Долна Бела речка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна Бела речка
Dolna-Bela-Rechka-mayors.jpg
Сградата на кметството
България
Red pog.png
Долна Бела речка
Област Монтана
Red pog.png
Долна Бела речка
Общи данни
Население 73 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 15,159 km²
Надм. височина 520 m
Пощ. код 3545
Тел. код 09527
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 22019
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Вършец
Иван Лазаров
(ГЕРБ)

До̀лна Бѐла рѐчка е село в Северозападна България, намира се в община Вършец, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Село Долна Бела речка се намира в планински район. Част от прилежащата и територия попада в защитена територия Врачански Балкан на Натура 2000. Водосборът на Бяла река,която се влива в Ботуня преминаваща през селата Долна и Горна Бела речка, обхваща склоновете под върховете Добралин, Соколец, Червен камък.

История[редактиране | edit source]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Бела речка (Горна Бела речка и Долна Бела речка) са доброволци в Македоно-одринското опълчение. [1]

Религия[редактиране | edit source]

Изключително еднородно вероизповедание - православно. Църквата която е построена през 1863 се казва "Св. Димитър". В близост се намира Клисурски манастир.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Природни забележителности[редактиране | edit source]

Защитени[редактиране | edit source]

Част от прилежащата ѝ територия попада в защитена територия Врачански Балкан на Натура 2000. Природен парк “Врачански Балкан” е обявен със Заповед 1449/21.12.1989 г. на Комитета по опазване на околната среда. В регистрите на IUCN /Международен съюз за защита на природата/ паркьт е отнесен към пета категория – защитени ландшафти и природни паркове, а резерват “Врачански карст”- първа категория научни и природни резервати.

Природен парк “Врачански Балкан”[редактиране | edit source]

Природен парк “Врачански Балкан” обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали.

Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле, с величествени скални склонове. На юг за граница служи дълбоко врязаният пролом на река Искьр. За западна граница е приета Дружевската седловина. Планината има направление северозапад – югоизток. Дълга е около 30 км и широка 10-15 км. Нейният тясно обособен масив рязко я отличава от съседните планини.

Извиращите от планината реки Лева, Черна и Златица разчленяват планината на три дяла – Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен). Най-обширен е Бегличкият дял с най-висок връх – Бегличка могила (1481,7 м).

По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици, напукани по всички вьзможни посоки, характерен образец на карстификация, приличаща на каменно решето.

Повърхностните карстови форми като валози, въртопи, понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи. Мощността на варовиците е около 1300м. В границите на Природен парк “Врачански Балкан” се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Пещерите са едни от природните чудеса на света, а уникалната им подземна красота е сътворявана в продължение на милиони години. Една от най-красивите в България – пещерата “Леденика” е обявена за Природна забележителност и туристически обект с международно значение с площ около нея – така наречения Леденишки валог 102.5 ха и се намира на 16 км западно от гр. Враца. Оформена е в малмските варовици на Згориградската антиклинала и е характерна с изключително богати морфоложки форми и образувания. Пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителя с изящната си ледена украса, откъдето произлиза името ѝ. Поради уникалната акустика в Голямата зала се организират концерти.

На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 1/5 от флората на България, като 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са защитени от Закона за защита на природата. Не по-малко интересна е и фауната на парка. Защитени от ЗЗП са 138 вида животни, като от тях 21 вида са вписани в Червената книга на България. Висока природозащитна стойност има безгръбначната фауна и дневните грабливи птици, между които – черен щьркел, египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов и др.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Поклоненито на връх Околчица - Враца

Всяка година на 2 юни в района се провеждат национални тържества в чест на Христо Ботев и всички паднали за свободата на България. На 1 юни пристигат и участниците в националния туристически поход по стъпките на Ботевата чета по алеята от Козлодуйския бряг и се изгражда цял палатков лагер. Освен Ботевата алея има много други маркирани туристически маршрути. През лятото има редовен автобусен транспорт от Враца, а през останалите сезони - до село Челопек, откъдето са още 8 км. Околчица е връх във Врачанската планина, където се намира Национален паркХристо Ботев” (на около 20 км югоизточно от Враца). На Околчица на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета.

На връх Околчица през 1938 г. за увековечаване подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст.

Околчица е сред Стоте национални туристически обекта. Печат има в хижа “Околчица”, която се намира на около 300 м от паметника. Ако е затворено, печат на обекта има и в къщата-музей "Баба Илийца" в село Челопек.

Дикоилиеви празници - Монтана

Целта на празниците е запазване богатите традиции на духовите оркестри в национален план.Популяризиране творчеството на самобитния композитор Дико Илиев и духовата музика.Празниците се провеждат на всеки две години в периода май-юни в дни определени от Организационния комитет.Празниците нямат конкурсен характер.Д. Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро“ (1917). Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора. Творчески особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово, чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931–41), когато Д. Илиев пише най-популярните си хора и маршове. Автор е още на: еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, коконяци; около 20 марша, китки и др.

