Драганица
| Драганица | |
 Драганица
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 245 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 16,948 km² |
| Надм. височина | 355 m |
| Пощ. код | 3534 |
| Тел. код | 095276 |
| МПС код | М (М) |
| ЕКАТТЕ | 23073 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община - кмет |
Вършец Иван Лазаров (ГЕРБ) |
Драга̀ница е село в Северозападна България. То се намира в община Вършец, Област Монтана.
Съдържание |
География [редактиране]
През самото село минава река Коявец, която извира от Бранището и от Кременишкин дол. През турско иго там е имало "кояне" (клане). Хайдути и турци са се клали в дола (не се помни днес).
Пещерата "Гривена дупка" е разположена на югоизток от с. Драганица до р. Шуговица. Тя е много дълбока пещера, разположена във варовикови скали. Вътре има скулптирани два "гривяци" (гълъби). Дупките (входовете) са две - едната е "топла" а другата, долната е "студена" (с течение). От едната дупка се преминава в другата на три-четири места.
Друга известна пещера в този район е пещерата Душаница.
Под селото тече р. Шуговица (Шугавица), която извира от баир над съседното село Слатина, за чиито води се твърди, че лекуват болни от "шуга" (краста). В нея се влива минерална (топла изворна) вода идваща от с. Слатина. През зимния период на минералния извор местните перат в топлата вода черги и килими.
Върхът "Връо" се намира на североизток от селото (викали са му и "Чорбаджийския връх"). Там са разположени лозята на селяните. На самия му връх има пасище и останки от римска крепост (зид не е намерен).
В местността "Ямите" (една много дълбока местност) са намирани останки от сплави топена руда (рудници от римско време). Под Ямите надолу в посока за Връо се намира местността "Килиите" (тя тръгва долу от реката). От източника дядо Георги Багджийски (починал драганичанин), знаем, че там през римско време са работили роби и са държани под охрана ("на килии", всеки роб е живял следователно в отделна стая). Там те съответно са се и трудили и са претопявали злато. Самият връх Връо е бил някога вулкан и робите са влизали в гърлото на вулкана и са вадели от там златната руда, която е претопявана. У Килиите са намирани и скелети на хора (древни погребения).
На север от селото е вр. Кремениш с местностите "Водни Бик" "Сипеите" (В Големия Кремениш), а Малкият Кремениш е срещу Булин Кладенец. Водата е изворна каптирана вода. Същата вода е била откарвана по римски тръбопроводи в старото римско селище Монтиндел (което се намира днес между с. Драганица и Слатина). За Булин кладенец легендите разказват, че една була от с. Черкаски идвала в с. Драганица и си била довела коня за да го напои на извора. Конят ѝ бутнал във водата и булата се удавила. В нейна чест досега изворът се нарича Булин Кладенец. Преди да се водоснабди с вода по тръбопровод, селото е използвало водите на Булин Кладенец. Водата му е много студена и има голям дебит.
Върховете Големи и Мали Кремениш са залесени с борова гора чрез бригадирския труд на жените от селото с бригадир Радко през 1959 година (работено е към горското стопанство). Там растят редки видове диви цветя (кокошчици, кукуряци, синчец, заешка сянка, теменужки, бръшлян, гъби сърнели, лютици) и диви ягоди, срещат се костенурки и охлюви. Срещат се и рисове.
История [редактиране]
Създадено е през 15 век от Драган, който пристига със семейството си и се заселва в местност, малко над сегашното село, която местните хора наричат „Селището“.
В местността Монтиндел (намира се между селата Драганица и Слатина) е имало много голямо римско селище. Когато ТКЗС-то правело водоема за поливане на местността (която тогава е нива), са намирани делви с големина на човешки ръст (колкото да влезе вътре човек). Възможно е в тях да е съхранявана вода, защото местността е била безводна, а вода за битови нужди е прекарвана от Булин Кладенец по канал от земни римски тръби. Намирани са много "чирипи" (глинени останки из нивата).
Църквата в селото "Света Петка" е строена към 1660 г , а иконостаса е от 1869 г.
През 1870 в църквата "Света Петка" в Драганица е провел събрание Апостола Левски.
Легенди разказвани от старите хора в Драганица говорят за още по ранно създаване на селото. Войници на Цар Иван-Шишман след една от последните битки с Османските завоеватели се заселват в планината. Години по късно слизат и основават село Драганица.
В селото има находище от медна руда което е използвано през 19 и началото на 20 век. Мината е затворена поради прекратяване на икономическият интерес от по нататачно експлолтиране. В района на село Драганица съществува и едно от най големите находища на антрацитни въглища. В началото на 20 век находището е експлолтирано като действащо въгледобивно дружество. В средата на миналият век мината престава да съществува и дейността по добиването на въглища е прекратена. Обосновката за закриването на мината е в голямата дълбочина на добиване на въглищата с което се застрашава живота на служителите и инвестицийте които трябва да се направят с цел повишаването на безопасноста на добива значително надхвърлят възможните печалби.
В Драганица са живели австрийци (саксонци), работници към мината. В началото на века в селото е живяла жена - баба Калица. Тя била вдовица с двама сина, женена повторно за австриец - началник на мината. Днес в селото има голямо количество руси и синеоки хора с арийски вид. Предполага се, че са потомци на саксонците.
Религии [редактиране]
Източноправославни
На северозапад от селото и на запад от в. Кремениш е разположен друг висок връх - в. Кръсто. Наименованието си носи от един каменен дялан обреден кръст, служещ за обреди.
На местността Витлото също е имало обреден кръст с подобна големина, където е правена молитва за дъжд в присъствието на свещеник (обичая "Пеперуда"). Клало се е животно (овен) и е правен курбан - чорба за цялото село (традицията се прави и до днес, но се ходи само до Кметството). Едно момиче танцувало украсено с клонки на "пеперуда" пеейки: "Дай боже дъжд да се роди ръж и кукуруз..."
В селото е известен и обичаят "комичкване", състоял се преди Великден. Тогава се правели кукли от тесто и се изпичали. Всяко дете вземало по 1 "кукла" от тесто и ходело на горното течение на реката, „забелязвали си“ залъците от куклите и ги слагали върху керемида с което правели състезание по течението на реката. Който залък спечелел - бил на "кума". После шествието се насочва към къщата на кума, сваряват вода, начупват хляба и с топла вода и захар се прави "попара" и се яде (това е и самото "комичкване").
Редовни събития [редактиране]
Най важното и традиционно повтарящо се във времето събитие е "Общоселският събор"провеждащ се на светлият християнски празник "Петков ден ".
Други [редактиране]
Местният футболен отбор се нарича "Миньор Драганица". Спонсориран е от г-н Васил Маринов. Отборът има забележителна история, като няколко сезона играеше в Северозападната "В" футболна група. През сезон 2008 - 2009 отборът играе в "Б" Футболна група като това се случва за първи път в историята на отбора. Преминаването в професионалният футбол е забележителен успех и гордост за село Драганица.
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||
