Апендикс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Апендикс
Gray536.png
Артерии на сляпото черво и апендикса
Appendix vermiformis.jpg
Апендикс
Латински appendix vermiformis
Атлас Апендикс
Система Храносмилателна
Артерия апендикулярна артерия
Вена апендикуляна вена
Прекурсор Средно черво
MeSH Appendix
Elsevier Vermiform appendix

Апендиксът (на латински: appendix vermiformis) е сляпо завършващ, извит израстък, започващ от задно-медиалната стена на сляпото черво (цекум) на разстояние 2 - 4 сm под илео-цекалната клапа. Средната му дължина е около 7 - 8 сm, но варира от 2 - 20 сm. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет, който се оттича към цекума. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан. Последната е част от имунната система на организма и участва в производството на антитела.

Придатъкът служи като "резервоар" за множеството полезни бактерии (бактериална флора), живеещи в човешкия организъм и необходими за нормалната работа на храносмилателната система, както и като "фабрика" за тяхното възпроизводство. При определени заболявания, като например холера и дизентерия, бактериалната флора в тялото умира или е с нарушени функции. След като имунната система на организма преодолее заболяването, апендиксът е този, който възстановява изгубената бактериална флора.

В продължение на десетилетия този орган в човешкото тяло се е смятал от медицината за излишен, защото не изпълнява никакви функции. Това е причината при определени обстоятелства той да бъде премахван. Характерно за апендиксът е, че възпалението в него (апендицит) се развива бързо и има животозастрашаващ характер.

Заболявания на апендикса[редактиране | edit source]

Анатомия на човека

Анатомия и геометрични пропорции (Albrecht Dürer)

Портал медицина