Храносмилателна система

Стомашно-чревен тракт на човек

1. Слюнчени жлези:
2. Околоушна жлеза
3. Долночелюстна жлеза
4. Подезична жлеза

5. Устна кухина

6. Фаринкс
7. Език
8. Хранопровод

9. Панкреас
10. Стомах
11. Главен канал на панкреаса

12. Черен дроб
13. Жлъчен мехур
14. Дванадесетопръстник
15. Жлъчни пътища

16. Ободно черво
17. Напречно ободно черво
18. Възходящо ободно черво
19. Низходящо ободно черво

20. Тънко черво

21. Сляпо черво
22. Апендикс

23. Право черво
24. Анус

Като храносмилателен тракт или храносмилателен апарат (Apparatus digestorius) се обобщават органи, които служат за приемането, раздробяването и транспортирането на храната до пълното осъществяване на нейното смилане.

Храносмилателният апарат се разделя условно на две части: горен храносмилателен тракт и долен храносмилателен тракт, заедно с участващите в храносмилането големи жлези — черен дроб и задстомашна жлеза.

• Горен храносмилателен тракт
  • Уста и устна кухина
    • Устни
    • Зъби
    • Език
  • Слюнчени жлези
  • Фаринкс (гълтач)
  • Ларинкс (гръклян)
    • Надгръклянник
  • Хранопровод
  • Стомах
• Долен храносмилателен тракт
  • Тънко черво
    • Дванадесетопръстник (дуоденум)
    • Празно черво
    • Хълбочно черво
  • Дебело черво
    • Сляпо черво
      • Апендикс
    • Ободно черво
    • Право черво
  • Анус

Анатомично устройство на храносмиланелната система

Безгръбначни животни

Нисши безгръбначни

При голяма част от нисшите безгръбначни животни липсват специализирани органи на храносмилателната система, които специализирано да осъществяват процеса на храносмилане. Обикновено миниатюрните хранителни частици се улавят от клетки от повърхността на тялото или телесните празнини. Разграждането се осъществява външно или в мезоглеята, а поемането на храната става чрез фагоцитоза от всяка отделна клетка на тялото.

• Пластинчати. Липсва изразена храносмилателна система. Храненето се осъществява от коремната част на организмите. Покривайки микроорганизми с тялото клетките на пластинчатите отделят ферменти, които смилат храната външно. Хранителните вещества се поемат, чрез всмукване или фагоцитоза.
• Водни гъби. Телесните стени на гъбата затварят празнина, която се нарича парагастрална. Свързва се, чрез отвор, наречен оскулум. Стените на празнината са покрити от специализирани клетки с якички и камшичета, наречени хоаноцити. Чрез извършваните активни движения се създава воден ток, който повлича и бактерии и други микроорганизми. Те се улавят от хоаноцитите и се вкарват в мезоглеята, където става и смилането им.
• Мешести. При този тип безгръбначни храносмилателната система е твърде просто устроена. Притежават околоустен конус, устен отвор и гастрална празнина. Анус липсва. Смляната храна се изхвърля обратно през устата.
• Гребенести. Храносмилателната система е представена от еластична уста, следвана от ектодермална глътка. Следва ентодермално разширение - стомах, от което се излъчват два канала. Всеки от каналите се разклонява дихотомно като накрая се образуват осем слепи канала за всяка една от гребеновите пластинки.

Червеи

• Плоски червеи. В клас ресничести червеи храносмилателната система е просто устроена и наподобява на тази при мешестите. Представена е от уста, глътка и сляпо завършващо средно черво. При редица хищни турбеларии глътката може да се изхвърля навън като така улавя жертвата. Смилането се извършва в средното черво. При някои нисши липсва храносмилателна система, а улавянето и смилането на храната става в специални празнини. При смукалниците е значително по-сложно устроена. След устата и хранопровода следва сляпо черво, което обикновено е разклонено на две. Всяко от разклоненията има значителен брой по-малки разклонени участъци. При тениите храносмилателна система липсва. Поради паразитния си начин на живот поемат разтворени хранителни вещества от гостоприемника. Въвеждането им н тенията се извършва през тегумента.
• Немертини. Храносмилателната система има вид на права тръба. След устата следва хранопровод, предно черво с множество странични израстъци, задно черво, което накрая се отваря с анус навън.

Гръбначни животни

Бозайници

Човекът е бозайник със сравнително слабо развита храносмилателна система. Поради невъзможността за синтез на ензима целулаза, човешкият организъм не е способен да преработи най-разпространения източник на енергия на нашата Планета - целулозата, и в резултат на това той използва изключително малко на брой растителни продукти. Благодарение на естествената "биологична лаборатория" - животното, човекът разширява възможностите си за прием и усвояване на по-широк спектър от природни ресурси, а колкото по-голямо е количеството на използваните ресурси, толкова по-висока е неговата приспособимост.

Ембрионално развитие

При ембрионалното развитие на гръбначните животни храносмилателната система се образува едва след като се е образувала главата и първичното черво. Устната кухина и органите прилежащи към нея се залагат от първичната устна трапчинка, която е ектодермален произход. Средните и задните отдели се залагат от ендодермата и висцералната мезодерма, които образуват първичното черво.

