Велико московско княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велико московско княжество
Великое княжество Московское
1263 — 1547  
Знаме Герб

Местоположение на Велико московско княжество

Московското княжество през 1500 г.
Континент Европа
Столица Москва
Официален език руски
Религия православие
Форма на упр. монархия
Династия Рюрикови
Държавен глава
  Велик княз
   - 1533-1547 Иван IV (последен)
Законодат. власт Болярска дума
Епоха средновековие
 - Основаване на княжеството
1263
 - Велико княжество
1363
 - независимост от Златната орда
1480
 - Начало на Руското царство
22 октомври 1547
Площ
 - Общо (през 1547) 3 000 000 km²
Население  
 - Преброяване 6 000 000
Предшественик
Наследник
Владимиро-Суздалско княжество
Новгородска република
Велико Тверско княжество
Рязанско княжество
Муромско княжество
Ростовско княжество
Руско царство
Днес част от Flag of Russia.svg Русия
редактиране

Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи управлявани от княза на Москва се превръщат постепенно в център и териториално ядро около който се и изгражда Руското царство в североизточните древноруски земи.

История[редактиране | edit source]

Издигането на Московското княжество.

Първият княз на Моска е синът на Всеволод III - Владимир, който през 1213 за няколко месеца отделя града от Владимиро-Суздалското княжесто. От 1247 до 1248 княжеството е управлявано от Владимир Холобрит, но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 Александър Невски завещава Москва на синът си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството остава зависимо от тях. През 1327 се организира Тверско въстание, в което Москва участва на страната на златната орда. Земите на Твер са поделени между княз Иван I и Александър Суздалский. През 1368 княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Русия се опълчват на монголското влиание. В 1376 Московското и Суздалското княжество започва поход срещу Волжка България, който се оказва успешен. Волжките българи са принудени да плащат данък на московският княз. През 1380 Дмитрий и неговите съюзници побеждават златната орда в битка край Рязан. Същата година се провежда куликовската битка, в която князът разгромява армията на Мамай. Две години по-късно хан Тохтамиш опожарява Москва, но войската на ордата бива разбита от армията на Владимир Храбри. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава Владимиро-Суздалското княжество. През 1396 Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на 15 век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенникът на княз Василий I - Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрация и така започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли.

Присъединяването на Новгород към Москва. Картина от Алексей Кившенко.

През октомври 1477 Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада под обсада и на 15 януари 1478 официално е присъединен към княжеството. През 1480 Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река Урга. След това Литовското и Казанското ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите били принудени да признаят Смоленск и течението на р. Днепър за владение на Москва. По времето на Василий III са завладяни Псковската република и Рязан. През 1519 кримското ханство напада Москва. През 1530 се ражда първородният син на Василий - Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.

Владетели[редактиране | edit source]

Портрет Име Роден Управлява от Семейство Управлява до Починал
Danila titularnik.jpg Даниил I
(Даниил I)
ноември/декември 1261
Киев ?,Велико московско княжество
1283 Син на княз Алексасндър Невски и Александра Полоцкая
женен веднъж:
Мария
6 деца
4 март 1303 4 март 1303
Москва,Велико московско княжество
Jurij of Moscov.jpg Юрий III
(Юрий III)
1281 4 март 1304 Син на Даниил I и Мария
женен два пъти:
дъщеря на княз Константин Ростовски
нямат деца
Кончака (кръстена Агафя)
нямат деца
21 ноември 1325 21 ноември 1325
Сарай Бату,Монголия
Ivan Kalita.jpg Иван I Торбата
(Иван I Калита)
1288
Москва,Велико московско княжество
21 ноември 1325 Син на Даниил I и Мария
женен два пъти:
княгиня Елена
3 деца
княгиня Юлия
3 деца
31 март 1340 31 март 1340
Москва,Велико московско княжество
Simeon Dumny.jpg Симеон I Горди
(Симеон I Гордый)
7 ноември 1316
Москва,Велико московско княжество
31 март 1340 Синн на Иван I и княгиня Елена
женен веднъж:
Августа Литовска
нямат деца
27 април 1353 27 април 1353
Москва,Велико московско княжество
Ivan krasniy titularnik.jpg Иван II Красиви
(Иван II Красный)
30 март 1326
Москва,Велико московско княжество
27 април 1353 Син на Иван I и княгиня Елена
брат на Симеон Горди
женен два пъти:
княгиня Феодосия
нямат деца
Александра Веляминова
поне 4 деца
13 ноември 1359 13 ноември 1359
Москва,Велико московско княжество
Dmitri Donskoy.jpg Дмитрий Донски
(Дмитрий Донской)
12 октомври 1350
Москва,Велико московско княжество
13 ноември 1359 Син на Иван II и княгиня Александра
женен веднъж:
Евдокия Дмитриевна
13 деца
19 март 1389 19 март 1389
Москва,Велико московско княжество
Vasily Dmitrievich titularnik.jpg Василий I
(Василий I)
30 декември 1371
Москва,Велико московско княжество
19 март 1389 Син на Дмитри Донски и княгиня Евдокия
женен веднъж:
София Литовска
9 деца
27 февруари 1425 27 февруари 1425
Москва,Велико московско княжество
Vasil2b.gif Василий II Слепи
(Василий II Тёмный)
10 март 1415
Москва,Велико московско княжество
27 февруари 1425 Син на Василий I и княгиня София
женен веднъж:
Мария Ярославна
3 деца
27 март 1462 27 март 1462
Москва,Велико московско княжество
Ivan III of Russia 3.jpg Иван III Велики
(Иван III Великий)
22 януари 1440
Москва,Велико московско княжество
27 март 1462 Син на Василий II и княгиня Мария
женен два пъти:
Мария Тверска
1 дете
София Палеологина
8 деца
27 октомври 1505 27 октомври 1505
Москва,Велико московско княжество
Vasiliy3 titularnik.jpg Василий III
(Василий III)
25 март 1419
Москва,Велико московско княжество
27 октомври 1505 Син на Иван III и София Палеологина
женен два пъти:
Соломония Сабурова
нямат деца
Елена Глинская
2 деца
3 декември 1533 3 декември 1533
Москва,Велико московско княжество
Iioan4.jpg Иван IV Страшни
(Иван IV Грозный)
25 август 1530
Москва,Велико московско княжество
3 декември 1533 Син на Василий III и княгиня Елена
женен 8 пъти
18 март 1583 18 март 1583
Москва,Руско царство

Вижте също[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]