Враца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Враца
Враца
Vratsa.jpg
България
Red pog.png
Враца
Област Враца
Red pog.png
Враца
Общи данни
Население 62 393 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 57 771 (НСИ, 2013-12-31)
Надм. височина 344 m
Пощ. код 3000
Тел. код 092
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 12259
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Враца
Николай Иванов
(независим)
Адрес община
ул. „Ст. Савов“ 6,
тел. 092 62 45 81
obshtinavrприbsbg.net

Вра̀ца (стара паралелна форма Вратца) е най-големият град в Северозападна България с население към 2013 г. - 57 771 души. [1][2][3] Административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на около 112 км северно от София, 40 км югоизточно от Монтана.
Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са Пещера Леденика, Водопад Скакля и Прохода Вратцата.

Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище откривано досега.[4]
Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът-заря на 1-ви юни, провеждан на площад "Христо Ботев", както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.

Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.

Съдържание

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Изглед към Враца
Враца - нощна панорама

Град Враца е разположен в полите на Врачанската планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на Лева, са на 400 м надм. височина.

Враца има красива околност[5]. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. Стръмните склонове на Стара планина отслабват влиянието на средиземноморските циклони и понякога създават условия за умерени и силни фьонови ветрове (топли ветрове, спускащи се от северните планински склонове). Заедно с възвишенията на Веслец и Милин камък се създават предпоставки за температурни инверсии, чести мъгли и преобладаващи северозападни ветрове. Зимата в града е студена, а лятото горещо. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли (22,2 °C), а с най-ниска - януари (-1,9 °C)[6]. Добре изразен е май/юнският максимум и февруарският минимум на валежите и влиянието на Стара планина. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанската планина този брой е значително по-голям и снежната покривка обикновено достига 80 - 100 см.


Климатични данни за гр. Враца
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) - - - - - - - - - - - - -
Средни максимални температури (°C) 1,9 4,8 9,6 16,8 21,6 25,4 28,1 28,4 24,2 17,3 10,1 4,5 16,1
Средни температури (°C) −1,9 0,6 5 11,6 16,4 19,8 22,2 22 17,8 12 6,2 1 11,1
Средни минимални температури (°C) −5,3 −3,1 0,9 7 11,5 14,8 16,7 16,4 12,8 7,9 3,1 −1,8 6,7
Абсолютни минимални температури (°C) - - - - - - - - - - - - -
Средни месечни валежи (mm) 48 41 52 71 112 106 78 61 59 65 62 54 809
Брой на дните с валежи - - - - - - - - - - - - -
Източник: Stringmeteo.com

Население[редактиране | edit source]

Враца е на първо място по брой жители в Северозападна (60 692 души по данни от преброяването през 2011 г.) и на 17-то в България.

Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население към 2009 година от 75 842 жители[7][8].

Област Враца граничи: на север с река Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:[1][2][3][9]

Враца
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
население 11 323 15 250 16 177 19 620 26 582 39 091 61 134 75 451 75 518 69 423 63 260 61 562 61 011 60 692
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de[2], „Pop-stat.mashke.org[3] и Географски институт при БАН[9]

Административно-териториално деление[редактиране | edit source]

Подбалканските квартали на Враца, с изглед към водопада Скакля

Град Враца е разделен на следните квартали:

  • Дъбника
  • Сениче
  • Младост
  • Медковец
  • Река Лева
  • Металург
  • Околчица
  • Кемера
  • Вежен
  • Подбалканска
  • Химик
  • Бистрец
  • Кулата
  • 72
  • Студентски град
  • Промишлена зона 1
  • Промишлена зона 2
  • Ведомствен район
  • 103
  • отскоро Нефела

История[редактиране | edit source]

Древност[редактиране | edit source]

Край прохода Вратцата

Археолозите откриват присъствие на хора още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че още от далечни времена местните рудари и леяри са превръщали в сечива подземните богатства на мина „Плакалница”. С тези сечива тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. С оръжията, изковани тук, трибалите се защитавали успешно от нашествията на илирийски и скитски племена. Може да се предполага, че в тракийските гробници, разкрити край Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище. Дори нещо повече - предполага се, че именно Враца е била столицата на трибалите [10]

Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината — към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопий Кесарийски крепост „Валве” (Βαλβαί), което на латински означава „двукрила врата”, е същата крепост при Вратцата.

