Враца

Враца
Панорамен изглед към града.
Враца
43° с. ш. 23° и. д.43.2° с. ш. 23.55° и. д. 43.2, 23.55
Общи данни
Население	65 992 (ГРАО, 2010-12-15)* 60 692 (НСИ, 2011-02-01)
Надм. височина	344 m
Пощ. код	3000
Тел. код	092
МПС код	ВР (Вр)
ЕКАТТЕ	12259
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    - кмет	Враца Николай Иванов (независим)
Адрес община
ул. „Ст. Савов“ 6, тел. 092 62 45 81 obshtinavrbsbg.net

Вра̀ца (стара паралелна форма Вратца) е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на 112 км северно от София, на около 40 км югоизточно от Монтана и на 14 км северозападно от Мездра. Населението на града към 2009 година е 61 011 жители. Населението на града към 2011г. наброява 60 692 души, което го прави го най-населявания град в Северозападна и на 17-то място в цяла България.

География

Местоположение

Изглед към Враца

Враца - нощна панорама

Град Враца е разположен в полите на Врачанската планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина.

Враца има красива околност. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.

Климат

Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли (22,2°C), а с най-ниска януари (-1,9°C). Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанската планина този брой е значително по-голям.

Население

Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население към 2009 година от 75 842 жители.

Област Враца граничи: на север с р. Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км², (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км², водни площи 67 км². Населението на областта е приблизително 245 000 души.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:

Враца
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011
население	11 323	15 250	16 177	19 620	26 582	39 091	61 134	75 451	75 518	69 423	63 260	61 562	61 011	60 692
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН

Административно-териториално деление

Подбалканските квартали на Враца, с изглед към водопада Скакля

Град Враца е разделен на следните квартали:

• Дъбника
• Сениче
• Младост
• Медковец
• Река Лева
• Металург
• Околчица
• Кемера
• 72
• Химик
• Бистрец
• Кулата

История

Търсене на началото

Край Прохода Вратцата

Къде е началото на този град?! Археолозите откриват присъствие на хора още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че още от далечни времена местните рудари и леяри са превръщали в сечива подземните богатства на мина „Плакалница”. С тези сечива тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. С оръжията изковани тук трибалите се защитавали успешно от нашествията на илирийски и скитски племена. Може да се предполага, че в тракийските гробници разкрити, край Враца са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище. Дори нещо повече-предполага се, че именно Враца е била столицата на трибалите

Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината — към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопий Кесарийски крепост „Валве” (Βαλβαί), което на латински означава „двукрила врата”, е същата крепост при Вратцата.

И новите заселници – славяните и прабългарите, също отправили поглед нагоре към скалите на пролома и още по-нататък – към планината, която криела в недрата си: мед, олово, цинк, сребро и злато. Това славянско селище на река Лева започнало да играе важна роля още през Първата българска държава. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала честта на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска държава. И навярно затова българският цар Асен I е отправил гореща благодарност към Вратица, когато е построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир, за да започне от тук нататък истинският разцвет на града. Навярно заради твърдостта на Вратица срещу вражите пристъпи и друг владетел от династията на Асеновци – Михаил II Асен е направил голямо дарение на манастира, като е поставил тук каменен надпис-грамота, където за първи път се споменава името на град Вратица. Тази крепост е отблъсквала не едно нашествие на чуждоземни войски. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеновци и после още един век гранитна опора на Шишмановци.

Началото на този град може да се търси единствено тук – при пролома „Вратцата”.

Античност

Част от Рогозенското съкровище - най-голямото тракийско съкровище откриването досега

Още около 6 000 г. пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.

В периода около 6-7 век пр. Хр. на територията на днешна Враца започват да се заселват трибалите. Предполага се, че именно тук е била и тяхната столица. Трибалите били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски. През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и впоследствие се стават негови съюзници.

Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, изобщо откривани по българските земи и най-голямото тракийско съкровище, а именно — Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.

