Ендодерма
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ектодермата, е най-вътрешния зародишен лист (пласт, слой) формиращ се по време на ембриогенезата. Клетките мигрират навътре по дължината на архентерона като образуват вътрешен слой на гаструлата, който се развива в ендодерма.
Първоначално ендодермата се състой от плоски клетки, които в последствие придобиват продълговата форма. Ендодермата дава начало на епителната покривка на множество системи.
Съдържание |
Продукти на ендодермата [редактиране]
| Зародишен пласт | Разпространение | Система | Продукти |
|---|---|---|---|
| Ендодерма | Общо[Заб 1] | Храносмилателна система. | Целия храносмилателен тракт с изключение на части от устата, фаринкса и терминалната част на ректума (които са продукти на ектодермата), покривните клетки на всички жлези, които се отварят в храносмилателния тракт, включително черен дроб и панкреас |
| Ендодерма | Общо | Дихателна система | Трахея, бронхи и алвеоли на белия дроб |
| Ендодерма | Общо | Ендокринна жлези и органи | Покривните клетки на фоликулите на щитовидна жлеза и тимус |
| Ендодерма | Слухова система | Епителът на Евстахиевата тръба и средното ухо | |
| Ендодерма | Отделителна система | Пикочен мехур, част от уретрата |
Клетките на черния дроб и панкреаса се развиват от общ прекурсор.[1]
Виж също [редактиране]
Забележки [редактиране]
- ↑ Характерно за всички или повечето животни.
Източници [редактиране]
- ↑ Zaret KS. Hepatocyte differentiation: from the endoderm and beyond. // Curr. Opin. Genet. Dev. 11 (5). October 2001. DOI:10.1016/S0959-437X(00)00234-3. с. 568–74.
