Коноп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За селото в Североизточна България вижте Коноп (село). За психоактивния продукт вижте Марихуана.

Коноп
Illegal cannabis field before burning.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Cannabaceae Конопови
род: Cannabis Коноп
Научно наименование
Уикивидове Cannabis
Linnaeus, 1753
Видове

Конопът (Cannabis) е растение от отдел покритосеменни. Обикновено се отглежда заради здравите си влакна, високата скорост на растеж и мазнините в семената. От някои сортове коноп (канабис) може да се добива и марихуана.

История[редактиране | edit source]

Конопът е познат на човечеството от хиляди години - това е една от най-старите растителни култури на света. В миналото части от растението са се използвали за направа на облекло, на въжета за мореплаването, както и по нивите. Там, където е имало коноп, почти не е имало подземни вредители - сляпо куче, попово прасе и други.

В съвремието някои видове канабис се използват от хората за развлечение, тъй като в растението се съдържат тетрахидроканабинол. Канабисът спада към слабите наркотични вещества и поради тази причина е декриминализиран в някои страни. Канабисът предизвиква положителни емоции в човешкото тяло, забавя пулса, повдига тонуса, отпуска и подготвя за медитация. Употребата му, легална или нелегална, е по желание.

История на конопа[редактиране | edit source]

Конопът е едно от първите облагородени от човека растения - още от времето на неолита, вероятно в Азия. Впоследствие заедно с миграциите и военните кампании се е разпространил на всички континенти. Според основни литературни и археологични източници в периода от 1000 г. пр.н.е. и до 1883 г. след Христа канабисът (или конопът) е сред най-развитите селскостопански култури на планетата. Той се използва като основена суровина при производство на въжета, тъкани, в маслодобивната, хартиената и др. промишлености .[1]

Продукти, извличани от конопа[редактиране | edit source]

Фибрите на стъблото[редактиране | edit source]

Това са фибрите (влакната) от периферната част на стъблото. Използвали са се за ушиване на облекла в Китай – 600 г пр. Хр. и в Европа през средните векове. Облеклото на кралете в Европа често е било произвеждано от смес коноп и лен. Първата библия на Гутенберг е отпечатана на хартия, произведена от коноп. Хартия от коноп е използвана до XIX век. В началото на XX век в Европа конопът е заменен с памук, произхождащ от САЩ. В по-близкото минало тези устойчиви на износване и лесно достъпни влакна са служели за производство на военни облекла по време на двете световни войни. Към края на Втората световна война те са заменени със синтетични влакна с по-равномерна сплитка. Дълго време те се използват и за производство на банкноти, преди да се заменят с коприва. Използват се също за производство на въжета и канапи, както и за производство на корабни платна.

Централната част на стъблото се използва за производство на абсорбиращи постелки за животни с много добро качество, както като абсорбант, така и за контрол на миризмата.

От конопените влакна се изработванет изолационни материали във форма, подобна на минералната вата. Конопената вата е много добър топлинен изолатор, конкурент на минералните вати, защото не създава здравни проблеми ( азбестът и минералната вата са канцерогенни заради много късите фибри, от които се състоят, и които навлизат дълбоко в бронхите). Най-големият производител на строителни изолации от коноп се намира в Изер, Франция.

Олио[редактиране | edit source]

Като гориво е използвано от Рудолф Дизел при създаването на неговия дизелов двигател, нафтата се появява много по-късно.

Олиото, получено чрез пресоване на конопени зърна, има отлична диетична репутация поради съдържанието на мастни киселини от тип омега 3. Нефилтрираното олио има силно наситен зелен до черен цвят. Има вкус на лешници. Може да се намери в някои биомагазини на Западна Европа на цена около 40 евро за литър.

Извлеченото от конопени зърна масло има сикативни свойства (способства бързото изсъхване), за разлика от лененото. Прилага се при производството на бои, лакове, мастила и други. Конопът се използва за различни видове специални хартии - за банкноти, цигари и др. От конопените влакна се правят кълчища за изработката на технически продукти с висока здравина и износоустойчивост.

Обработка на конопа[редактиране | edit source]

Ожънатите стръкове коноп се подлагат на предварителна обработка - накисване във водна баня в продължение от 10 до 14 дни. Водата разрушава горния тънък епидермисен слой и след "изпиране" стеблата се подлагат на натрошаване, за да се отделят на влакната от стеблото. Отделеното конопено лико се подлага на следваща обработка, характерна за материалите за текстил, като се произвежда конопена нишка в зависимост от предназначението.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кратка история на канабиса. // MedicalMarijuana.bg. Посетен на 2014-02-20.