19 май

19 май е 139-ият ден в годината според григорианския календар (140-и през високосна). Остават 226 дни до края на годината.

Събития

• 1536 г. — Втората жена на крал Хенри VIII, кралица Ан Болейн, е обезглавена в Лондон за прелюбодеяние, кръвосмешение и държавна измяна.
• 1568 г. — По нареждане на английската кралица Елизабет I Тюдор кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг.
• 1571 г. — Основан е град Манила във Филипините.
• 1604 г. — Основан е градът Монреал.
• 1643 г. — Френско-испанска война: френските войски начело с принц Луи II дьо Конде разбиват испанците в битката при Рокроа.
• 1649 г. — Англия е обявена за република (до 1660 г.).
• 1712 г. — Петър I премества столицата на Русия от Москва в новопостроения Санкт Петербург.

Орден на почетния легион

Значка на пионерите в СССР

• 1802 г. — Наполеон Бонапарт учредява най-високият орден на Франция — Орден на почетния легион.
• 1876 г. — След 9-дневно сражение башибозук и османска войска превземат Дряновския манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и Поп Харитон.
• 1894 г. — Създадено е правителство с министър-председател Константин Стоилов.
• 1919 г. — Мустафа Кемал Ататюрк се премества от Истанбул в Самсун с група последователи, за да се противопостави на турското правителство, което става причина за избухване на гражданска война в Турция.
• 1922 г. — В СССР е създадено пионерско движение за децата на възраст от 10-15 години.
• 1934 г. — Извършен е Деветнадесетомайският преврат в България.
• 1941 г. — Втората световна война: Съветският разузнавач в Япония Рихард Зорге предупреждава Москва за подготвяното от Нацистка Германия нападение над СССР на 22 юни.
• 1941 г. — Втората световна война: Първа българска армия получава заповед да окупира Беломорска Тракия.
• 1945 г. — Втората световна война: Във Фленсбург е арестуван един от главните военнопрестъпници на Нацистка Германия — Алфред Розенберг.
• 1951 г. — В Париж Ален Бернарден създава кабаре "Крейзи Хорс".
• 1961 г. — Програма Венера: Съветският космически апарат Венера 1 става първият човешки предмет, който прелита близо до друга планета (Венера) (контакът с него е загубен преди месец).
• 1967 г. — Военната авиация на САЩ за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам, Ханой.
• 1971 г. - Програма Марс: Съветският съюз изстрелва Марс 2.
• 1986 г. — Армейски части на ЮАР нахлуват по земя и по въздух в Ботсвана, Замбия и Зимбабве в преследване на партизани от Африканския национален конгрес.
• 1990 г. — Проведена е първата национална конференция на СДС.
• 1991 г. — От Унгария се изтеглят последните съветски войски.
• 2005 г. — Партията на европейските социалисти (ПЕС) приема БСП за пълноправен член.