Античност[редактиране | edit source]

Част от Рогозенското съкровище - най-голямото тракийско съкровище откриването досега

Още около 6 000 г. пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа [11] Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.

В периода около VI-VII век пр. Хр. на територията на днешна Враца започват да се заселват трибалите. Предполага се, че именно тук е била и тяхната столица. [12] Трибалите били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски. През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и впоследствие стават негови съюзници.

Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, изобщо откривани по българските земи, и най-голямото тракийско съкровище, а именно — Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.

През VI—IV век пр. Хр. в околностите на Враца е съществувало голямото културно, икономическо и политическо средище Салдоцела, но през III век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни поражения от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр. са разорени от германското племе бастарни. През 29 г. пр. Хр. някои от местните тракийски владетели стават съюзници на римляните, за да укрепят личната си власт, но това като цяло отслабва съпротивителните сили на трибалите и съседните им мизи срещу римските нашественици. Не след дълго Марк Лициний Крас успява да ги победи, но настъпилата зима го кара да се върне в базата си в провинция Македония, като по пътя сердите му нанасят значителни загуби.

Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. За период от близо 400 г. Враца е част от Римската Империя.

Средновековие[редактиране | edit source]

През периода на средновековието градът носи името Вратица.[13]. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Селището има важно значение през Втората българска държава. Разширява територията си и се превръща в занаятчийски център, с развити стоково-парични отношения. [14]

И новите заселници – славяните и прабългарите, също отправили поглед нагоре към скалите на пролома и още по-нататък – към планината, която криела в недрата си: мед, олово, цинк, сребро и злато. Това славянско селище на река Лева започнало да играе важна роля още през Първата българска държава. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала честта на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска държава. И навярно затова българският цар Асен I е отправил гореща благодарност към Вратица, когато е построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир, за да започне оттук нататък истинският разцвет на града. Навярно заради твърдостта на Вратица срещу вражите пристъпи и друг владетел от династията на Асеновци – Михаил II Асен е направил голямо дарение на манастира, като е поставил тук каменен надпис-грамота, където за първи път се споменава името на град Вратица. Тази крепост е отблъсквала не едно нашествие на чуждоземни войски. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеновци и после още един век гранитна опора на Шишмановци.

Началото на този град може да се търси единствено тук – при пролома Вратцата.

Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантоглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.

В османски данъчен регистър от 1553 г., съхраняван в Ориенталския отдел на Национална библиотека "Св.св. Кирил и Методий" - София, градът се споменава под името Увраджа [15]

Възраждане[редактиране | edit source]

Улица Търговска с паметника на Софроний Врачански

Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на XIX столетие градът наброявал вече 2500 къщи.

Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 - един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.

Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните комитетски дейци.

След Освобождението[редактиране | edit source]

бул. "Никола Войводов" - първата обособена пешеходна улица в България, изградена през 70-те години

След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание. През 1903 г. към Демонстративната бубарница е създадено първото у нас училище по копринарство и тъкачница за копринени платове. [16]

Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства — двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров. От моделите на самоукия майстор се заинтересувал и Хенри Форд, който го определя като "личност с европейски мащаб, ум и знания". [17]

Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.

След 1945 година[редактиране | edit source]

След идването на власт на Българската комунистическа партия, обявяването на Народната република и наложената планова икономика периодът до края на 50-те години на XX век във Враца е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. Градът от занаятчийско-търговски се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото ѝ развитие.

