Епифиза (нервна система)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Епифизата, наричана още пинеална жлеза (corpus pineale). шишарковидно тяло или трето око, е малко образувание, което се отнася към междинния мозък.

По форма прилича на шишарка с размери от няколко милиметра, леко приплесната в предно-задна посока. Епифизата достига своето пълно развитие към седмата година от живота, след което подлежи на на бавно обратно развитие (инволюция). Тя е обвита от тънка съединителнотъканна обвивка (капсула), от която в дълбочина проникват преградки, които я разделят на делчета. Делчетата се изграждат от два вида клетки: пинеалоцити и невроглия. Епифизата съдържа калциеви зърна, наречени още мозъчен пясък.

Епифизата представлява част от т.нар. надхълмие (епиталамус), което се отнася към междинния мозък. Заляга в улея, формиран от двете горни хълмчета на четирихълмието (lamina quadrigemina) на средния мозък (mesencephalon). С предния си край се свързва с междинния мозък чрез специални образувания, наречени поводи - habenulae.

Епифизата изработва серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина. Мелатонинът е антигонадотропен хормон - потиска половото развитие. При хипофункция на жлезата в детска възраст настъпва преждевременен пубертет – pubertas precox.