Драганица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драганица
България
Red pog.png
Драганица
Област Монтана
Red pog.png
Драганица
Общи данни
Население 218 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 16,948 km²
Надм. височина 355 m
Пощ. код 3534
Тел. код 095276
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 23073
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Вършец
Иван Лазаров
(ГЕРБ)

Драга̀ница е село в Северозападна България. То се намира в община Вършец, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

През самото село минава река Коявец, която извира от Бранището и от Кременишкин дол. През турско иго там е имало "кояне" (клане). Хайдути и турци са се клали в дола (не се помни днес).

Пещерата "Гривена дупка" е разположена на югоизток от с. Драганица до р. Шуговица. Тя е много дълбока пещера, разположена във варовикови скали. Вътре има скулптирани два "гривяци" (гълъби). Дупките (входовете) са две — едната е "топла" а другата, долната е "студена" (с течение). От едната дупка се преминава в другата на три-четири места.

Друга известна пещера в този район е пещерата Душаница, изследвана през 1979 г. от Алексей Жалов - скален клуб Алеко- гр.София.[1]

Под селото тече р. Шуговица (Шугавица), която извира от баир над съседното село Слатина, за чиито води се твърди, че лекуват болни от "шуга" (краста). В нея се влива минерална (топла изворна) вода идваща от с. Слатина. През зимния период на минералния извор местните перат в топлата вода черги и килими.

Върхът "Връо" се намира на североизток от селото (викали са му и "Чорбаджийския връх"). Там са разположени лозята на селяните. На самия му връх има пасище и останки от римска крепост (зид не е намерен).

В местността "Ямите" (една много дълбока местност) са намирани останки от сплави топена руда (рудници от римско време). Под Ямите надолу в посока за Връо се намира местността "Килиите" (тя тръгва долу от реката). От източника дядо Георги Багджийски (починал драганичанин), знаем, че там през римско време са работили роби и са държани под охрана ("на килии", всеки роб е живял следователно в отделна стая). Там те съответно са се и трудили и са претопявали злато. Самият връх Връо е бил някога вулкан и робите са влизали в гърлото на вулкана и са вадели от там златната руда, която е претопявана. У Килиите са намирани и скелети на хора (древни погребения).

На север от селото е вр. Кремениш с местностите "Водни Бик" "Сипеите" (В Големия Кремениш), а Малкият Кремениш е срещу Булин Кладенец. Водата е изворна каптирана вода. Същата вода е била откарвана по римски тръбопроводи в старото римско селище Монтиндел (което се намира днес между с. Драганица и Слатина). За Булин кладенец легендите разказват, че една була от с. Черкаски идвала в с. Драганица и си била довела коня за да го напои на извора. Конят ѝ бутнал във водата и булата се удавила. В нейна чест досега изворът се нарича Булин Кладенец. Преди да се водоснабди с вода по тръбопровод, селото е използвало водите на Булин Кладенец. Водата му е много студена и има голям дебит.

Върховете Големи и Мали Кремениш са залесени с борова гора чрез бригадирския труд на жените от селото с бригадир Радко през 1959 година (работено е към горското стопанство). Там растят редки видове диви цветя (кокошчици, кукуряци, синчец, заешка сянка, теменужки, бръшлян, гъби сърнели, лютици) и диви ягоди, срещат се костенурки и охлюви. Срещат се и рисове.

История[редактиране | edit source]

Създадено е през 15 век от Драган, който пристига със семейството си от Дружево,според други Драган бил овчар от Гинци и се заселва в местността Мали Кремичар, малко над сегашното село, която местните хора наричат „Селището“.

В Османските регистри през 1483 г. се споменава село с името Драганче, но историците не могат да установят дали става въпрос за това селище.[2] Първите официални данни за съществуването на Драганица са от 1530 г. вписано в Османските данъчни регистри - BOA,TD 370 Numarali , Muhasebe-I Volayet-I Rum-Ili Defteri- том 1 публикуван в Анкара през 2001 г.,като Драганиче, кааза Беркофча. Интересното за този сборен дефтер е , че използва по-стари данни от дефтер с номер BOA, TD 130 от времето на султан Селим I 1512-1520г. През 1666 г. в селото има 20 къщи с българско население немюсюлмани. В статистическия годишник на населението - Tuna Vilayeti Salnames от 1873 г. в селото са преброени 44 домакинства и 385 души немюсюлмани. Интересна история има описана в съдебните "сиджили" - документи на Видинския административен съд от 1871 и 1872 г. Две телеграми от Халид Ага - ръководител на Берковския съд - Меджлис до Мустафа Али Бей във Видинския административен съд в които се споменава за двама селяни от село Драганица с имена Тодор и Кирко, които са били бити с тояги от заптиетата поради отказ да върнат взети пари на заем от Хаджи Салих Ага. Цялата кореспонденция е запазена, както и свидетелските показания и застъпничеството на Видинските владици Доротей ефенди и бъдещия екзарх Антим I.

