Имунна система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Микроснимка на неутрофилен гранулоцит (в жълто), поглъщащ антраксна бактерия (в оранжево)

Имунната система е съвкупност от органи, тъкани, клетки и техни продукти, изграждащи динамична физиологична система, която осъществява имунния отговор. Основната функция на имунната система е да разпознае и да неутрализира проникналите от външната среда, чужди за организма и представляващи заплаха вещества (антигени), както и да реагира на неопластични промени на организма (тумори и др.).[1] Имунната система осъществява динамично равновесие в самата себе си и потиска и регулира имунния отговор до оптимално за организма ниво.

Основните групи клетки, които изграждат имунната система са макрофагите, B- и T-лимфоцитите, NK-клетките, фоликулно-дендритните клетки и др. Главните групи белтъци са имуноглобулините, системата на комплемента, цитокини, лимфокини и др.

История на имунологията[редактиране | edit source]

Имунологията е науката, която изучава устройството и действието на имунната система. Тя произлиза от медицинската наука и на ранните изучавания на причините за имунитета спрямо определени болести. Най-ранното известно споменаване на имунитета е Чумата в Атина през 430 г. пр.Хр. Тукидид отбелязва, че хората, които са прекарали по-ранно болестта и са успели да се възстановят, са в състояние да се грижат за болните без да се заразят повторно. През XVIII в. Пиер-Луи Моро дьо Мопертуи прави опити със скорпионова отрова и наблюдава, че определени кучета и мишки са имунизирани срещу тази отрова.

Устройство на имунната система[редактиране | edit source]

Лимфоцитът е най-важната клетка на имунната система

Имунната система се състои от милиарди клетки, които са организирани в централни и периферни лимфоидни тъкани и органи.

Централни органи на имунната система[редактиране | edit source]

В централните органи на имунната система се осъществява първичната пролиферация и деференциация на стволовите клетки на имунната система. Това са костния мозък, тимуса и фабрициевата торбичка.

Koстен мозък[редактиране | edit source]

Костният мозък (на латински: medulla ossea) бива червен и жълт. Червният е основен кръвообразуващ имунен орган, който запълва спонгиозната тъкан на плоските и късите кости и епифизите на дългите кости. Най-голямо е количеството му в млада възраст когато запълва и дифизите на тръбестите кости. Жълтия се среща в дифизите на тръбестите кости при възрастните животни и хора. Той е съставен от дегенерирала ретикуларна тъкан, чиито клетки са вмастени. Между червения и жълтия костен мозък не съществува рязка граница, защото и в червеният костен мозък част от клетките са вмастени. Между стромата и съдовете на червения костен мозък се разполагат хемопоезните клетки: стволови и полустволови, както и различни стадии на зреещи еритробласти, миелоцити, гранулоцити, лимфобласти, В-лимфоцити, макрофаги и др. Хемопоезните клетки се струпват на островчета, а сред тях се срещат малки струпвания от костномозъчни лимфоцити, наречени нулеви лимфоцити, както и моноцити.

Тимус[редактиране | edit source]

Тимусът (на латински: thymus) е централен орган на лимфоцитопоезата и имуногенезата. Той има делчест строеж, а всяко делче притежава кора и сърцевина. Кората е просмукана с Т-лимфоцити. В подкапсулната зона на кората на делчетата се разполагат големи лимфоидни клетки (лимфобласти), които под влияние на хормона тимозин се разрастват и делят. Тези Т-лимфобласти, предшественици на Т-лимфоцити, идват от костния мозък. Получаващите се от Т-лимфобластите Т-лимфоцити попадат в кръвния ток, без да преминават през сърцевината на делчетата. В сърцевината се разполагат Т-лимфоцити от друг тип. Двата типа Т-лимфоцити се отличават помежду си по своите рецептори и маркери. Лимфоцитите от кората и сърцевината на тимуса попадат в периферните лимфопоезни органи-лимфните възли и далака, където узряват в 3 подкласа: антиген реактивни килъри, хелпери и супресори. Но в кръвния ток попадат само тези лимфоцити, които са "обучени" да разпознават "своето" от "чуждото". Лимфоцитите, които са придобили рецептори към собствените антигени, по правило загиват в тимуса. Но когато по неизвестни причини тези Т-лимфоцити попаднат в кръвта, тогава настъпва автоимунна реакция.

Тимусът играе важна роля в процесите на кръвообразуване, като образува тимус-зависими лимфоцити (Т-лимфоцити), също и в селекцията, регулацията, прполиферацията и деференцирането на лимфоцитите в периферните лимфообразуващи органи, което се осъществява от хормона тимозин.