През 6-ти — 4-ти век пр. Хр. в околностите на Враца е съществувало голямото културно, икономическо и политическо средище Салдоцела, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни поражения от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр. са разорени от германското племе бастарни. През 29 г. пр. Хр. някои от местните тракийски владетели стават съюзници на римляните, за да укрепят личната си власт, но това като цяло отслабва съпротивителните сили на трибалите и съседните им мизи срещу римските нашественици. Не след дълго Марк Лициний Крас успява да ги победи, но настъпилата зима го кара да се върне в базата си в провинция Македония, като по пътя сердите му нанасят значителни загуби.

Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. За период от близо 400 г. Враца е част от Римската Империя.

Средновековие

През периода на средновековието града носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Селището има важно значение през Втората българска държава. Разширява територията си и се превръща в занаятчийски център, с развити стоково-парични отношения. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на 19 век), по времето на Осман Пазвантоглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.

В околностите на града е била случайно намерена продупчена сребърна полска монета сечена за Литва - 3 гроша на полския крал Стефан Батори /1576-1586/,отсечена в 1586 г. /Монетата е частно притежание/. Тази находка е своеобразно свидетелство за търговските връзки на града с Панска Полша и съюзната ѝ присъединена след Люблинската уния от 1569 г. към нея Литва през XVI в.^{[източник?]}

В османски данъчен регистър от 1553 г., съхраняван в Ориенталския отдел на Национална библиотека "Св.св.Кирил и Методий" - София, градът се споменава под името Увраджа

Възраждане

Улица Търговска с паметника на Софроний Врачански

Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи.

Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 -един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.

Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци.

След Освобождението

бул. "Никола Войводов" - първата обособена пешеходна улица в България, изградена през 70-те години

След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание. През 1903 г. към Демонстративната бубарница е създадено първото у нас училище по копринарство и тъкачница за копринени платове.

Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства — двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров. От моделите на самоукия майстор се заинтересувал и Хенри Форд, който го определя като "личност с европейски мащаб, ум и знания".

Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.

През комунизма

След идването на власт на българската комунистическа партия, обявяването на Народната република и наложената планова икономика периода до края на 50-те години на 20-ти век във Враца е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. Града от занаятчийско-търговски, се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие.

Враца след 1990

През 2003 г. торовия завод "Химко" окончателно спира дейността си , както и голяма част от по-големите замърсители, с което рязко се подобрява екологичната обстановка в града.

Политика

Кмет

Община Враца

Изглед от хижа "Вестител"

Изглед към пл. "Христо Ботев", Враца

От демократичните промени през 1990 година Враца до днес (2012) е имала осем кметове. Първият от тях, Войслав Бубев е временно назначен през 1990 година и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 след падането на Комунизма. На тези избори за кмет на Враца е избран Чавдар Савов, който управлява града до 1995 година. Местните избори през 1995 година са спечелени от Румен Стоманярски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС). На местните избори през 1999 година Стоманярски е преизбран и печели на първи тур с 56% от гласовете срещу Милена Найденова (ОДС плюс). През 2003 година, Войслав Бубев (независим) печели изборите за кмет на втори тур с 60% срещу кандидата на БСП Румен Стоманярски. Бубев от своя страна не е преизбран, на следащите избори и през 2007 за кмет на Враца, с 54% от гласовете на втория тур е избран Тотю Младенов (ГЕРБ). След като Младенов е избран за министър на труда и социалната политика в кабинета на Бойко Борисов, на частичните местни през 2009 година за кмет на Враца е избран Костадин Шахов (ГЕРБ). Последните местните избори проведени през 2011 са спечелени на втория тур с 53% от гласовете от независимия кандидат Николай Иванов (независим), които успява да се наложи пред Петя Аврамова.^{[източник?]}

Герб и дивиз

Гербът на Враца е създаден след конкурс през 1967 година от художника Любен Орозов. Той символизира прохода Вратцата от който града носи името си. От двете му страни, чрез два топографски триъгълника са изобразени двете отвесни скали, между които се вие пътят на прохода. Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема и развитието на града. Гербът е увенчан със зидова корона, символизираща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху стилизиран старобългарски (варяшки) щит.

