТМ Комета, както и плувен басейн, който се намира в четиризвездния хотел „Дипломат Плаза“. Местни спортисти имат отличия и в лекоатлетически състезания.

Редовни събития

• Празник на града е Гергьовден, тъй като Свети Георги Победоносец, който е покровителят на местния храм, е и покровител на Луковит.
• През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.
• През 2015 година се създава ежегоден Национален събор на млякото в Луковит - „Млечният път на България през вековете"

Известни личности

Родени в Луковит

• Братан Ценов (р. 1964), борец
• Боби Шоу (р. 1963), илюзионист
• Иван Кръстев (р. 1965), политолог
• Надежда Сейкова (р. 1931), актриса и режисьор
• Георг Спартански (р. 1963), кмет на Плевен (2015 – )
• Иван Вълев (1928 – 2010), диригент на Северняшки ансамбъл „Иван Вълев“

Починали в Луковит

• Иван Антонов (1882 – 1928), революционер и духовник

Други личности, свързани с Луковит

• Димитър Талев (1898 – 1966), писател, интерниран в града през 1948 – 1958

Други

Морският нос Луковит на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Луковит.

Източници

• Васил Симеонов-Чавдар-„Последното робство“-записки издателство БКП 1970 г.

Външни препратки

• Община Луковит
• общински вестник „Луковитски Новини“ Архив на оригинала от 2011-03-20 в Wayback Machine.
• Съкровището от Луковит
• bulgariancastles.com Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
• Дарик радио Ловешка област става световна зона на планинската вода