Враца след 1990 година[редактиране | edit source]

През 2003 г. торовият завод "Химко" окончателно спира дейността си [18], както и голяма част от по-големите замърсители, с което рязко се подобрява екологичната обстановка в града. В тази нова среда, развитието на Враца като туристическа дестинация се превръща в един от основните приоритети на Община Враца. [19]

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Община Враца
Изглед от хижа "Вестител"
Изглед към пл. "Христо Ботев", Враца

От демократичните промени през 1990 година до днес (2012) град Враца е имал осем кметове. Първият от тях, Войслав Бубев, е временно назначен през 1990 година и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 след падането на комунизма. На тези избори за кмет на Враца е избран Чавдар Савов, който управлява града до 1995 година. Местните избори през 1995 година са спечелени от Румен Стоманярски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС). На местните избори през 1999 година Стоманярски е преизбран и печели на първи тур с 56% от гласовете срещу Милена Найденова (ОДС плюс). През 2003 година, Войслав Бубев (независим) печели изборите за кмет на втори тур с 60% срещу кандидата на БСП Румен Стоманярски. Бубев от своя страна не е преизбран, на следащите избори и през 2007 за кмет на Враца, с 54% от гласовете на втория тур е избран Тотю Младенов (ГЕРБ). След като Младенов е избран за министър на труда и социалната политика в кабинета на Бойко Борисов, на частичните местни избори през 2009 година за кмет на Враца е избран Костадин Шахов (ГЕРБ). Последните местните избори, проведени през 2011, са спечелени на втория тур с 52,94% от независимия кандидат Николай Иванов, който успява да се наложи пред кандидата на ГЕРБ Петя Аврамова.[20]

Общински съвет[редактиране | edit source]

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Враца е съставено от градоначалник и общински съвет от 37 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 46,45 %, е следното:[21]

Общински съвет (2011–)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 30,46 % 9518 15
Българска социалистическа партия 14,82 % 4632 7
Земеделски народен съюз 6,14 % 1919 3
коалиция ВМРО - Българско национално движение - Движение за европейска интеграция 5,40% 1687 3
Национално движение за стабилност и възход 3,92 % 1226 2
Движение „Свободен избор“ 3,74 % 1170 2
ЛИДЕР 3,28 % 1026 2
инициативен комитет за издигането на кандидат за ОС Иван Узунов 3,57 % 1117 1
коалиция Синята коалиция - Вяра, морал, родолюбие, отговорност - Национален идеал за единство 3,15% 983 1
Атака 2,73 % 853 1

Герб и дeвиз[редактиране | edit source]

Гербът на Враца е създаден след конкурс през 1967 година от художника Любен Орозов. Той символизира прохода Вратцата, от който градът носи името си. От двете му страни, чрез два топографски триъгълника, са изобразени двете отвесни скали, между които се вие пътят на прохода. Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема и развитието на града. Гербът е увенчан със зидова корона, символизираща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху стилизиран старобългарски (варяшки) щит.

Девизът „Град като Балкана - древен и млад“ отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще. [22]

Международно сътрудничество[редактиране | edit source]

През 2009 година Враца подписва спогодба за партньорство с немския град Франкфурт на Одер.[23] Допълнително Враца е побратимен град [24] със следните градове:

Икономика[редактиране | edit source]

Изглед от центъра на Враца

Промишленост[редактиране | edit source]

Във Враца са развити много отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скално облицовъчни материали от врачанското находище — варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.

Търговия[редактиране | edit source]

Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти, вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми. Свои филиали в града имат: Кауфланд, Билла, Технополис, Техномаркет, Зора, Т Маркет (2 филиала), Лидл (2 филиала) , Пени Маркет (2 филиала), Мебели Арон ,ФИНЕС и ДМ.

В края на 2005 г. е открит и най-големият търговски център в града — „Суми“, разполагащ с близо 110 магазина, заведения и офиси.

Други отрасли[редактиране | edit source]

Отрасълът Строителство генерира все по-високи приходи. За първите шест месеца на 2007 година във Враца са издадени 144 разрешения за строеж.[25] Цените на недвижимите имоти са средно-високи.

Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 км от гр. Враца).

Северно от Враца се очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.

Мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Равнището на безработица в Община Враца към месец aвгуст 2007 е 6,5% (по-ниско от средното за страната).[26]

Транспорт[редактиране | edit source]

Автомобилен[редактиране | edit source]

Град Враца е пресечна точка на два (коридори 4[27] и 7) от паневропейските транспортни коридори. Географското ѝ положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин и Дунав мост 3 при Оряхово. В тази връзка държавата, посредством различни програми, предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 година беше открита обновената 8-километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца. Одобрен е и финансов меморандум за подготовка на проекта за цялостно довършване на обходния път[28]

През 2006 започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда модернизация в четирилентов път с технически параметри на скоростен път.[29] От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура.