Девизът „Град като Балкана - древен и млад“ отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.

Международно сътрудничество

През 2009 година Враца подписва споготба за партньорство с немския град Франкфурт на Одер. Допълнително Враца е побратимен град^{[източник?]} със следните градове:

Бор, Сърбия Вилньов льо Роа, Франция Кобрин, Беларус

Крайова, Румъния Суми, Украйна Кичево, Македония Серпухов, Русия

Икономика

Площад "Македония"

Изглед от центъра на Враца

Промишленост

Във Враца са развити много отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скално облицовачни материали от врачанското находище — варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.

Търговия

Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми. Свои филиали в града имат: Кауфланд, Билла, Технополис, Техномаркет, Зора, Т Маркет (2 филиала), Лидл, Пени Маркет (2 филиала), Мебели Арон и ДМ.
В края на 2005 г беше открит и най-големият търговски център в града — СУМИ , разполагащ с близо 110 магазина, заведения и офиси.

Други отрасли

Отрасълът Строителство генерира все по-високи приходи. За първите шест месеца на 2007 година във Враца са издадени 144 разрешения за строеж. Цените на недвижимите имоти са средно-високи. Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище(на около 20 км. от гр. Враца). Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.

Мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Равнището на безработица в Община Враца към месец Август 2007 е 6,5% (по-ниско от средното за страната).

Транспорт

Автомобилен

Автогара Враца

ЖП гара Враца

ул. Козлодуйски бряг

Град Враца е пресечна точка на два (коридори 4 и 7) от паневропейските транспортни коридора. Географското и положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин и Дунав мост 3 при Оряхово. В тази връзка държавата, посредством различни програми предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 година беше открита обновената 8 километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца. Одобрен е и финансов меморандум за подготовка на проекта за цялостно довършване на обходния път

През 2006 започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда модернизация в четирилентов път с технически параметри на автомагистрала. От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура.

Железопътен

В железопътната инфраструктура, също се предвиждат големи инвестици. ЖП линията минаваща през Враца се очаква да бъде модернизирана и с възможност влаковите композиции да се движат със скорост до 160 км/ч.

Обществен транспорт

Враца се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. Автогара Враца се намира между сградата на НАП и Централна ЖП Гара Враца.

Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси, автобуси и маршрутни микробуси. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Сред най-големите таксиметрови компании са "Корект Такси", "Джет Такси" и "Ичо Транс Такси". Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната.

• Тролейбусни линии:
  • Линия № 1: кв. Медковец - Ученически комплекс
  • Линия № 4: ХИМКО - ж.к. Дъбника
  • Линия № 4А: кв. Медковец - ж.к. Дъбника
  • Линия № 17: ХИМКО - ж.к. Дъбника
  • Линия № 41: кв. Медковец - Ученически комплекс

Медии

• Телевизии
  • Телевизия Враца - политематичен канал
  • Римекс ТВ - политематичен канал
  • Телевизия VTV - политематичен канал
  • Северозапад Мюзик - музикален канал
• Вестници
  • Вестник Конкурент - ежедневник
  • Вестник Зов Нюз - ежедневник
  • Вестник Шанс Нюз - ежедневник
  • Вестник Зов за истина - седмичник
  • Вестник Враца Днес - седмичник
• Радиостанции
  • Радио Враца - 87.9 FM
  • Радио Силвър - 88.9 FM
  • Радио Хот фм - 93.9 FM
• Онлайн медии
  • Враца On-Line - интернет портал
  • Враца Плюс - информационна агенция
  • Трибали - онлайн радио
  • Модерна Враца - онлайн телевизия

Здравеопазване

Здравеопазване във Враца, като общински и областен център е добре застъпено от лечебни заведение с различен характер, като МБАЛ „Христо Ботев“, което е най-голямото лечебно заведение в Северозападна България. Тя е открита през 1888 година в частна къща, разполагаща с 40 легла, разпределени в две отделения - мъжко и женско. По-късно тя е преименува на Първостепенна окръжна болница „Христо Ботев“, Враца с разкрити 900 легла, разпределени по профили. В момента болницата разполага с 375 легла и 642 души персонал. Към нея функционират 25 отделения.

• Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар
• Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар
• Областен диспансер по кожно-венерически заболявания
• Областен диспансер за психични заболявания
• Специализирана очна болница за активно лечение
• Медицински център за рехабилитация и спортна медицина
• Първа частна специализирана болница за активно лечение по ортопедия и травматология
• Медицински център Света Ана
• Медицински център Санита
• Диагностично-консултативен център - 1
• Диагностично-консултативен център - 2
• Стоматологичен център

В града функционират над 30 аптеки.

Образование

СОУ "Христо Ботев" - най-старото училище във Враца, основано 1822 г.

СОУ Козма Тричков - едно от най-старите училища във Враца

Висши училища

• Медицински университет - филиал Враца
• ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ - филиал Враца

Училища

• Природо-математическа гимназия „Акад. Иван Ценов“
• Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство
• Професионална техническа гимназия „Никола Й. Вапцаров“
• Езикова гимназия „Йоан Екзарх
• СОУ «Васил Кънчов»
• СОУ «Христо Ботев» — Враца
• СОУ «Козма Тричков»
• СОУ "Никола Войводов"
• СОУ "Отец Паисий"
• Професионална гимназия "Димитраки Хаджитошин"
• Спортна гимназия "Св. Климент Охридски"
• ОУ "Васил Левски"
• ОУ "Св. св. Кирил и Методий"
• НУ "Св. Софроний Врачански"
• НУ "Иванчо Младенов"
• НУ "Иван Вазов"

Детски градини

В града функционират 25 ясли и детски градини

Културно-исторически забележителности

Паметник на националния герой Христо Ботев

Историческия музей във Враца

Във Враца се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Регионален исторически музей, пещера Леденика и връх Околчица във Врачанска планина

Регионален исторически музей

Регионалния исторически музей се намира в южната част на централния площад «Христо Ботев». Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище намирано някога. Във музеят се съхранява и най-древния човешки скелет откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8 000 години. Интерес за посетителите представляват и глинена плочка и дъна от съдове с пиктограмни знаци, определяни като "най-древната писменост в света"
Залите в Регионалния Исторически Музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:

• зала "Рогозенско съкровише" - специално обособена зала за съкровището, състоящо се от 165 сребърни съда, украсени, чрез позлатяване
• зала "Праистория" — глинени съдове, битова керамика, оръжие.
• зала "Античност и Средновековие" — Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти
• зала "Възраждане и национално-освободителна борба" — ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти.
• зала, посветена на дейността на Христо Ботев — посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското иго.
• експозиция "Работническо движение" — състояща се от три зали и два къта
• зала "Съвременно строителство" — фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни.
• зала "Каменна дъга" - експозиция от близо 1000 минерали, скали и фосили

Към Историческия музей функционират и два други комплекса — Етнографско-Възрожденския комплекс «Софроний Врачански» и Комплекса, посветен на Никола Войводов

Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“

Музея на файтоните

Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей — Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище "Възнесение", намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“, и представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20 век.
Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България, Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на 19 век. Експозиция „Светът на детето“ от края на 19 и началото на 20 век се помещава в къщата на Григория Найденов. В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарство, лозарство и винарство и бубарство и копринарство. От този период датира и експозицията в своеобразния музей на файтоните. Те са произведени в предприятието на видния врачански индустриалец Мито Орозов

Комплекс Вестителят

Комплекс Вестителят над Враца

Комплексът се намира в подножието на Врачанската планина. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристическият дом, известен още като Хижата, както и паметникът на Вестителя на свободата.

Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачански туристи. През годините до наши дни той е служил за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения.

През 2005 г. Хижата е почти изпепелена при пожар, възникнал в едно от помещенията, използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129 годишнината от освобождението на града от турско робство) сградата е открита отново след мащабна реконструкция. За възстановяването ѝ са осигурени средства от общината, както и от дарения на граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи историята на врачанското туристическо движение.

