Казанско ханство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Казанско ханство
قازان خانليغى
 
1438 — 1552  
Знаме Герб

Местоположение на Казанско ханство

Казанското ханство около 1500 г.
Континент Европа
Столица Казан
 - Най-голям град Казан
Официален език старотатарски
Религия ислям
Форма на упр. монархия
Площ
75 000 km²
Днес част от Флаг на Русия Русия
редактиране

Казанското ханство е държава с предимно волжко-българско население и татаро-български управляващ елит в Средното Поволжие (1438-1552)[1], образувана в резултат на разпадането на Златната орда на земите на Волжка България, чийто наследник именно е Казанското ханство. Главен град на ханството е Казан. Основател на династията на казанските ханове е Олуг Мьохамад (управлявал през 1437—1445). След походите на Иван Грозни 1547-1552 и превземането на Казан през 1552 от московските войски, ханството е анексирано от Русия. Цар Иван ІV започва да използва титлата „велик княз Български“[2] и в благодарност за победата поръчва да се издигне забележителния Храм "Свети Василий Блажени" пред Кремъл в Москва.

География и население[редактиране | edit source]

Карта на Казанското ханство в средата на 16 век

За времето на неговото съществуване територията на Казанското ханство вероятно се променя многократно в зависимост от резултата от честите войни. В нейния център е град Казан, а в средата на 15 век тя достига до горното течение на Кама на североизток, река Белая на изток, устието на Черемшан на юг и реките Сура и Ветлуга на запад. След разпадането на Златната орда ханството граничи с Ногайската орда на югоизток, с Астраханското и Кримското ханство на юг и Московското княжество на запад.[3]

Казанското ханство обхваща две обособени в географско отношение зони — степния ляв бряг на Волга и хълмистия десен бряг. Административно то се разделя на няколко области, наричани даруги. Те са радиално разположени около столицата Казан и се управляват от емири. Сведенията за тях са оскъдни, но има ясни данни за поне пет даруги: Галицка на запад от Казан, Алатска на север, Арска на североизток, Чувашка на изток и Ногайска на югоизток от града. Възможно е съществуването и на още две даруги — Атиска и Кримска (Буртаска).[3]

Според различни оценки населението на Казанското ханство е между 500 хиляди и 1 милион души. Основната част от него са потомците на волжките българи, етническа група с мюсюлманско вероизповедание и смесен произход, в който съществена роля играят преселилите се през 7 век в региона прабългари. Ранните руски източници ги наричат „българи“, „казанци“ и „мюсюлмани“, като едва от 17 век се появява наименованието „казански татари“. Според някои съвременни татарски историци това е правено умишлено, тъй като самите казанци са смятали наименованието „татари“ за обидно. Освен волжките българи в Казанското ханство живеят и значителен брой хора от други етнически групи - татари, марийци, чуваши, удмурти.[3]

История[редактиране | edit source]

Възникване и първи години[редактиране | edit source]

Традиционно възникването на Казанското ханство се отнася към 1437 година, когато детронираният хана на Златната орда Олуг Мьохамад се оттегля към Волга, завзема Казан и създава там собствена държава.[4] Въпреки това някои данни подсказват, че и по-рано някогашната територия на Волжка България има известна обособеност. Така в руски хроники от 16-17 век се говори за сблъсъци на руснаците с български и казански царе още през втората половина на 14 век. При един от тях, през 1361 година, суздалският княз Дмитрий Константинович напада „българския цар Хасан“, като при това е придружаван от наместника на Златната орда. Запазени са монети от 1415-1418 година, сечени в Казан от владетел на име Гиас ад-Дин.[5]

През 1445 година Олуг Мьохамад е наследен от сина си Махмюд, който управлява две десетилетия, поддържайки мир с Московското княжество, което изглежда му плаща данък. През 1465-1467 година управлява синът на Махмюд Халил, който умира внезапно и е наследен от брат си Ибрахим, смятан за един от най-значимите казански владетели.[6]