Железопътен[редактиране | edit source]

През Враца минава главната 7-ма жп линия (София Видин), която е електрифицирана и удвоена на изток след гара Враца. В града има добре обособени пътническа и товарна гара. Редовните влакови линии включват един ускорен бърз влак Пловдив-Враца Пловдив, няколко бързи София-Видин/Лом (като някои пътуват транзитно през "Мездра юг" за София) и други пътнически и крайградски пътнически влакове от Берковица/Монтана/Бойчиновци/Видин/Лом за Мездра/София/Червен бряг/Плевен. С отварянето на Дунав мост 2 при Видин се очаква в това направление пускането и на международни влакове. В железопътната инфраструктура също се предвиждат големи инвестици. Проектирана е жп магистрала София-Видин с максимални скорости 120/160/200 км/ч съответно за товарни/пътнически/накланящи се влакове. Ново трасе ще се изгражда в участъците Столник-Руска Бяла (през Ботевград) и Криводол-Медковец (през Монтана), а останалите участъци (през Враца и до Видин) ще бъдат обновени. Това ще направи времето за пътуване до столицата не повече от 40 минути. [30]

Обществен транспорт[редактиране | edit source]

Враца се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. Автогара Враца се намира между сградата на НАП и Централна жп гара Враца.

Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси, автобуси и маршрутни микробуси. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Сред най-големите таксиметрови компании са "Корект Такси", "Джет Такси" и "Ичо Транс Такси". Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната.

  • Тролейбусни линии:
    • Линия № 1: кв. Медковец - Ученически комплекс
    • Линия № 4: ХИМКО - ж.к. Дъбника
    • Линия № 4А: кв. Медковец - ж.к. Дъбника
    • Линия № 17: ХИМКО - ж.к. Дъбника
    • Линия № 41: кв. Медковец - Ученически комплекс

Медии[редактиране | edit source]

Религия[редактиране | edit source]

Храмове и манастири[редактиране | edit source]

Катедрален храм "Свети Апостоли"
  • Митрополитски храм "Св. Николай" - построен 1867 г.
  • Възнесенска църква храм-паметник "Свети Софроний Епископ Врачански" - построена 1848 г.
  • Църква "Св. св. Константин и Елена” (Св. Царей) - построена 1870 г.
  • Катедрален храм "Свети Апостоли" - построен 1898 г.
  • Манастирски комплекс с едноименна църква "Св. Иван Рилски- Пусти” - От края на XVI и началото на XVII век. Намира се в местността над кв. Бистрец
  • Храм "Св. Мина" - построен 2013 г.
  • Църква "Св. Троица” - Згориград, Враца
  • Мътнишки манастир "Свети Николай” - основан през XVII век
  • Ески джамия - от края на XVIII и началото на XIX век, обявена за архитектурен и художествен паметник в ДВ бр. 94 от 1972 г., преустроена в Природозащитен център Натура през 2008 г. Същият играе ролята и на туристически информационен център.

В близост до Враца се намира действащият и до днес Черепишки манастир "Успение Богородично”. Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.). Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Здравеопазването във Враца, като общински и областен център, е добре застъпено от лечебни заведения с различен характер, като МБАЛ „Христо Ботев“, която е най-голямото лечебно заведение в Северозападна България. Тя е открита през 1888 година в частна къща, разполагаща с 40 легла, разпределени в две отделения - мъжко и женско. По-късно тя е преименува на Първостепенна окръжна болница „Христо Ботев“, Враца с разкрити 900 легла, разпределени по профили. В момента болницата разполага с 375 легла и 642 души персонал. Към нея функционират 25 отделения.[31]

  • Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар
  • Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар
  • Областен диспансер по кожно-венерически заболявания
  • Областен диспансер за психични заболявания
  • Специализирана очна болница за активно лечение
  • Медицински център за рехабилитация и спортна медицина
  • Първа частна специализирана болница за активно лечение по ортопедия и травматология
  • Медицински център Света Ана
  • Медицински център Санита
  • Диагностично-консултативен център - 1
  • Диагностично-консултативен център - 2
  • Стоматологичен център

В града функционират над 30 аптеки.

