Костенурки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за разреда влечуги. За бойната формация вижте Костенурка (формация).

Chelonia, едно от латинските имена на разред Костенурки, сочи насам. За рода Chelonia вижте Зелена морска костенурка.

Костенурки
Emys orbicularis.jpg
Emys orbicularis
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Testudines Костенурки
Научно наименование
Уикивидове Testudines
Linnaeus, 1758
Разпространение
World.distribution.testudines.1.png
Разпространение на Testudines
Подразреди

Костенурките (Testudines) са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години).[1] Те са влечуги от разред Testudines (Костенурки), наричан също Chelonia и имат характерна куруба(черубка)

Това са най-примитивните сред всички съществуващи влечуги, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове (сухоземни костенурки), обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 кг.

Анатомия и морфология[редактиране | edit source]

Xарактерната им черта е наличието на черупка (панцир), състоящ се от две части — горна (карапакс) и долна (пластрон), съединени странично чрез мост.

Типичният карапакс се състои от около 50 кости и е покрит с приблизително същият брой рогови щитчета. Пластронът е относително монолитен, с по-малък брой кости и рогови щитчета.

Костенурките са пойкилотермни животни, т.е. притежават непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Само един вид — кожестата костенурка (Dermochelys coriacea) е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, по засега неизвестен механизъм. За да набавят необходимата топлина за активизирането на метаболитните си процеси, всички останали видове костенурки, трябва да получават допълнително енергия отвън — например от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е причината тази група животни да не се открива в условия на силно студен климат. При условия на захлаждане изпадат в хибернация — т.е. минимализиране на всички жизнени процеси, при което не приемат храна и ограничават движението си. При следващо затопляне отново възобновяват своята активност.

Всички представители дишат чрез бял дроб, сравнително добре развит. Наличието на черупка затруднява самия акт на вдишване и не позволява на гръдния кош да се разширява. Поради тази причина костенурките притежават специални мускули, които активно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в състояние да задържат въздух значително време, те трябва да излизат на повърхността, за да си поемат въздух.

Размножават се чрез яйца, които женската снася в предварително изкопана дупка на сушата. Самото яйце, както при всички влечуги е от амниотичен тип. Названието се дължи на наличието на амнион (amnion) — вътрешна ципа която обвива развиващия се зародиш и формира пространство запълнено с течност (амниотична течност). Това е еволюционен напредък спрямо яйцата на земноводни. Амниона предпазва зародиша от околната суша, като му осигурява водна среда. Зародишът има още предпазни обвивки — под самата черупка на яйцето е разположена друга предпазна мембрана — хорион (chorion). Непосредствено под нея при развитието на зародиша се формира ново пространство заградено от трета мембрана — алантоис (allantois). Алантоисът е натоварен предимно с газова обмяна и складиране на отпадни метаболитни продукти от зародишното развитие (пикочният мехур при възрастните произлиза от алантоиса). По късно в развитието на яйцето алантоиса и хориона се сливат в обща протективна мембрана (хориоалантоис), която се натоварва с дихателни функции, а отпадните продукти се натрупват в пространството което загражда. Самият зародиш се изхранва от резервните хранителни вещества в яйцето — от т.нар. жълтъчен сак. Отвън се формира кожеста черупка на яйцето.

Развитието на яйцето трае от 45 до 90 дни. Когато малките са вече напълно оформени, те пробиват черупката с т.нар. зародишев зъб (caruncula), разположен отпред на горната челюст. Излизат от гнездото в пясъка и започват самостоятелен живот. Полът на костенурките се формира до голяма степен от факторите на средата — най-вече от околната температура по време на инкубацията.

Хранителните навици са различни при отделните представители, като съществуват изцяло растителноядни, хищници и всеядни.

  • разред Testudines — Костенурки
    • подразред Paracryptodira  (изчезнал)  
    • подразред Cryptodira — Скритошийни костенурки
        • семейство Chelydridae — Кайманови костенурки
        • семейство Meiolaniidae  (изчезнал)  
      • надсемейство Chelonioidea
        • семейство Protostegidae  (изчезнал)  
        • семейство Thalassemyidae  (изчезнал)  
        • семейство Toxochelyidae  (изчезнал)  
        • семейство Cheloniidae — Морски костенурки
        • семейство Dermochelyidae — Кожести костенурки
      • надсемейство Kinosternoidea
        • семейство Dermatemydidae — Речни костенурки
        • семейство Kinosternidae — Тинести костенурки
        • семейство Platysternidae — Големоглави костенурки
      • надсемейство Testudinoidea
        • семейство Haichemydidae  (изчезнал)  
        • семейство Sinochelyidae  (изчезнал)  
        • семейство Lindholmemydidae  (изчезнал)  
        • семейство Emydidae — Блатни костенурки
        • семейство Geoemydidae -Азиатски речни костенурки
        • семейство Testudinidae — Сухоземни костенурки
      • надсемейство Trionychoidea
        • семейство Adocidae  (изчезнал)  
        • семейство Carettochelyidae — Двуноктести костенурки
        • семейство Trionychidae — Мекочерупчести костенурки
    • подразред Pleurodira — Страничношийни костенурки
        • семейство Proterochersidae  (изчезнал)  
        • семейство Chelidae — Австрало-Американски Страничношийни костенурки, Змиеглави костенурки
        • семейство Araripemydidae  (изчезнал)  
      • надсемейство Pelomedusoidea
        • семейство Pelomedusidae — Афро-Американски Страничношийни костенурки
        • семейство Bothremydidae  (изчезнал)  
        • семейство Podocnemididae — Мадагаскарски и Американски Страничношийни костенурки

Костенурките в религиите, традициите и фолклора[редактиране | edit source]

  • Костенурката е най-древният символ на Земята.
  • Костенурката е символ на успех, здраве, дълголетие, постоянство, търпение и мъдрост.
  • Костенурката е символ на космическия ред.
  • Костенурката е талисман на кариерата – символ на небесната подкрепа и защита.
  • Америка - костенурката се свързва със силата на женската енергия.
  • Африка - костенурката е символ на женската плодовитост.
  • Индия - костенурката олицетворява Създателя и притежателя на Земята.
  • Китай - смятат, че костенурката носи света на гърба си. Тя е символ на плодородието, издръжливостта, жизнеността и на голямо търпение. Китайците вярват, че могат да предсказват бъдещето по плочките на черупката на костенурката.
  • Полинезия - костенурката е символ на плодородие и на дълъг живот.
  • Япония - костенурка е символ на дълголетие и добро благосъстояние. Някоя смятат, че да видиш костенурка носи 10 000 години щастие.
  • Далечния изток - горната част на черупката на костенурката е символ на небето, а долната - на Земята. Почитат я като пазител на небесните врати.
  • Западна Европа - костенурките са символ на злите сили, които се появявали по време на война.
  • Индианците - костенурката е символ на връзката между племето и неговите предци.
  • Ацтеки - костенурките са символ на малодушие и горделивост.
  • Митология - костенурка е била емблема на Афродита в древногръцката и Венера в древноримската митология
  • Световен ден за защита на морските костенурки - отбелязва на 23 май от 2000 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ARCHELON- Enchanted Learning Software.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Testudo сайт на БДЗП за опазването на сухоземните костенурки в България