Вероятно подкрепян от вътрешни фактори, през 1467 година претенции към властта в Казан предявява братът на Махмюд Касим, който управлява самостоятелно Касимско ханство на запад по средното течение на река Ока. Той оглавява военен поход, в който се включват и значителни московски войски, но е отблъснат от Ибрахим. Войната между Казан и Москва продължава с променлив успех до 1469 година, когато е сключен мирен договор. Следващите години са мирни, докато през 1478 година, окуражен от завладяването на Новгород, енергичният московски княз Иван III отново не напада Казан. Той е отблъснат и мирът е подновен.[7]

След смъртта на Ибрахим през 1479 година в Казанското ханство възникват вътрешни междуособици. Владетел става Илхам, но среща съпротива от своите полубратя Мьохамад Амин и Габдел Латиф. Тяхната майка Нур Салтан се жени за кримския хан Менгли Гирай, а Мьохамад Амин се установява в Москва. През 1482 година Иван III за пръв път изпраща към Казан войски, въоръжени с артилерия. С няколко подобни похода през следващите години той си извоюва различни отстъпки, а на два пъти налага и смяната на Илхам и Мьохамад Амин на трона. След двумесечна обсада през 1487 година той превзема столицата, налага Мьохамад Амин на трона и превръща Казанското ханство в зависима от Москва държава, като започва да използва титлата „български княз“.[8]

Зависимост от Москва[редактиране | edit source]

След превземането на Казан от Иван III Казанското ханство изпада в политическа зависимост от Москва и, въпреки някои конфликти, повечето от следващите няколко владетели са наложени от московския княз. Като съюзник на Московското княжество, казански войски участват в неговата война срещу Сарайското ханство през 1490 година. Промосковската политика на Мьохамад Амин среща вътрешна съпротива и през 1495 година на трона е поставен Мамък, син на владетеля на Сибирското ханство, но на следващата година той е свален с помощта на Москва. Поради непопулярността на Мьохамад Амин хан става неговия по-малък брат Габдел Латиф, но през 1502 година московците отново връщат на власт Мьохамад Амин.[9]

След смъртта на Иван III през 1505 година новият московски княз Василий III организира военен поход срещу Казан, но през пролетта на 1506 година претърпява тежко поражение. Въпреки този сблъсък, мирните отношения между двете страни са възстановени и продължават до смъртта на Мьохамад Амин през 1518 година. Малко преди него е умрял и брат му Габдел Латиф, което слага край на династията на Олуг Мьохамад и предизвиква политическа криза.[10]

Нур Салтан, майката на Мьохамад Амин и Габдел Латиф, има двама синове от брака си с Менгли Гирай - Мьохамад Гирай, който наследява Кримското ханство, и Сахиб Гирай, който сега предявява претенции към казанския трон. Василий III отказва, опасявайки се от съюз между двете ханства, и поставя на трона Шагали, малолетния син на владетеля на Касимското ханство. През 1521 година Сахиб Гирай влиза в Казан с армия от 300 души и взима властта, като прогонва Шагали, заедно с касимските и московски търговци, с което слага край на периода на зависимост на Казанското ханство от Москва.[11]

Управление на Гираите[редактиране | edit source]

Казански войници, западноевропейска гравюра от 17 век

Веднага след като се установява в Казан, Сахиб Гирай се присъединява начело на казанска армия към брат си Мьохамад Гирай и заедно обсаждат Москва, принуждавайки великия княз Василий III да признае независимостта на Казан и да започне да плаща данък на Крим. Въпреки това през следващите години московски войски нападат казанската територия. Московците основават крепостта Василсурск като плацдарм за завладяване на страната. През 1525 година Сахиб Гирай абдикира в полза на своя племенник Сафа Гирай, след което заминава да търси помощ срещу московците в Османската империя, а по-късно става владетел на Кримското ханство.[12]

