Чуваши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
чуваши
чăвашсем
Иван Яковлев Андриан Николаев Вера Кузмина
Общ брой 1 800 000 (2002)
Значителен
брой в
Флаг на Русия Русия: 1 637 094 (2002)
Флаг на Украйна Украйна: 10 593 (2001)
Език чувашки, руски
Религия православие

Чувашите (самоназвание: чăвашсем, мар. суас марий, тат. чуашлар, ерз. ветькеть) са тюркоезичен народ, който живее в източните краища на европейска Русия. В Руската Федерация живеят около 1,7 млн. чуваши (според преброяването през 2002 г.); около 890 хиляди от които живеят в Чувашия, и съставляват 67 % от населението на автономната република. Около 126 хил. живеят в Татарстан, 117 хил. в Башкирия, 101 хил. в Самарска област, 111 хил. в Уляновска област на Русия.

Чувашите се делят на две групи:

  • горни чуваши (вирьял) — в северна и североизточна Чувашия, които са по-близки до марийците в културно отношение
  • долни чуваши (анатри) — в южна Чувашия и извън нея. Те са по-близки до татарите.

Говорят на чувашки език, който е единственият жив представител на огурските тюркски езици, към които се смята, че е принадлежал и езикът на Аспаруховите българи.[1]

Основното вероизповедание е православното християнство с елементи от езически вярвания. Малка част от долните чуваши са мюсюлмани.

История[редактиране | edit source]

Според историята на Алуанк Мовсес Каланкатуаци, савирите (спорно отъждествявани от някои с чувашите) се покръстват през 685 година в град Варачан (съвременното село Уллубии в Ленински район на Дагестан). След дълги войни с арабите и най-вече след разгрома на арабите савирите се преместват на север към Волжка България през 737 г. Там те се смесват с местни финоезични племена. През 1236 година чувашите попадат под властта на монголските орди, а по-късно под властта на Казанското ханство. След XV-XVI в. чувашите вече се споменават като отделен народ в състава на Казанското ханство. През 1551 година преминават под властта на Московската държава.

Според чувашкия езиковед В. Егоров чувашите се формират в процеса на тюркизация на местни фински племена (марийци).[2] Това се потвърждава и от голямата близост в културата и традициите между чуваши и марийци, както и от антропологически изследвания[3]. Съвременните генетически изследвания показват значителния дял (около 28%) на хаплогрупа N (сочеща угро-фински произход) сред чувашите.

Поминък[редактиране | edit source]

Чувашки селяни. Марка от Чувашката АССР.

Основен поминък на чувашите в миналото е било земеделието. Днес около 20% от населението на Чувашия е заето в селскостопанския сектор.[4] Ловът и дърводобивът са били много по-слабо застъпени отколкото при съседните им марийци и ерзяни. Отглеждали са зърнени култури (ръж, овес), технически култури (лен, коноп) и хмел. Чувашите са се занимавали и със занаятчийство: плетене на рогозки, производство на мебели от дърво и плетени торби. Мъжете са ходили на гурбет в градовете по р. Волга (чув. Атăл).

Чувашките села са по-големи от тези на марийците и удмуртите (някои имат до 600-700 къщи) и се наричат ял. Къщата или избата (чув. пӳрт, çурт) прилича на руската изба, но руската печка е допълнена от огнище с окачен котел. Характерна за чувашката изба е украсата от луковици по дължината на стрехата и по гредата на голямата порта (чув. мăн алăк), а също и обичаят да се боядисват домовете в синьо. Често се среща както и при марийците и удмуртите лека постройка на двора (чув. лаç) без под и покрив, която се е използвала като лятна кухня.

Кухня[редактиране | edit source]

Традиционната кухня се състои основно от продукция на земеделието и животновъдството. Широко се употребяват каша, немляно брашно, супи от рибен или месен бульон и прибавени към тях грис и зеленчуци. Популярни ястия са варен колбас с пълнеж от грис, накълцано месо или животинска кръв, чорба с тестени топчета и др.

Млечни продукти се консумират под формата на прясно и кисело мляко (чув. турăх), сметана (чув. хăйма), и извара (чув. тăварă/тоарă, чăкăт). Разнообразни са печените изделия - хляб (чув. çăкăр) от ръжено брашно, пирожки (чув. кукăль), питки (чув. йăва, пашалу, юсман), мекици (чув. пĕлĕм), пӳремеч (ястие от тесто, в средата на размесеното тесто се слага картофено пюре, намазва се с яйчен жълтък и се пече) и др.

Традиционни ястия са хуплу (вид баница с плънка от месо или риба), шăрттан (печен овчи стомах с пълнеж с месо), фиде (чув. яшка), различни каши (пăтă) и чорби (шӳрпе). Много разпространено е пивото (сăра). Долните чуваши употребяват и конското месо като обредно ястие. На масата на чувашите традиционно присъства и медът (пыл).

