Врачанска планина
- Тази статия е за планината. За парка вижте Врачански Балкан (природен парк).
Врачанската планина, по-известна като Врачански Балкан, е планина, разположена северно от Западна Стара планина, непосредствено до нея. Двете планини се различават геоложки.
- Селища във Врачанската планина
- град Враца
- град Вършец
- град Мездра
- село Зверино
- село Згориград
- село Паволче
- село Спанчевци
- село Челопек
Врачанската планина е известна с вековните си букови гори, както и с над 80 редки, защитени или застрашени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кентрантус, снежно кокиче и др.
- Забележителности във Врачанската планина
- Национален парк “Христо Ботев” с паметника (35 м) на връх Околчица и лобното място на Христо Ботев;
- Искърското дефиле с неговите Лакатнишки скали, Ритлите и Черепишки скали;
- над 500 пещери, някои от които са измежду най-интересните в България: Леденика, Темната дупка, Елата, Змеюви дупки, Калната пропаст;
- проходът Вратцата край Враца с най-високите (400 м) отвесни скали на Балканите;
- водопадът Скакля край Враца (зад хълма Калето), най-високият (141 м) непостоянно течащ водопад в България
- останки от римска крепост "Калето" край Враца.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Върховете на Врачанската планина
 |
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата. |
Малко са градовете, чиято околност природата така щедро е надарила със своето многоцветие. Тук е един от най-големите природни паркове в страната. Преди милиони години тектониката навярно не е успяла да извърши разчленяването на този огромен планински масив. С такава дейност сетне са се занимавали безброй столетия водите на реките Лева и Черна, които са успели да разделят Врачанската планина на три дяла, наречени на имената на най-високите върхове: Беглички, Базовски и Стрешерски. Бегличкият дял обхваща най-голяма площ и заема югозападната част. Тук мамят нашите погледи върховете: Бегличка могила, Пършевица, Соколец и др. Стрешерският дял е най-малък. Той общува с облаците чрез своите върхове: Стрешер, Биволарски връх, Пешка, Генова могила, Остри връх и др. Базовският дял е също богат на върхове. Тук се издигат: Базовсака могила, Малкото бранище, Ланджовица, Светогорски камък, Орловец и най-високият връх Бук. Тук са и каменните върхове: Качуля, Камарата, Купена, Дългия зъбер и Околчица, които стоят като вечни паметници на Ботевия подвиг. Още в подножието туристите ще бъдат посрещнати от тихите кътчета на дъбовите гори. Но церът си остава господар на тези места. Като някой гостоприемен балканджия той е разтворил ръце-клони, за да накацат хилядите птици. И може би в надпяването първенство винаги печели планинската бъбрица, която е неуморима. Тук-там зелените кленове се явяват като жива украса. Понякога цъфтящите липи със своя аромат правят картината още по-прелестна. Наблизо орехови дървета радостно махат с едрите си листа, сякаш приятелски ръце вдигнати за поздрав. Под скалите свинакът е метнал на припек своите гъсто тъкани зелени китеници. По-нататък е царството на ухаещите люляци. Напролет приятният виолетов цвят, със своите нюанси от червеното до синьото, обгръща склоновете, а неговите ухания планинският ветрец разнася надалече, за да ни примами нагоре. По склоновете вече започваме да срещаме буките. Наред с тях тук вдига стан и габърът. Много билки могат да се наберат по припеците и слънчевите поляни. Тук се срещат жълтият и белият равнец, глоговият цвят, мащерката, риганът, кантарионът, дивата мента и подбелът. На планинарите тези места предлагат и най-различни гъби, като печурка, сърнела, масловка. Лятото и есента пък предлагат диворастящи плодове: ягоди, къпини, орехи, лешници и дренки. Из планинските ливади може да се чуе песента на чучулигата или да се открият ситните стъпки на яребицата. А когато вдигнете очи нагоре към недостъпните скали, можете да откриете крилатата красота на птицата стенолаз, която бързо размахва крила, приличащи на червени знаменца. Тук се чувстват като у дома си и белогръдият бързолет, и скалната лястовица. Навярно тези птици са влюбени в каменната красота затова са постоянни обитатели на скалите. А вдигне ли човек поглед още по-нагоре, над скалистите върхове, той започва да се чувства птица и му става леко и приятно.
Автор: Савчо Генов