Образование[редактиране | edit source]

СОУ "Христо Ботев" - най-старото училище във Враца, основано 1822 г.
СОУ Козма Тричков - едно от най-старите училища във Враца

Висши училища[редактиране | edit source]

Училища[редактиране | edit source]

Детски градини[редактиране | edit source]

В града функционират 3 ясли и 17 детски градини.

Културно-исторически забележителности[редактиране | edit source]

Паметник на националния герой Христо Ботев
Историческия музей във Враца

Във Враца се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Регионален исторически музей, пещера Леденика и връх Околчица във Врачанска планина.

Регионален исторически музей[редактиране | edit source]

Регионалният исторически музей се намира в южната част на централния площад «Христо Ботев». Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище, намирано някога.

В музея се съхранява и най-древният човешки скелет, откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8000 години. Интерес за посетителите представляват и глинена плочка и дъна от съдове с пиктограмни знаци, определяни като „най-древната писменост в света“. [32]

Залите в Регионалния исторически музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:

  • зала "Рогозенско съкровище" - специално обособена зала за съкровището, състоящо се от 165 сребърни съда, украсени чрез позлатяване
  • зала "Праистория" — глинени съдове, битова керамика, оръжие.
  • зала "Античност и Средновековие" — Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти.
  • зала "Възраждане и национално-освободителна борба" — ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти.
  • зала, посветена на дейността на Христо Ботев — посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското иго.
  • експозиция "Работническо движение" — състояща се от три зали и два къта.
  • зала "Съвременно строителство" — фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни.
  • зала "Каменна дъга" - експозиция от близо 1000 минерали, скали и фосили.

Към Историческия музей функционират и два други комплекса — Етнографско-възрожденският комплекс „Софроний Врачански“ и Комплексът, посветен на Никола Войводов.

Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“[редактиране | edit source]

Музея на файтоните

Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей — Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище "Възнесение", намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“, и представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на XIX до средата на XX век.
Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България, Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на XIX век. Експозиция „Светът на детето“ от края на XIX и началото на XX век се помещава в къщата на Григория Найденов. В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарство, лозарство и винарство, бубарство и копринарство. От този период датира и експозицията в своеобразния музей на файтоните. Те са произведени в предприятието на видния врачански индустриалец Мито Орозов

Комплекс „Вестителят“[редактиране | edit source]

Комплекс Вестителят над Враца

Комплексът се намира в подножието на Врачанската планина. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристическият дом, известен още като Хижата, както и паметникът на Вестителя на свободата.

Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачански туристи. През годините до наши дни той е служил за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения.

През 2005 г. Хижата е почти изпепелена при пожар, възникнал в едно от помещенията, използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129 годишнината от освобождението на града от турско робство) сградата е открита отново след мащабна реконструкция. За възстановяването ѝ са осигурени средства от общината, както и от дарения на граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи историята на врачанското туристическо движение.

В непосредствена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителя на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба — сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. Освобождението на града. Паметникът е издигнат през 1967 г., като скулптор е Владимир Цветков, а архитект — Стойко Дончев.

На стотина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. Комплекс Вестителят е любимо място за разходка както на врачани, така и на всички гости на Враца. Оттам се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата и величествена планина.

Кула на Мешчиите[редактиране | edit source]

Кулата на Мешчиите

Кулата на Мешчиите е един от символите на Враца. Тя е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града. Намира се в непосредствена близост до административната сграда на Община Враца.

Смята се, че кулата датира от XVI век. Имала е жилищно-отбранителен характер. Състои се от приземен етаж и три етажа за обитаване. В края на XIX век е била преустроена за часовникова кула. През 1953 година тук е открита първата експозиция на тогавашния Окръжен народен музей. През 2006 година кулата е реконструирана. Поставена е нова входна врата, монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.