В непосредствена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителят на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба — сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. — Освобождението на града. Паметникът е издигнат през 1967 г., като скулптор е Владимир Цветков, а архитект — Стойко Дончев.

На 100-ина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. Комплекс Вестителят е любимо място за разходка, както на врачани, така и на всички гости на Враца. От там се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата и величествена планина.

Кула на Мешчиите

Кулата на Мешчиите

Кулата на Мешчиите е един от символите на Враца. Намира се в непосредствена близост до административната сграда на Община Враца.

Смята се, че кулата датира от 16 век. Имала е жилищно-отбранителен характер. В края на 19 век е била преустроена за часовникова кула. В края на 19 век кулата е била преустроена като градски часовник. През 2006 година кулата е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.

Куртпашова кула

Куртпашовата кула е фортификационно средновековно съоръжение, по подобие на кулите донжон, която се е използвала като укрепено жилище на местен феодал. Тя датира от 17 век, но нейните елементи и начин на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на късното българско средновековие. Състои се от подземен, приземен и два допълнителни етажа, които са използвани за живеене. Куртпашовата кула е една от няколко подобни, съществували през турско време във Враца.

В края на 2011 г. стартираха дейности по социализиране на кулата. Предвидените инициативи са свързани с обособяване на музеен бутик за продажба на сувенири - копия на музейните експонати и оборудване на временни експозиционни пространства. Музейния бутик ще бъде обособен на първия етаж. На втория етаж от сградата ще се представят временни експозиции. Третият етаж ще бъде оборудван така, че даде възможност на посетителите да се снимат с дрехи от различни епохи.

Църкви и манастири

Катедрален храм "Свети Апостоли"

• Църква "Св. Николай" - построена 1867 г.
• Църква "Св. Възнесение Господне” - построена 1848 г.
• Църква "Св. Константин и Елена” (Св. Царей) - построена 1870 г.
• Катедрален храм "Свети Апостоли" - построен 1898 г
• Възнесенска църква храм-паметник "Свети Софроний Епископ Врачански"
• Манастирски комплекс с едноименна църква "Св. Иван Рилски- Пусти” - От края на 16 и началото на 17 век. Намира се в местността над кв. Бистрец
• Църква "Св. Троица” - Згориград, Враца
• Мътнишки манастир "Свети Николай” - основан през 17 век
• Ески джамия - от края на 18 и началото на 19 век, обявена за архитектурен и художествен паметник в ДВ бр. 94 от 1972 г, преустроена в Природозащитен център Натура през 2008 г.

В близост до Враца се намира действащият и до днес Черепишки манастир "Успение Богородично” - основан през 14 век

Природни забележителности

Проход Вратцата

Проход "Вратцата"

Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. Разходките около скалите трябва да са внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. Ако сте алпинист, знаете какво да правите, ако не сте, можете да отседнете в най-доброто заведение в района — «Чайка». Там има приказно езеро с водни колела. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, Ски-писта Пършевица и планинското село Згориград. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми — големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.

Пещера Леденика

Пещерата Леденика

Пещера Леденика е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 км от Враца. Изграден е асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай скалите и горските масиви на Врачанската планина и достига до самия вход на пещерата. Леденика се намира на 830 м надморска височина. Тя е дълга 320 м и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. Влажността на въздуха е 92 %. Леденика има едни от най-красивите зали и формирования — "Езерото на желанията", "Проходът на грешниците". Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите — "Концертната зала". Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора "Завеските" и се достига до "Бялата зала". Най-високата точка в Леденика се нарича "Седмото небе". Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.

Водопад Скакля

Поглед от центъра на Враца към водопад Скакля

Водопад Скакля е най-високия непостоянно течащ водопад в България. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанския Балкан, като уникалното е, че гледки към него се разкриват дори от самия център на Враца.

Водопад Боров камък

Водопад Боров камък преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От скоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо «екологична пътека». По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад «Боров камък», може да използва Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад. Подходящ за екстремно катерене по лед когато замръзне.