Празник на минералната вода - Вършец

Лачени обувки (фестивал на детската песен и изкувства); BERKSTOCK (рок-фест) - Берковица

GOATMILK - Горна Бела речка

Кухня[редактиране | edit source]

Сушени пълнени чушки с боб.

Известни личности от Долна Бела речка[редактиране | edit source]

  • Димитър Осинин (1891-1981), Димитър Осинин (псевдоним на Димитър Николов Попов) - български писател и поет, е роден на 10 февруари 1891 г. в с. Долна Бела речка, област Монтана. Завършва Духовна семинария в София през 1911 г. и славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1926 г. В периода 1911-1916 г. е учител в с. Горна Бела речка и в с. Бърдарски геран. По време на Първата световна война е офицер на южния фронт при Вардар и Дойранд. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина. През 1923 г. Д. Осинин взема участие в Септемврийския селски бунт, а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. На следващата година се завръща в България. От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище на Гара Черепиш, след това работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия от 1929 до 1934 г. и в продължение на 10 години - като учител в Първа мъжка гимназия в София. След 9 септември 1944 г. е директор на културата и висшето образование в Министерството на науката и просветата в продължение на една година. Член е на Сьюза на българските писатели и сътрудничи с периодичния печат и специализираните издания. Димитър Осинин е автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Той събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език. Умира на 18 април 1981 г. в София.
  • Никола Статков e роден на първи юни 1932 г. в село Долна Бяла речка, обл. Монтана. Завършил e гимназия в град Вършец и Юридически факултет в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил e за кратко като съдия в столицата, четири години във в. “Вечерни новини” и повече от трийсет години в Българска национална телевизия, продължително време като Главен редактор на кинопрограмата. Издал e сборниците c разкази: “Лъжата, че си живял”, “От Бога до дявола”, “Соленият вкус на кръвта”, “Всеки ден не e петък”, “Любовни разкази”, “Горчиви разкази”, както и романите: “Ден като нощ”, “Белег без рана”, “Отмъщението” и “Стоте ключа”. Автор e на сценарии за игрални филми, сред които: “Господин за един ден”, “Темната кория”, “Юмруци в пръстта”, “Двамата” и телевизионния сериал “Неочаквана ваканция”.Член е на съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци, на Съюза на българските журналисти. Почетен гражданин на град Вършец.Носител е на орден "Св. Св.Кирил и Методий".
  • Стефан Иванов - художник. Роден в бедно дванадесетчленно селско семейство. При една епидемия в родното му село Долна Бела Речка умират шест от братята и сестрите му. Тази скръб и нищетата през детството и младостта му оставят завинаги отпечатък на печал и песимизъм върху характера на бъдещия художник и предопределят неговата изострена чувствителност, както и избора на теми и художествени средства. Завършва средното си образование в Кюстендил, където се среща със заможна девойка, с която сключва брак. Нейният баща благосклонно поема следването му в Рисувалното училище в София, днес Национална художествена академия. През 1903 г. завършва там специалност живопис в класа в проф. Иван Мърквичка. Четири години по-късно сам започва да преподава в Рисувалното училище, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929–1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са Дечко Узунов, Георги Велчев, Никола Вълчев, Живка Пейчева. Стефан Иванов е носител на множество отличия, сред които:
1920 — орден „Свети Александър“ — IV степен,
1921 — орден „За граждански заслуги“,
1950 — Димитровска награда,
Орден „Кирил и Методий“ — I степен.
През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Званието „заслужил художник“ му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно — и званието „народен художник“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832

Библиография[редактиране | edit source]

  • "Морски ветрила" (1933 г.)
  • "Тихи пристанища" (1933 г.)
  • "Душата на българина" (битови народни песни) (1943 г.)
  • "Срещу Огоста. Пътни скици" (1952 г.)
  • "По хайдушки сборища" (1957 г.)
  • "През тиха бяла Дунава" (1959 г.; 1976 г.)
  • "Спомени за Николай Хрелков" (1960 г.)
  • "От лехичка стръкче. Народни песни" (1961 г.)
  • "По пътя на вождовете на въстанието 1923" (1963 г.)
  • "Каменна приказка" (1965 г.)
  • "През родна земя" (1967 г.)
  • "Земя ненагледна" (1971 г.)
  • "В огледалото на народните песни" (1973 г.)
  • "Литературни въпроси" (1976 г.)
  • "Житата пътуват. Пътеписи" (1978 г.)
  • "Избрани произведения", в 2 т. (1981 г.)

и др.

Външни препратки[редактиране | edit source]