Лазерно сканирана визуализация на Кулата на Мешчиите

Куртпашова кула[редактиране | edit source]

Курпашовата кула в центъра на Враца

Куртпашовата кула е фортификационно средновековно съоръжение, по подобие на кулите донжон, която се е използвала като укрепено жилище на местен феодал. Тя датира от 17 век, но нейните елементи и начин на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на късното българско средновековие. Състои се от подземен, приземен и два допълнителни етажа, които са използвани за живеене. Куртпашовата кула е една от няколко подобни, съществували през турско време във Враца.

В края на 2011 г. стартираха дейности по социализиране на кулата. Предвидените инициативи са свързани с обособяване на музеен бутик за продажба на сувенири - копия на музейните експонати и оборудване на временни експозиционни пространства. Музейният бутик ще бъде обособен на първия етаж. На втория етаж от сградата ще се представят временни експозиции. Третият етаж ще бъде оборудван така, че даде възможност на посетителите да се снимат с дрехи от различни епохи. [33]

Природни забележителности[редактиране | edit source]

Проход Вратцата[редактиране | edit source]

Проход "Вратцата"

Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, ски писта Пършевица и планинското село Згориград. В района е изградено езеро с водни колела. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми — големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.

Пещера Леденика[редактиране | edit source]

Пещерата Леденика

Пещера Леденика е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 км от Враца. Изграден е асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай скалите и горските масиви на Врачанската планина и достига до самия вход на пещерата. Леденика се намира на 830 м надморска височина. Тя е дълга 320 м и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. Влажността на въздуха е 92 %. Леденика има едни от най-красивите зали и формирования — "Езерото на желанията", "Проходът на грешниците". Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите — "Концертната зала". Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора "Завеските" и се достига до "Бялата зала". Най-високата точка в Леденика се нарича "Седмото небе". Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.

Водопад Скакля[редактиране | edit source]

Поглед от центъра на Враца към водопад Скакля

Водопад Скакля е най-високият непостоянно течащ водопад в България. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанския Балкан, като уникалното е, че гледки към него се разкриват дори от самия център на Враца. [34]

Водопад Боров камък[редактиране | edit source]

Водопад Боров камък - преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. Отскоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо «екологична пътека». По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад «Боров камък», може да използва Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад. Подходящ за екстремно катерене по лед, когато замръзне.

Пещера Понора[редактиране | edit source]

Пещера Понора - Водна пещера, намираща се в близост до с. Чирен, на 15 км от гр. Враца. Една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва с един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.

Култура и забавление[редактиране | edit source]

Дворец на културата - Враца
Читалище "Развитие"

Драматично-куклен театър - Враца[редактиране | edit source]

Драматично-куклен театър Враца е основан на 27 август 1938 г. под името Врачански областен театър. На 9 октомври същата година театърът открива своя първи сезон с постановката "Пристанала". През 1941 г. театърът се премества под покрива на най-модерната за времето си в Северозападна България читалищна сграда - тази на читалище "Развитие". През 1948 г. театърът се преименува на Врачански народен театър, а през 1965 започва сезона с името Врачански драматичен театър. От юни 1978 г. театърът се пренася в новооткритата сграда Дворец на културата, където се намира и до днес. Той разполага с голям салон със 748 места, камерна зала със 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала със 70 места. От 2000 г. Драматичен театър и Държавен куклен театър са обединени в Драматично-куклен театър Враца. Трупата е съставена от 68 души, от които 25 художествено творчески състав и 43 административно-технически.

Младежки дом - Враца[редактиране | edit source]

Младежкият дом в град Враца е първият младежки дом в България. Открит е през есента на 1968 година. През годините Младежкият дом се оформя като младежко пространство, предназначено за развитие и изява на творческите способности на младите хора. Сред проектите му са Международен младежки театрален фестивал „Време”; Регионален младежки фолклорен събор „Пръски от извора”; Национален ежегоден конкурс-рецитал за ботева поезия; „Rockalution” - брейкденс турнири с международно участие; Национален турнир по спортни танци; Годишни награди за аматьорско изкуство „Опит за летене”; Турнир „Изгряващи звезди” – за детски танцови двойки по спортни танци и др.