Птиците притежават добре развит тимус само в млада възраст. При настъпване на полова зрелост тимусът на птиците се намалява наполовина. Но за сметка на това те притежават друг подобен орган - т. нар. фабрициева торбичка.

Фабрициева торбичка[редактиране | edit source]

Фабрициевата торбичка (на латински: bursa fabricii) представлява орган, характерен само за птиците. Той се намира между дорзалната стена на клоаката и гръбначния стълб. В структорно отношение торбичката на Фабриций наподобява тимуса. Тя е кълбовидна торбичка, чиято стена е построена подобно на стената на дебелото черво, при което нейната лигавица образува високи гънки в чиято проприя се разполагат нагъсто В-лимфоцити и В-имунобласти. Проприята на бурзата се разполага подобно на съединителната тъкан, която огражда делчетата на тимуса и определя нейното структорно сходство с тимуса.

Функцията на фабрициевата торбичка е да контролира дейността на хуморалната част на имунната система, проявяваща се в изработването на антитела, докато тимусът контролира лимфоидната система, която осигурява клетъчния имунен отговор.

Периферни органи на имунната система[редактиране | edit source]

В периферните лимфоидни органи и тъкани на имунната система се осъществява съзряване на лимфоцитите и превръщането им в имунокомпетентни клетки. Това са далака, лимфните възли, сливиците, лимфните фоликули и дифузната лимфна тъкан.

Далак[редактиране | edit source]

Далакът (на латински: splen) e най-сложно устроеният кръвообразуващ орган. Отвън той е покрит с капсула, от която излизат септи (трабекули). Тя е изградена от 2 слоя: външен (съединителнотъканен) и вътрешен (глаткомускулен). Наблюдават се видови особености в разположението на мускулните клетки и капсулата. При преживните те се струпват в снопчета, свързани с еластинови влакна, при месоядните мускулните клетки се преплитат мрежовидно, а при коня те са разположени отвестно една над друга. Пространството между капсулата и трабекулите е изпълнено с ретикуларни клетки и червени кръвни клетки, които заедно с белите кръвни клетки образуват далачната пулпа. Последната бива:

  • Бяла далачна пулпа - това е мястото, където се локализират имунокомпетентните клетки. Тя представлява съвкупност от малпигиеви телца - особен вид лимфни фоликули, през вътрешността на които протича една артериола. Фоликулите образуват лимфоцити, с които се обогатява кръвта.
  • Червена далачна пулпа - представлява разположените между малпигиевите телца съставки на пулпата на далака: ретикуларни клетки, червени кръвни клетки, венозни синуси, кръвни капиляри, разпадащи се кръвни клетки и кръвни пигменти, които се задържат в цитоплазмата на ретикуларните клетки на червената пулпа - макрофагите.

Преходната област между бялата и червената пулпа се нарича "маргинална зона" и се състои главно от Т- и В-лимфоцити и от единични макрофаги.

Лимфни възли[редактиране | edit source]

Лимфните възли (на латински: nodus lymphoideus) представляват биологични филтри, разположени на пътя на лимфоносните съдове, които контролират протичащата през тях лимфа. Те са сферични, овални или бъбрековидни органи с размери от 1 до няколко сантиметра. Едната страна на лимфните възли е леко вдлъбната и се нарича врата (на латински: hilus). През нея навлизат артериите и излизат вените и изводните лимфоносни съдове. Донасящите лимфата лимфни съдове (на латински: vasa afferentes) навлизат през обвивката на възлите откъм изпъкналата страна при преживните, месоядните и еднокопитните животни, а при свинята откъм хилуса. Отвън възлите са покрити с капсула, която изпраща във вътрешността им прегради (трабекули или септи). Цялата вътрешност на лимфните възли между капсулата и трабекулите при всички животни е изпълнена с ретикуларна тъкан, между клетките на която се разполагат гъсти маси от лимфоцити, с които образуват оформената лимфо-ретикуларна система на възлите, която под капсулата формира кората на лимфния възел, а във вътрешността - сърцевината. В бримките на ретикуларанта тъкан на възлите се разполагат лимфоцити, лимфобласти, макарофаги и др. Централната част на фоликулите се нарича размножителен център. Дентритните клетки на централните части на фоликулите са особена разновидност на макрофаги, коити притежават способност да фиксират с помощта на рецептори имуноглобулини, а чрез тях и антитела, предизвикващи имунния отговор.

