Клоака

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клоакален отвор при Червеноопашат мишелов (Buteo jamaicensis)
Клоакален отвор при четкоопашат посум

Клоака (на латински: cloaca - канал) се нарича общо анатомично разширение, в което завършват изводните канали на пикочно-половата и храносмилателната система. Органът е характерен за много типове безгръбначни животни. При гръбначните е добре развит и характерен за всички земноводни, влечуги, птици и някои риби (акулообразни, скатове и двойнодишащи риби) и нисши бозайници (еднопроходни и двуутробни).

Функция[редактиране | edit source]

Клоаката служи за краен пост при изхвърлянето на преработените хранителни вещества, урина, полови секрети. През нея преминават и яйцата при снасяне или плодовете, развивали се в матката при някои видове. Освен за нуждите на двете системи клоаката помага и за осъществяване на други специфични потребности:

  • Част от клоаката при птиците е видоизменена в жлеза, наречена Фабрициева. Същата има уникално само за птиците действие като осъществява клетъчния имунитет на организма.
  • При много видове в клоаката се жлеза произвежда секрет, с който животните маркират територия.
  • Помага за осъществяване на дишането при водните животни. Например някои водни костенурки се спускат дълбоко под водата и остават дълго време без кислород. Спомагателна функция при тях е добила появата на два въздушни мехура свързани с клоаката, която успява да осигури кислород от водата[1][2]. Различни видове риби, многочетинести червеи, раци и морски краставици също притежават способност да извличат кислород от водата посредством богатата капилярна мрежа в областта на клоаката[3].
  • При различни видове при мъжките в клоаката се формират т.нар. „копулационни израстъци“, които помагат за прехвърлянето на семенната течност в женската по време на копулация.

Устройство[редактиране | edit source]

Сред различните животни най-добре е развита клоаката при птиците и влечугите. При птиците по дължина клоаката се разделя от две напречни пръстеновидни гънки, които разделят клоакалната празнина на три части. Наредени една след друга са както следва:

  • Преден - coprodaeum;
  • Среден - urodaeum;
  • Заден - proctodaeum;

В предното разширение завършва крайното черво. На границата между тях има добре развит пръстеновиден мускул, който затваря прехода. По функция тази част наподобява на ampula recti при бозайниците. Тя съдържа повече жлези и гънки дори от крайното черво.

Уродеумът е сравнително къса част от клоаката и се характеризира с това, че в горната част се пробива от двата пикочопровода. При мъжките тук излизат и двата семепровода, а при женските птици - левият яйцепровод. Яйцепроводът завършва с широка цепка, а пикочопроводите и семепроводите с лигавично възвишение - папила.

Проктодеумът е най-обширната част от клоаката. Покрит е с кутанна лигавица. На вентралната част при мъжките на някои видове лежи полов орган, който изпълнява ролята на пенис. Крайният отвор е изхода навън и се регулира от мускул m. sphincter cloacae.

Литература[редактиране | edit source]

  • Проф д-р вмн Ц. Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, „Земиздат“, 1985 г., стр.38

Източници[редактиране | edit source]

  1. Herpetologists' League - Aquatic Respiration in Trionyx spinifer asper - William A. Dunson - Herpetologica, Vol. 16, No. 4 (Dec. 30, 1960), pp. 277-283
  2. The Straight Dope - Is it true turtles breathe through their butts?
  3. Aquarium Invertebrates by Rob Toonen, Ph.D.