Библиотеки и читалища[редактиране | edit source]

  • Регионална библиотека "Христо Ботев", открита 1954 г.
  • Читалище "Развитие" - Враца е основано през 1869 година и е най-старият културен институт в града. Читалищната библиотека разполага със 126 хил. тома литература. Сега читалището развива сериозна дейност по разпространение на информация както под формата на обучения, семинари, седмични радиопредавания, изяви в местната и национална телевизия, така и пряко сред своите над 2 300 читатели.
  • Читалище "Пробуда" 1931

Филми, снимани във Враца[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 1 юни — Ден на Враца - обявен е за празник на града, с решение на Община Враца през 1997 година
  • Ботеви дни — провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на Христо Ботев и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма — конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
  • Национален фестивал на малките театрални форми — организира се от Министерството на културата, Община Враца и Драматично-куклен театър — Враца. Провежда се всяка година в средата на м. май. За повече информация — тел. 092/62 10 81.
  • Международен младежки театрален фестивал "Време" — създаден през 1987 година от Театрална група "ТЕМП" и Младежки дом - Враца
  • Младежки музикален форум и форум на младия слушател — организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември; за повече информация — тел. 092/66 54 34; 2 32
  • Врачански есенен панаир — организира се от Община Враца всяка година от 14 до 21 септември;
  • Рокерски събор - Враца — провежда се ежегодно, през месец Август в близост до пещерата Леденика, във Врачанския Балкан

Атракции[редактиране | edit source]

В източния и западния край на града функционират еко-увеселителни паркове, предлагащи различни атракции сред природата, като яздене на коне, стрелба с лък, пейнтбол и др. Врачанския Балкан пък предлага добри възможности за спускане в пещери, походи по многобройните екопътеки, спускане с въже (рапел) по водопад.

Местни особености[редактиране | edit source]

Врачански говор[редактиране | edit source]

Врачанският говор е цветист, с тънки нюанси и богат подтекст. Специфичното му омекотяване (сиренье, беганье, тумбенье, тупанье) го прави приятен, забавен и атрактивен. Характерни са смяната на ударенията, както и пропускането на "х" навсякъде, където е възможно (ода, убаво, фащам, гледаа, дадоа).[35]
Членната форма за мъжки род единствено число "о" (гърбо, вместо гърба; врато, вместо врата; мъжо, вместо мъжа).[36] Актьорът Краси Радков има основна заслуга в популяризирането на специфичния врачански говор. Чрез телевизионния си образ Гацо Бацов, той запознава българската публика с цветистите думи и изрази от Врачанско.[37]

Местна кухня[редактиране | edit source]

От врачанско идват много автентични рецепти, както и много традиционни ястия с общ или недоизяснен произход. В село Згориград (4 км южно от града) се провежда кулинарен събор, където се събират и оценяват многобройни вкусни рецепти.

Личности[редактиране | edit source]

Мартин Петров е роден на 15 януари 1979 г. във Враца
Първите стъпки на Краси Радков в театъра. Постановка на Театрална група ТЕМП Враца - 1989 година

Във Враца са родени и творили голям брой личности, получили национално признание за постиженията си. Най-известните сред тях са:

Родени във Враца


Други значими личности, свързани с Враца

Спорт[редактиране | edit source]

Спортни клубове[редактиране | edit source]

В град Враца са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярен от тях е футболния клуб Ботев. Въпреки че футболът е най-популярният спорт, водната топка, борбата, спортната стрелба и леката атлетика също имат дългогодишни традиции. В последните години добри постижения имат и врачанските клубове по автомоделизъм, кик бокс и таекуон-до [41]

Спортни съоръжения[редактиране | edit source]