Сафа Гирай заема трона едва тринадесетгодишен. Той е незабавно нападнат от московците, които претърпяват тежко поражение и са принудени да признаят новия владетел, след което се опитват без голям успех да наложат на Казан търговска блокада. През 1530 година двете страни отново са във война, като съюзници на Казан са Ногайското и Астраханското ханство. Московците не постигат военен успех, но подклаждайки вътрешни междуособици отстраняват Сафа Гирай и поставят на трона Джангали, брат на Шагали. Негова съпруга става Сююмбике, дъщеря на ногайския хан. Изглежда управлението на Джангали е формално, а властта е в ръцете на Гаухаршад, сестра на Мьохамад Амин и Габдел Латиф.[13]

След смъртта на Василий III през 1535 година Гаухаршад организира преврат, Джангали е убит, а на власт е върнат Сафа Гирай, който има известни военни успехи срещу московците. През 1546 година промосковската опозиция сваля Сафа Гирай и връща на трона Шагали, но месец по-късно Сафа Гирай с помощта на ногайски войски си връща властта. През 1549 година Сафа Гирай внезапно умира и е наследен от двегодишния си син Ютамеш Гирай, от чието име управлява майка му Сююмбике.[14]

През 1547 година великият московски княз на Иван IV достига пълнолетие и се обявява за цар. Негова основна цел става завладяването на Казанското ханство, като през 1549 и 1550 година той организира два неуспешни похода срещу него. Неуспехът го подтиква да започне модернизация на армията, включваща създаването на корпуса на стрелците. Изграден е и нов аванпост в близост до казан - Свияжск, чрез който установява контрол над Волга и завземя казанските владения на десния бряг. При този засилен натиск руснаците отново налагат на трона Шагали, а Сююмбике и Ютамеш Гирай са изпратени в Москва.[15]

В началото на 1552 година Иван IV изисква отстраняването на хана и поставянето на негово място на руски наместник, но жителите на Казан отказват и Шагали е принуден да избяга в Москва. Новото правителство си връща десния бряг на Волга и поставя на трона Ядегар Мьохамад и рода на астраханските ханове. В края на лятото руснаците поставят Казан под обсада, а в началото на октомври градът е превзет, разграбен и подложен на необичайно тежко клане, в което е избита значителна част от населението му.[16]

Руските жестокости след падането на Казан предизвикват съпротивата на населението на страната, която придобива организиран характер. През 1453 година в неин център се превръща Чалим на десния бряг на Волга, където за хан е обявен Али Акрам, брат на Сююмбике. М отговор руснаците подлагат на систематично опустошение голяма част от страната. Съпротивата продължава до 1456 година, когато Чалим е превзет.[17]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Владимиров, Г. - „Волжка България и Казанското ханство: В географските карти на Средновековието и новото време“, Военно издателство, София, 2007.
  2. ((ru)) Иван Грозный. Второе послание Ивана Грозного Курбскому. // hrono.ru. Хронос, 2012. Посетен на 2012-04-19.
  3. а б в Владимиров 2005, с. 32-34.
  4. Grousset 1970, с. 181.
  5. Владимиров 2005, с. 29-30.
  6. Владимиров 2005, с. 35-36.
  7. Владимиров 2005, с. 36-40.
  8. Владимиров 2005, с. 40-41.
  9. Владимиров 2005, с. 42-45.
  10. Владимиров 2005, с. 45-47.
  11. Владимиров 2005, с. 47-48.
  12. Владимиров 2005, с. 49-51.
  13. Владимиров 2005, с. 51-52.
  14. Владимиров 2005, с. 52-54.
  15. Владимиров 2005, с. 55-59.
  16. Владимиров 2005, с. 60-66.
  17. Владимиров 2005, с. 67-69.
Цитирани източници
  • ((bg)) Владимиров, Георги. Казанското ханство. София, Тангра ТанНакРа, 2005. ISBN 954-9942-77-5.
  • ((en)) Grousset, Rene. The Empire of the Steppes: A History of Central Asia. Rutgers University Press, 1970.

Вижте още[редактиране | edit source]