Бронхи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бронхите са част от дихателната система на човека. Те биват главни, дялови, сегментни и вътределчести.

Главните бронхи (на латински: bronchi principales) са два и се образуват в резултат от разделянето на трахеята на нивото на 4 - 5 гръден прешлен. При това разделяне двата главни бронха образуват помежду си ъгъл от 75 - 85 градуса. Десният главен бронх има дължина около 3 cm, диаметър 15 - 16 mm и е изграден от 6 - 9 хрущялни пръстена, докато левият е по-дълъг и по-тесен — дължина около 4 - 5 cm, диаметър 10 - 11 mm и 9 - 12 хрущялни пръстена.

Дяловите бронхи (на латински: bronchi lobares) са непосредствени разклонения на двата главни бронха. Те са 5 на брой (3 дялови от десния бронх и 2 дялови от левия) и всеки от тях навлиза в отделен дял на белия дроб.

Сегментните бронхи (на латински: bronchi segmentales) се образуват при разклонение на дяловите бронхи в белите дробове. Те са 11 на брой за десния бял дроб и 10 на брой за левия. Всеки сегментен бронх се придружава от собствена артерия, а участъкът, в който навлиза, се нарича бронхо-пулмонален сегмент.

Вътределчестите бронхи (на латински: bronchi lobulares) се образуват след около 5 деления на сегментните бронхи. Техните деления дават начало на крайните бронхиоли.

Бронхите заедно с техните разклонения образуват бронхиалното дърво на дихателната система (на латински: arbor bronchialis).

Анатомия на човека

Анатомия и геометрични пропорции (Albrecht Dürer)

Портал медицина