Стадион "Христо Ботев" - Враца
  • Стадион „Христо Ботев“ — построен е през 1948 г. Намира се в източната част на Враца и е част от Спортен комплекс „Христо Ботев“. Капацитетът на стадиона е 32 000 зрители (25 000 седящи). В близост до стадиона функционират 3 тренировъчни игрища. Стадионът е постоянен дом на ФК Ботев (Враца)
  • Закрит плувен басейн — 25-метров закрит плувен басейн с пет коридора. През летните месеци е в профилактика и не работи. Намира се в близост до стадион „Христо Ботев“.
  • Открит плувен басейн — 50-метров открит плувен басейн с осем коридора, както и отделна водна пързалка и малък плитък басейн за деца. Работи през летните месеци. Намира се в близост до стадион „Христо Ботев“.
  • Картинг писта — пистата във Враца е една от най-дългите писти в България. Общата дължина на трасето е над 1 000 м. Пистата разполага с трибуни за около 1 500 зрители.
  • Покрита лекоатлетическа писта (намира се до стадион "Христо Ботев")
  • Зала за волейбол (до лекоатлетическата писта)
  • Писта за автомоделизъм — пистата за автомоделизъм е една от най-новите и модерни писти. Намира се в близост до ЕГ „Йоан Екзарх“
  • Спортна зала „Вестител“
  • Спортна зала ПМГ
  • Стрелбище ПО

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. http://trakite.info/traki-sakrovishta/sakrovishte-rogozen.html Подробности за Рогозенското съкровище
  5. Константинов, Алеко. София — Мездра — Враца. // www.slovo.bg. Посетен на 5 юли 2008.
  6. http://www.vratza.bg/userfiles/file/obs/Economic/InvestmentProfileVratsaBG07.pdf Маркетингов профил на община Враца, стр. 44
  7. Население - общини и области в България - „НСИ“
  8. Население - общини в България - „Citypopulation.de“
  9. а б Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
  10. http://bnt.bg/bg/news/view/13349/arheolozi_ot_vraca_otkriha_rimska_krepost_valve
  11. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2002-04-19&article=114678
  12. http://bnt.bg/bg/news/view/13349/arheolozi_ot_vraca_otkriha_rimska_krepost_valve
  13. http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/node/810
  14. http://www.vratza.bg/userfiles/file/obs/Economic/InvestmentProfileVratsaBG07.pdf Маркетингов профил на Община Враца стр. 17
  15. Руси Стойков - "Нови сведения за миналото на българските селища през XV-XVI в." - списание Исторически преглед, книга 6 от 1959 г.
  16. http://ses-vratza.bacsa-silk.org/bg/istoriya/
  17. http://www.segabg.com/article.php?issueid=1158&sectionid=6&id=00014 Хенри Форд се впечатлил от файтоните на Мито Орозов / в-к Сега 03 Април 2004
  18. http://econ.bg/Новини/Химко-Враца-спира-работа_l.a_i.52625_at.1.html
  19. http://www.vratza.bg/pictures/files/495.doc Програмата за управление на Община Враца за периода 2011 – 2015, Приоритет 3
  20. Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
  21. Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
  22. Герб и девиз на Враца
  23. Спогодба с Франкфурт на Одер
  24. [1]
  25. http://www.citybuild.bg/index.php?page=news&newsID=2666
  26. http://www.focus-news.net/?id=n775519
  27. ((en)) http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html
  28. http://www.minfin.government.bg/bg/news/2006-4-30
  29. http://www.mtc.government.bg/upload/docs/NI_4_new.pdf
  30. http://standartnews.com/bg/article.php?d=2007-06-22&article=193158
  31. МБАЛ "Христо Ботев" - Враца
  32. http://www.visit.vratza.com/index.php?r=zasto_vratza/d3447&lang=bu&base=zasto_vratza
  33. http://www.vratsamuseum.com/index.php?pageID=58&lang=bg Официален отчет на РИМ Враца за 2011
  34. http://tv7.bg/news/bodilnik/353372.html
  35. http://www.vratzaplus.com/index.php?lang=bg&r=home/t163/t1765 Представяне на специалното издание "Речнико на Баце" с автор Огнян Пищиков
  36. http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#vrachanski Българска диалектология Ст. Стойков
  37. http://www.btv.bg/videos/smiah/video/277851156-Repliki_ot_izvestni_filmi_no_na_vrachanski.html Реплики от известни филми, но на врачански
  38. Рецепта от Интернет
  39. рецепта от интернет
  40. рецепта от интернет
  41. http://vratzaplus.com/index.php?lang=bg&r=home/t168/t7661