Паракортикалната зона на лимфните възли се нарича тимусзависима зона, защото съдържа главно Т-лимфоцити. Именно в тази зона настъпват пролиферация и бластна трансформация на Т-клетките и превръщането им в Т-ефекторни клетки (килъри и др.).

Сърцевината на лимфните възли е изградена от сърцевинни повлекла, състоящи се от ретикуларни клетки, В-лимфоцити, плазмоцити и макрофаги. Тук се осъществява узряването на плазматичните клетки. При преживните, кората на лимфните възли е представена от дифузна лимфоретикуларна система, в която се появяват множества светли центрове. Разположението на кората и сърцевината при лимфните възли на свинята е обратното на разположението им при останалите животни.

Лимфните възли изпълняват следните функции:

  • Задържат и фагоцитират към 99 % от всички чужди вещества (белтъци и бактерии), които попадат с лимфата.
  • Обогатяват лимфата с лимфоцити, плазмоцити и макрофаги.
  • В тях се изработват антитела, от образуващите се тук плазмоцити и с помощта на макрофагите.
  • Бактериите, които не са загинали напълно и успяват да попаднат в лимфата, след нейното преминаване през възлите понижават значително своята вирулентност.
  • Те служат като депо за задържане на излишната лимфа.

Възлите допринасят и за предвижването на лимфата, което става чрез свиване на гладката мускулатура на капсулата - трабекулите. Младите животни имат по-добре развити лимфни възли. В напреднала възраст фагоцитната активност на възлите отслабва, а част от тях атрофират и се заместват от мастна тъкан.

Сливици[редактиране | edit source]

Сливиците (на латински: tonsillae) представлят органи, които са част от лимфоепителния фарингеален пръстен, който огражда входа към дихателния и храносмилателния път. Сливиците се подразделят на сливици с трапчинки и сливици без трапчинки.

  • Сливици с трапчинки (на латински: foveolae tonsillares) - представляват овални образования, получени от нагъването на лигавицата в посока към подлежащите тъкани. Трапчинките на сливиците (крипти), които са на брой от 5 до 10 и повече при отделни видове сливици, при различните животни се разклоняват и образуват вторични трапчинки. Епителят на лигавицата на сливицата е многослоен плосък невроговен, който е просмукан от лимфоцити, между които има и гранулоцити, излизащи от съдовете, които кръвоснабдяват сливиците. Лимфоцитите се образуват в лимфните фоликули и се насочват в проприята, където образуват дифузната част на сливиците и в епитела. Микроорганизмите и други чужди вещества, които попадат върху сливиците и техните трапчинки, се фагоцитират от гранулоцитите, които загиват масово. Сливици с трапчинки са небцовите сливици при коня, преживните, свинята и човека, тубарната сливица (на латински: tonsilla tubaria) при свинята и надграклянната сливица (на латински: tonsilla paraepiglotica) при свинята, козата и овцата.
  • Сливици без трапчинки - представляват една по-широка и по-дебела гънка на лигавицата. Такива са небцовите сливици при месоядните, фарингеалната тонзила при всички домашни животни и при човека, и тубарната тонзила при приживните.

Сливиците не притежават лимфоносни съдове. Такива съдове се разполагат само около тях, където се образуват лимфоносни мрежи, стоящи във връзка с по-големите съседни съдове.

Лимфни фоликули[редактиране | edit source]

Лимфните фоликули (на латински: folliculi lymphatici) са малки кълбовидни или яйцевидни струпвания, които имат способност да образуват ломфоцити. Лимфните фоликули се образуват навсякъде, където се среща и дифузната лимфна тъкан, където предпазват от проникването на чужди вредители. Образуваните от лимфните фоликули лимфоцити преминават на повърхността на органите, където отделят ензими и образуват антитела.

Дифузна лимфна тъкан[редактиране | edit source]

Дифузната лимфна тъкан се среща като безформено струпване в хлабавата влакнеста съединителна тъкан.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Захранване на ИМУННАТА СИСТЕМА BGstuff.net - онлайн справочник, Какво представлява имунната система?

Литература[редактиране | edit source]

  • Кръстев Х., Витанов С. Цитология и Хистология. Земиздат, София, 1993, ISBN 954-05-0083-4
  • Томов Тр., Седроев Н., Градинарски Г., Костов Й., Илиев Я., Биволарски Б., Георгиев П., "Ветеринарномедицинска физиология", Издателство Тракийски университет, Стара Загора, 1998 г.
Анатомия на човека

Анатомия и геометрични пропорции (Albrecht Dürer)

Портал медицина