Родени

Кемал Ататюрк

• 1476 г. — Елена Ивановна, велика литовска княгиня и кралица на Полша († 1513 г.)
• 1593 г. — Якоб Йорданс, фламандски художник († 1678 г.)
• 1611 г. — Инокентий XI, римски папа и светец († 1683 г.)
• 1744 г. — Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединенто кралство († 1818 г.)
• 1762 г. — Йохан Готлиб Фихте, германски философ († 1814 г.)
• 1795 г. — Джонс Хопкинс, американски бизнесмен († 1873 г.)
• 1839 г. — Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат († 1912 г.)
• 1860 г. — Виторио Орландо, Министър-председател на Италия († 1952 г.)
• 1881 г. — Янко Стоянчев, български юрист и политик († 1927 г.)
• 1881 г. — Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция († 1938 г.)
• 1884 г. — Димо Кьорчев, български философ и литературен критик († 1928 г.)
• 1884 г. — Петър Ников, български историк († 1938 г.)
• 1888 г. — Владимир Конашевич, руски художник († 1963 г.)
• 1890 г. — Хо Ши Мин, виетнамски революционер, политик и държавник († 1969 г.)
• 1891 г. — Иван Велков, български археолог († 1958 г.)
• 1892 г. — Константин Паустовски, руски писател († 1968 г.)
• 1894 г. — Хенинг Шьонфелд, немски офицер († 1958 г.)
• 1900 г. — Стоян Вардарски, български революционер († ? г.)
• 1902 г. — Рамон Енсинас, испански футболен треньор († 1967 г.)
• 1906 г. — Адолф Айхман, нацистки офицер († 1962 г.)
• 1910 г. — Любчо Арсов, югославски и македонски политик († 1986 г.)
• 1914 г. — Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат († 2002 г.)
• 1925 г. — Малкълм Екс, американски борец за правата на чернокожите († 1965 г.)
• 1925 г. — Пол Пот, камбоджански диктатор († 1998 г.)
• 1930 г. — Жан-Луи де Рамбюр, френски журналист († 2006 г.)
• 1931 г. — Боб Андерсън, британски мотоциклетен и автомобилен състезател († 1967 г.)
• 1933 г. — Едуард де Боно, малтийски писател
• 1938 г. — Веселин Димитров, български журналист и педагог († 2009 г.)
• 1943 г. — Димитър Пейчев, молдовски и български художник
• 1945 г. — Пит Тауншенд, британски рок музикант (The Who)
• 1946 г. — Микеле Плачидо, италиански актьор
• 1946 г. — Антони Славински, български политик
• 1954 г. — Фил Ръд, австралийски барабанист (AC/DC)
• 1956 г. — Венцислав Инкьов, български шахматист
• 1957 г. — Мая Бабурска, българска актриса
• 1963 г. — Кристин Димитрова, българска писателка
• 1963 г. — Хайнц Вайкселбраун, австрийски актьор
• 1968 г. — Тео де Рад, южноафрикански програмист
• 1970 г. — Валери Славчев, български рок музикант
• 1970 г. — Петър Кауков, български актьор и театрален режисьор
• 1972 г. — Дженни Сесилия Берггрен, шведска поп-певица (Ace of Base)
• 1972 г. — Мая Бежанска, българска актриса и певица
• 1976 г. — Тодор Янчев, български футболист
• 1977 г. — Мануел Алмуния, испански футболист
• 1977 г. — Наталия Орейро, аржентинска певица и актриса
• 1979 г. — Андреа Пирло, италиански футболист
• 1979 г. — Диего Форлан, уругвайски футболист
• 1981 г. — Матеуш Даменцки, полски актьор
• 1983 г. — Ийв Ейнджъл, унгарска порно актриса и модел
• 1988 г. — Юлиян Куртелов, български футболист

Починали

Ан Болейн

Болеслав Прус

• 804 г. — Алкуин, английски духовник (* ок. 735)
• 1125 г. — Владимир II, велик княз на Киевска Рус (* 1053 г.)
• 1296 г. — Целестин V, римски папа (* 1215 г.)
• 1389 г. — Дмитрий Донски, велик княз на Московското княжество (* 1350 г.)
• 1536 г. — Ан Болейн, втора съпруга на Хенри VIII (* 1501 г.-1507)
• 1715 г. — Чарлз Монтагю, британски поет и политик (* 1661 г.)
• 1786 г. — Джон Стенли, британски композитор (* 1712 г.)
• 1825 г. — Анри дьо Сен-Симон, френски мислител (* 1760 г.)
• 1864 г. — Натаниел Хоторн, американски писател (* 1804 г.)
• 1876 г. — Никола Ганчев, български революционер (* 1843 г.)
• 1895 г. — Хосе Марти, кубински революционер и писател (* 1853 г.)
• 1898 г. — Уилям Гладстон, министър-председател на Обединеното кралство (* 1809 г.)
• 1912 г. — Болеслав Прус, полски писател (* 1847 г.)
• 1928 г. — Макс Шелер, германски философ и социолог (* 1874 г.)
• 1934 г. — Евгения Соколничка, полско-френски психоаналитик (* 1884 г.)
• 1935 г. — Томас Лорънс, британски офицер (* 1888 г.)
• 1945 г. — Константин Треньов, руски писател (* 1876 г.)
• 1956 г. — Стефан Гевгалов, български просветен деец (* 1882 г.)
• 1973 г. — Милан Киселички, български общественик (* 1885 г.)
• 1987 г. — Джеймс Типтри-младши, американската писателка (* 1915 г.)
• 1994 г. — Жаклин Кенеди Онасис, бивша първа дама на САЩ (* 1929 г.)
• 2005 г. — Трифон Силяновски, български композитор и пианист (* 1923 г.)
• 2009 г. — Робърт Фърчгот, американски учен, Нобелов лауреат (* 1916 г.)

Празници

• Световен ден за борба с хепатита (от 2006 г.)
• България — Празник на град Джебел
• Виетнам — Рожден ден на Хо Ши Мин
• Гърция — Ден в памет на жертвите от Понтийския гръцки геноцид (от 1919 г.)
• Дания — Ден за всенародна молитва
• Русия — Ден в памет на починалите от СПИН
• Турция — Ден на Кемал Ататюрк и Ден на младежта и спорта (от 1919 г.)
• Украйна — Ден на науката
• Финландия — Ден в памет на загиналите и Ден на военния флот