Елена Ивановна
| Елена Ивановна | ||
|---|---|---|
| велика княгиня на Литва и кралица на Полша | ||
 |
||
| Съпруга на | Александер Ягелончик | |
| Родена | 19 май 1476 г. | |
| Москва | ||
| Починала | 20 януари 1513 | |
| Вилнюс | ||
| Династия | Рюриковичи и Палеолози | |
| Баща | Иван III | |
| Майка | София Палеологина | |
Елена Ивановна (на руски : Елена Ивановна ; полски : Helena Moskiewska ; литовски : Elena) e дъщеря на великия княз Иван III и София Палеологина. От 1494 г. е велика княгиня на Великото литовско княжество, а от 1501 г. - и кралица на Полша.
При прекратяването на руско-литовската война от 1487–1494 г. Елена Ивановна е омъжена за литовския велик княз Александер Ягелончик, който в чест на съпругата си се задължавал да запази православната вяра в страната си. Така Елена Ивановна се превръща в покровителка на православните християни в литовската държава. През 1499 г. обаче, нарушавайки дадените обещания, Александер се опитва да я принуди да приеме католицизма, което подтиква голям брой православни литовски феодали да се преселят в Русия. Този негов акт става причина и за обявяване на нова руско-литовска война от 1500–1503 г.
Тъй като бракът на Елена Ивановна и Александер Ягелончик бил бездетен, след смъртта на съпругът и московският велик княз Василий III (брат на Елена) прави опит с нейна помощ да заеме престола, но безуспешно. Крал на Полша и Литва става Зигмунт I и Елена Ивановна изпада в немилост. През 1512 г. тя се опитва да се върне в Москва, но е арестувана и малко след това умира – по всяка вероятност от насилствена смърт.