Носии[редактиране | edit source]

Мъжката народна носия е почти излязла от употреба още в началото на 20 век. Състои се от дълга риза (кĕпе) и панталони (йĕм), подобна е на руската. Женската носия се състои от дълга богато везана риза (чув. кĕпе), а нагръдникът (чув. кĕскĕ) е украсен с парици, бисери и токи. Общо взето чувашката носия прилича на носията на съседните финоезични народи. Женската украсата за глава се състои от полусферична плетена шапчица (чув. тухъя) или украса от пари и бисери, опъната върху твърд пресечен конус (чув. хушпу), срещат се и женски тюрбани в татарски стил (чув. чалма).[5]

Чувашки фолклор[редактиране | edit source]

Сред многобройните чувашки приказки преобладават вълшебните. Най-разпространените сюжети са за селския син, който търси щастието по съвета на баща си; борба за връщане на откраднатото щастие; отмъщение на злите сили за поруганата чест. Широко са представени приказки за животни, битови и др.

Особен жанр представляват заклинанията, свързани с езическата култура. Израз на народната мъдрост се явяват пословиците, поговорките, загадките. В чувашкия фолклор има ред исторически предания и легенди за живота и геройствата на древните предци, за игото на монголо-татарите и казанските феодали и др.

Много са популярни сказанията за Олъп (чув. Улăп) – чувашки митичен супер-герой великан.

Чувашки поговорки[редактиране | edit source]

1.След тъгата идва радост.
2.Когато е малко – е достатъчно, когато е много – не достига.
3.Който лежи в сянката, надявайки се на бог, остава и без залък хляб.
4.От една искра може да изгори цяло село, а от една интрига човек може да загине.
5.Каквото е лицето, такава е и душата.
6.Победил кокошката, но бил надвит от мишката.
7.Преди да излезеш, помисли как ще излезеш.
8.Човекът е по-силен от бога.
9.Чуждата душа е непроходима гора.
10.Бедата пътува с шейна, а щастието ходи пеша.
11.Два пъти млад няма да бъдеш.
12.Когато любовта угасне, не може да бъде загрята и в печка.
13.Красотата е до време, добротата е завинаги.
14.С молитви не можеш да построиш хамбар.
15.Вървящият по обиколния път намерил щастието, а вървящият напряко се натъкнал на пречки.

Традиции[редактиране | edit source]

Традиционните чувашки вярвания се наричат с общото название ваттисен йăли, което означава „обичаят на прадедите“. В тях се преплитат местни, свързани със съседните фински народи (марийци, удмурти, мордва), обичаи както и остатъци от мюсюлманската религия във Волжка България. Сред чувашите в миналото е имало и такива, които живеят като полу-християни-полу-мюсюлмани (чув. çу-чăваш). Чувашите езичници признават един върховен бог (Султи Турă) който е еквивалент на бог Тангра[източник?], покрай многобройните духове, свързани на различни сфери от ежедневието като Йĕрĕх, Пӳлĕхçи, Пирешти (от тат. фəрештə „ангел“ < перс.), Пихампар (от тат. пəйгамбəр „пророк“ < перс.), Хăрпан (от тат. курбан < араб.) и други.

Сватбен обред[редактиране | edit source]

При чувашите са разпространени три форми на сключване на брак:
1.С пълен сватбен обред и сватовство.
2.Сватба без съгласието на родителите.
3.Похищение на невястата, най-често с нейно съгласие.
В дома на булката женихът е съпровождан от много сватбари. На гърба му е закачена специална разноцветна кърпа (çулăк). През това време невястата се прощава с роднините си. Обличат я в момински дрехи и покриват лицето ѝ с було. Невестата започва да плаче заедно с оплаквачките. Сватбарите и женихът са посрещани на вратата с хляб и сол.

Прощаване на невестата с приятелките ѝ[редактиране | edit source]

След продължителния поетически монолог, гостите са поканени да излязат навън при сервираните маси. Започват угощенията, поднасят се приветствията и звучат песните на гостите. На другия ден сватбарите на жениха си тръгват. Невестата се качва на кон, а женихът три пъти я удря с плетен камшик, за да изгони от нея духовете от рода ѝ. Веселбата продължава в дома на младоженеца с участието и на роднините на булката.

Първата брачна нощ младоженците прекарват на някое изоставено място. Първото си дете младата жена ражда в дома на родителите си. Пъпната връв на момчетата е отрязвана със секира, а на момичетата – със сърп, за да са децата трудолюбиви. В чувашкото семейство главна роля има мъжът, но и жената се ползва с известен авторитет. Разводите са рядко явление.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Concise Encyclopedia of Languages of the World. Elsevier, 2010. ISBN 9780080877754. с. 1109.
  2. Егоров В. Г. Современный чувашский литературный язык. Чебоксары. 1954. Ч.1. С.17,18.
  3. Трофимова Т. А. Антропологические материалы к вопросу о происхождении чувашей//СЭ. 1950. № 3. С. 55, 65.
  4. Арчиков Е. И. — Сельское хозяйство
  5. Чувашская энциклопедия