В местността Монтиндел (намира се между селата Драганица и Слатина) е имало много голямо римско селище. Когато ТКЗС-то правело водоема за поливане на местността (която тогава е нива), са намирани делви с големина на човешки ръст (колкото да влезе вътре човек). Възможно е в тях да е съхранявана вода, защото местността е била безводна, а вода за битови нужди е прекарвана от Булин Кладенец по канал от земни римски тръби. Намирани са много "чирипи" (глинени останки из нивата).

Църквата в селото "Света Петка" е строена към 1660 г , а иконостаса е от 1869 г.

По време на своята трета национална обиколка на страната на 30 август 1872 Васил Левски, придружаван от врачанина Мито Анков посещават Берковско. След Освобождението по спомени на баба Гена, жена на даскал Дамян Спасов - Комитата от село Драганица починал през 1876 г.твърди, че Васил Левски е провел събрание в селото в къщата на Дамян Спасов - Комитата.[3]

Освобождението на селото от османско робство става на 02-03 ноември 1877 г. от разузнавателния отряд на руския полк.Ковалевски,който имал мисия да разучи пътя от Враца през Черкаски-Драганица-Слатина към Берковица.

Легенди разказвани от старите хора в Драганица говорят за още по ранно създаване на селото. Войници на Цар Иван-Шишман след една от последните битки с Османските завоеватели се заселват в планината. Години по късно слизат и основават село Драганица.

В селото има находище от медна руда което е използвано през 19 и началото на 20 век. Мината е затворена поради прекратяване на икономическият интерес от по нататачно експлолтиране. В района на село Драганица съществува и едно от най големите находища на антрацитни въглища. Разработено е в края на 40-години, но с решение на Народното събрание на Народна Република България от 02 февруари 1955 г. се гласува бюджета за годината в който се отпускат средства за разширеното разработване на антрацитната мина в село Драганица,Берковско. В края на 60-те години на века след няколко инцидента в мината,тя престава да съществува и дейността по добиването на въглища е прекратена. Обосновката за закриването на мината е в голямата дълбочина на добиване на въглищата с което се застрашава живота на служителите и инвестицийте които трябва да се направят с цел повишаването на безопасноста на добива значително надхвърлят възможните печалби.

В Драганица са живели австрийци (саксонци), работници към мината. В началото на века в селото е живяла жена — баба Калица. Тя била вдовица с двама сина, женена повторно за австриец — началник на мината. Днес в селото има голямо количество руси и синеоки хора с арийски вид. Предполага се, че са потомци на саксонците.

В центъра на селото има паметник на загиналите в Балканските войни 1912 – 1913 г., Първата световна война 1914 – 1918 г. открит тържествено на 19 май 1934 г. и паметна плоча на загиналите във Втората световна война 1939 – 1945 г.[4]

В селото има училище - Народно основно училище "Отец Пайсий" от 1897 г. до 1936, а същото от 1937 г. става прогимназия.Училището съществува до 90-те г. на 20 век. В момента сградата е частна собственост.

От 1944 г. до 1953 г. в селото съществува потребителска кооперация "Светлина".

През 1958 г. е основано местното ТКЗС.

Население[редактиране | edit source]

1880 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2013
502 583 825 1003 998 969 775 606 494 364 273 233

{{източник|[5]Стари родове свързани със село Драганица - Бенци,Василци, Палакарци,Стаменовци , Геновци, Петровци, Ласковци, Кашарци, Копривци, Радишчевци, Станци. През годините много от родовете се преселват в други селища - Крива бара Ломско, Малорад Врачанско,Лакатник Своге, Делиормана, Мадара Шуменско, Вършец, Берковица, Монтана и Враца.

Местни имена в землището на селото[редактиране | edit source]

{{източник|[6]