Развитие на устната кухина

Началната заложба се нарича първична устна трапчинка. Тя се образува като ектодермално потъване под челната подутина. Устната заложба става все по-дълбока и достига до предния край на заложбата на първичното черво. На мястото, където се долепят се образува екто-ендодермална преграда, наречена фарингеална мембрана. Над устната трапчинка подобни две ектодермални вдлъбвания се образуват в обонятелни трапчинки, които представляват заложби на носната кухина. Между тях и устната кухина остава мембрана, наречена membrana buconasalis. Постепено тя изтънява и се разкъсва като се получава общо устно-носно пространство. Отворът между двете заложби се нарича първични хоани. В предния си край те са ограничени от запазен остатък от двойната ектодермална мембрана, която изпълнява роля на първично небце. Пространството в общата кухина бързо се заема от растящата заложба на езика. На по-късен етап устната кухина придобива достатъчни размери, които успяват да поемат езика. Успоредно с това два странично растящи един към друг небцови гребена затварят двете кухини. След като сраснат дават заложбата на мекото и твърдото небце. От първичния чифт хрилни дъги се залагат дебели мезенхимни маси, които дават началото на долната и горната челюст. На границата между двете заложби ектодермата активно се разраства към мезенхима и се образува плочковидно образувание - устно-бузна мембрана.

Развитие на езика

Езикът се залага от два източника - мезенхима от І и ІІ чифт хрилни дъги и ектодермата на устната кухина. Първоначално мезенхима на първата хрлна дъга израства и се образува нечифтно мезенхимно възвиение. Странично и напред от него израстват две странични мезенхимни възвишения. От втория чифт хрилни дъги се образува мезенхимна маса, която се включва също към езичната заложба. Почти цялата епителна обвивка се образува от ектодермата на устната кухина, а малка част от корена има ендодермален произход благодарение на прорастващи клетки попаднали тук след разкъсване на фарингеалната мембрана.

Развитие на вкусовия орган

Структурните елементи се формират едва след образуването на заложбата на езика. Повърхностният мезенхим заедно с ектодермата дава начало на езичните папили - вкусови и механични. В края на ембриогенезата се диференцират двата вида клетки - вкусови и опорни. Във вкусовите луковици навлизат и влакна от вкусовия нерв (n. glossophayngeus).

Развитие на слюнчените жлези

Слюнчените жлези се залагат от ектодермата на устната кухина и подлежащия мезенхим. Ектодермата враства в мезенхима под формата на вървовидни образувания с множество разклонения. Те формират заложбата на изводните канали на жлезата. Постепенно започва да се образува канализиране и формирането на лумен. Най-крайните разклонения образуват жлезните ацини. От мезенхима се образува интерлобуларната и интерстициалната тъкан на жлезата.°C

Развитие на зъбите

Ектодермата, разположена по челюстния ръб формира по-плътна ивица - зъбна епителна ивица. Постепено тази заложба потъва в подлежащия мезенхим и се накъсва. Отделните сегменти се наричат зъбни папили. Епителът на всяка зъбна папила се оформя като глечово калпаче. Медиално на него прораства епител, който осигурява заложбата на постоянните зъби. Кътниците се развиват от няколко съседни зъбни папили. Така се образува нагъната зъбна коронка от 2 или 3 корена.

Развитие на глътката и хранопровода

Глътката се формира в областта на разрушената фарингеална мембрана и се явява като преходна част между устната кухина и хранопровода. От първата половина на предната хоризонтална част на първичното черво се развива хранопровода. Епителът на лигавицата на заложбите на двата органа и жлезистата част на хранопровода имат ендодермален произход. Останалите части като на органите произлизат от висцералната мезодерма на първичното черво.

Развитие на стомаха

Стомахът се залага от втората половина на предната хоризонтална част на първичното черво. В началото се образува като вретеновидно разширение, чиято дорзална част се развива по-интензивно. Така се оформят двете стомашни извивки. Бързото развитие на стомаха и черния дроб стават причина заложбата да се завърти наляво по надлъжната ос на 180°. На по-късен етап се случва още едно завъртане, този път около отвесната ос на 90° по посока на часовниковата стрелка. Така стомахът заема окончателното си място в организма.

Развитие на червата

След заложбата на стомаха останалата част от първичното черво се оформя в отделните раздели на тънкото и дебелото черво. Образуваните заложби са заловени за гръбната стена посредством мезентериума. Той носи и кръвоносните съдове осигуряващи кръвоснабдяването на червата. Удължаването на чревната заложба и връзката и с пъпния мехур става причина за навлизането на част от дъгата в пъпния целом и образуването на ембрионална пъпна херния. През втората половина на ембрионалното развитие чревната заложба се прибира в коремната кухина и хернията изчезва. В същото време и червата заемат окончателното си място в организма като се завъртат на 180°. Ектодермата дава заложбите на епитела и чревните жлези, а всички останали части от червата се дава от висцералната мезодерма.

Развитие на черния дроб

Черният дроб се залага в първичното черво в областта на заложбата на дванадесетопръстника. Израства като торбовидно образувание, което постепено се диференцира на жлъчен мехур и черен дроб.

Развитие на задстомашната жлеза

Задстомашната жлеза се залага в същата част като при черния дроб, малко зад него. Образуват се ентодермални издувания, които се разклоняват дървовидно. Постепено се образува каналната система на жлезата, като всяко каналче завършва сляпо в образуващите се жлезни ацини. През втората половина на ембрионалното разнитие, част от ацините губят връзката с каналната система и се диференцират в островчетата на Лангерханс.

Виж още

• Корем
• Хранене
• Храносмилане
• Чревна микрофлора

Литература

• Гаджев С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. Стара Загора, 1995 г., ISBN 954-8180-31-6
• Германов, А. "Приложна зоология", Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3
• Гигов, Ц. "Анатомия на домашните птици", второ издание,Земиздат 1985 г.
• Големански В., „Зоология Безгръбначни животни“, УИ „Епископ Константин Преславски“, второ издание 2003, ISBN 954-577-189-9
• Ковачев Г., Гигов Ц., „Анатомия на домашните животни“, том І, Земиздат, София 1995 г. ISBN 954-05-0330-2
• Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8
• Кръстев Х., Витанов С., „Ембриология“, Земиздат, София 1994 г. ISBN 954-05-0203-9