Пещера Понора

Пещера Понора Водна пещера намираща се в близост до с. Чирен, на 30 км от гр. Враца една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва със един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.

Култура и забавление

Дворец на културата - Враца

Читалище "Развитие"

Драматично-куклен театър - Враца

Драматично-куклен театър Враца е основан на 27 август 1938 г. под името Врачански областен театър. На 9 октомври същата година театърът открива своя първи сезон с постановката "Пристанала". През 1941 г. театърът се премества под покрива на най-модерната за времето си в Северозападна България читалищна сграда - тази на читалище "Развитие". През 1948 г. театърът се преименува на Врачански народен театър, а през 1965 започва сезона с името Врачански драматичен театър. От юни 1978 г. театърът се пренася в новооткритата сграда Дворец на културата, където се намира и до днес. Той разполага с голям салон със 748 места, камерна зала със 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала със 70 места. От 2000 г. Драматичен театър и Държавен куклен театър са обединени в Драматично-куклен театър Враца. Трупата е съставена от 68 души, от които 25 художествено творчески състав и 43 административно-технически.

Младежки дом - Враца

Младежкият дом в град Враца е първият младежки дом в България. Открит е през есента на 1968 година. През годините Младежкият дом се оформя като младежко пространство, предназначено за развитие и изява на творческите способности на младите хора. Сред проектите му са Международен младежки театрален фестивал „Време”; Регионален младежки фолклорен събор „Пръски от извора”; „Rockalution” - брейкденс турнири с международно участие; Национален турнир по спортни танци; Годишни награди за аматьорско изкуство „Опит за летене”; Турнир „Изгряващи звезди” – за детски танцови двойки по спортни танци и др.

Библиотеки и читалища

• Регионална библиотека "Христо Ботев", открита 1954 г.
• Читалище "Развитие" - Враца е основано през 1869 година и е най-старият културен институт в града. Читалищната библиотека разполага със 126 хил. тома литература. Сега читалището развива сериозна дейност по разпространение на информация както под формата на обучения, семинари, седмични радиопредавания, изяви в местната и национална телевизия, така и пряко сред своите над 2 300 читатели.
• Читалище "Пробуда" 1931

Филми, снимани във Враца

• Момчето си отива - 1972 г.
• Не си отивай! - 1976 г.
• Капитанът - 1963 г.
• Селянинът с колелото - 1974 г.
• Фаворитът 2 - 2006 г.

Редовни събития

• 1 юни — Ден на Враца - обявен е за празник на града, с решение на Община Враца през 1997 година
• Ботеви дни — провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на Христо Ботев и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма — конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
• Национален фестивал на малките театрални форми — организира се от Министерството на културата, Община Враца и Драматично-куклен театър — Враца. Провежда се всяка година в средата на м. май. За повече информация — тел. 092/62 10 81.
• Международен младежки театрален фестивал "Време" — създаден през 1987 година от Театрална група "ТЕМП" и Младежки дом - Враца
• Младежки музикален форум и форум на младия слушател — организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември; за повече информация — тел. 092/66 54 34; 2 32
• Врачански есенен панаир — организира се от Община Враца всяка година от 14 до 21 септември;
• Рокерски събор - Враца — провежда се ежегодно, през месец Август в близост до пещерата Леденика, във Врачанския Балкан

Атракции

В източния и западния край на града функционират еко-увеселителни паркове, предлагащи различни атракции сред природата, като яздене на коне, стрелба с лък, пейнтбол и др. Врачанския Балкан пък предлага добри възможности за спускане в пещери, походи по многобройните екопътеки, спускане с въже (рапел) по водопад.