Ангеловото,Антовото, Айовица, Айов кладенец, Бабин ръстелник, азницата,Бакьовица, Балтина стърна, Банова падина, Банчов дол, Барата, Бенски рът, Билото, Бостанете, Бостанище, Бракьов рът, Бранището, Бръгьето, Букова стърна, Булин кладенец, Буцата, Вакова падина, Василска падина, Вирако, Витлото, Водни бик, Връбако, Връо, Връчешки връх, Върлата пояна, Геновското, Геновци, Германовото, Големи Кремичар, Горни край, Градежо, Граничако, Гривена дупка, Грозгьовица, Грудевец, Гръков дол, Грънчарницата, Гуцов рът, Дебляко, Деновото, Димов дол, Димов кладенец, Димовото лице, Длъбоки дол, Длъга мочур, Длъги рът, Долни край, Доянов дол, Драганички връх, Драганички кладенец, Драгошиница, Драките, Дрено, Друнчовица, Дуньите, Душковица, Евгеньов кладенец, Железкова ръчина, Изворо, Калето, Калинина падина, Каменити рът, Камико, Караджов растак, Кашарци, Китката, Клено, Кленов гроб, Ковачев рът, Коевец, Коев кладенец, Конярнико, Копривци, Коритище, Корията, Косанов дол, Косанов лещак, Кремениш, Кременишки дол, Кремичар, Круша, Крушако, Кръсто, Лав рът, Лал, Ласкова кошара, Ласковското, Ласковци, Латинско кале, Ливадището, Лицата, Лозището, Лозята, Мали Кремениш, Мали Кремичар, Манастирското, Манчов чукар, Маринков чукар, Матеовото, Мерчина лоза, Мечов дол, Мильовица, Митов чукар, Мицовото, Мицовото лице, Монтин дел, Моравата, Мурджовица, Мусковото лице, Нински дол, Ниньовски дол, Острио камик, Палакарски рът, Палакарци, Панички дол, Панчова падина, Парезяко, Патана бара, Пачовото, Пачов рът, Песката, Петлов дол, Петров кръст, Петровски оброк, Печано бръдо, Плужницата, Пожарако, Попов дол, Поповото, Потоко, Породин, Правец,през рътницата, Преслапо, Пръчовица, Пъдарниците, Рабовица, Радов дел, Радов дол, Радовска бара, Радушовото ,Решковец, Риите, Ровините, Ръчината, Саитица, Селището, Сечев рът, Сини вир, Стаменов кладенец,Стаменов чукар , Станците, Стоянов рът, Стръмни дол, Стръмольо, Сумерски дол, Сухата чешма, Тасковите лъки, Тодоров рът, Трапо, Тутовица, Хасаница, Ходжина лъка, Цветановото, Цекотанското, Ценов растак, Церако, Цръковното, Чипова падина, Чорбаджийската падина, Чорбаджийски връх, Чукаро, Чукурец, Шилеговица, Шуговица, Шугла, Шумако, Шуманово, Якова поляна, Ялов дол, Янчов брег.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пещерите в България" - http://hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=2703
  2. "Наименования на български селища в турски документи на Народната библиотека" - автор Р.Стойков, издателство Известия 1958 г., стр.402
  3. "Летопис за село Замфирово" - автор Геройко Милчев, издател Читалище Развитие 1992 г., стр.45
  4. http://www.oblastmontana.org/add/REGISTAR%20-%20VOENNI%20PAMETNITSI.pdf
  5. "Местните имена в Берковско" - автор Димитрина Михайлова,Издателство БАН 1986 г. стр.21/22
  6. "Местните имена в Берковско" - автор Димитрина Михайлова,Издателство БАН 1986 г. стр.21/22

Религия[редактиране | edit source]

Източноправославни

На северозапад от селото и на запад от в. Кремениш е разположен друг висок връх — в. Кръсто. Наименованието си носи от един каменен дялан обреден кръст, служещ за обреди.

На местността Витлото също е имало обреден кръст с подобна големина, където е правена молитва за дъжд в присъствието на свещеник (обичая "Пеперуда"). Клало се е животно (овен) и е правен курбан — чорба за цялото село (традицията се прави и до днес, но се ходи само до Кметството). Едно момиче танцувало украсено с клонки на "пеперуда" пеейки: "Дай боже дъжд да се роди ръж и кукуруз..."

В селото е известен и обичаят "комичкване", състоял се преди Великден. Тогава се правели кукли от тесто и се изпичали. Всяко дете вземало по 1 "кукла" от тесто и ходело на горното течение на реката, „забелязвали си“ залъците от куклите и ги слагали върху керемида с което правели състезание по течението на реката. Който залък спечелел — бил на "кума". После шествието се насочва към къщата на кума, сваряват вода, начупват хляба и с топла вода и захар се прави "попара" и се яде (това е и самото "комичкване").

През 1867 г на Илия Стоянов от село Драганица във видение на сън от св. Николай му е внушено да отпочне възстановяване на манастирището — Клисурския манастир. Тогавашният берковски митрополит Доротей определя за съратник на Илия Стоянов младият монах Антим с мирско име Александър Дамянов.{{източник|Официален сайт на Клисурския манастир - http://klisurskimanastir.com

Редовни събития[редактиране | edit source]

Най важното и традиционно повтарящо се във времето събитие е "Общоселският събор"провеждащ се на светлият християнски празник "Петков ден ".

Други[редактиране | edit source]

Местният футболен отбор се нарича "Миньор Драганица". Спонсориран е от г-н Васил Маринов. Отборът има забележителна история, като няколко сезона играеше в Северозападната "В" футболна група. През сезон 2008 - 2009 отборът играе в "Б" Футболна група като това се случва за първи път в историята на отбора. Преминаването в професионалният футбол е забележителен успех и гордост за село Драганица.


Външни препратки[редактиране | edit source]