Местни особености

Врачански говор

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Местна Кухня

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Личности

Мартин Петров е роден на 15 януари 1979 г. във Враца

Първите стъпки на Краси Радков в театъра. Постановка на Театрална група ТЕМП Враца - 1989 година

Във Враца са родени и творили голям брой личности, получили национално признание за постиженията си. Най-известните сред тях са:

Родени във Враца

• Андрей Николов (1878-1959), скулптор
• Анастас Йованович (1817-1899), график и фотограф
• Борис Солтарийски (р.1982), певец
• Васил Кънчов (1862-1902), учен и политик
• Георги Матеев /DJ Balthazar/ (1977), музикант и диджей
• Георги Тишков (1946-2008), скулптор
• Мистер Сенко (1905-1987), илюзионист
• Мито Орозов (1859-1923), индустриалец
• Мадлен Алгафари (р.1967),психотерапевт
• Мартин Петров (р. 1979), футболист
• Красимир Радков (р. 1971), актьор
• Кръстьо Българията (1874-1913), български революционер
• Людмил Младенов /Цвекето/ (1932-2008), живописец и поет
• Людмил Кирков (1933-1995), режисьор
• Нарцис Торбов (р. 1963), учен и археолог
• Нина Николина (р. 1975), поп-певица
• Тодор Рачински (1929-1980), учен
• Цветан Йончев (р. 1956), футболист
• Цвятко Бобошевски (1884-1952), виден държавник
• Илия Беширов (1936-2007), скулптор

Други значими личности, свързани с Враца

• Елисавета Багряна (1893-1991), учител в СОУ "Христо Ботев" през 1915-1919
• Софроний Врачански (1739-1813), духовник, живее в града през 1794–1797
• Петко Р. Славейков (1827-1895), учител в СОУ "Христо Ботев" средата на 19. век

Спорт

Спортни клубове

• ФК Ботев Враца — футбол
• АК «Елит» — лека атлетика
• АК «Враца» — лека атлетика
• СК «Ботев 93» — борба
• “Ботев 92" — тенис
• „Стрешеро“ — спелеология, пещерно дело, алпинизъм
• Спелеоклуб "Веслец" Враца - спелеология ,скално катерене ,туризъм ][1]
• СК „Арис“ 2000 — карате и кикбокс
• СК „Сатори“ — карате
• „Басай“ — карате, нинджуцу, айкидо
• „Враца рейсинг“ — картинг
• ШК „Враца“ — шахмат
• „Ипон“ — джудо
• „Кум рьонг“ — таекуон-до
• СКПС „Ботев 2000“ — водна топка
• КПС „Ботев“ — плуване и водна топка
• „Харизма“ — спортни танци
• „Скакля“ — воден слалом
• "Балетно студио"-АРТ
• СТМК "Враца"-автомоделизъм и авиомоделизъм
• СК "Ботев"-спортна стрелба
• ВК "Ботев" Враца - волейбол
• СК "Пожароприложен спорт-Радан Войвода"

Спортни съоръжения

Стадион "Христо Ботев" - Враца, сектор А

• Стадион „Христо Ботев“ — построен е през 1948 г. Намира се в източната част на Враца и е част от Спортен комплекс „Христо Ботев“. Капацитетът на стадиона е 32 000 зрители (25 000 седящи). В близост до стадиона функционират 3 тренировъчни игрища. Стадионът е постоянен дом на ФК Ботев (Враца)
• Закрит плувен басейн — 25-метров закрит плувен басейн с пет коридора. През летните месеци е в профилактика и не работи. Намира се в близост до стадион „Христо Ботев“.
• Открит плувен басейн — 50-метров открит плувен басейн с осем коридора, както и отделна водна пързалка и малък плитък басейн за деца. Работи през летните месеци. Намира се в близост до стадион „Христо Ботев“.
• Картинг писта — пистата във Враца е една от най-дългите писти в България. Общата дължина на трасето е над 1 000 м. Пистата разполага с трибуни за около 1 500 зрители.
• Писта за автомоделизъм — пистата за автомоделизъм е една от най-новите и модерни писти. Намира се в близост до ЕГ „Йоан Екзарх“
• Спортна зала „Вестител“
• Спортна зала ПМГ
• Стрелбище ПО

Външни препратки

• Сайт на Община Враца
• Новини от Враца и региона, обяви, бизнес каталог
• Туристически портал на Враца
• Каталог на врачанските сайтове
• 360° виртуални снимки от Враца
• Радио и телевизия във Враца