Лопатка (кост)
За географския нос вижте Лопатка (нос).
Тази статия е за костта наречена лопатка (на латински: scapula). За други значения на Скапула вижте Скапула.
Лопатка (на латински: scapula) се нарича широка плоска кост от гръдния пояс осигуряваща връзката на раменната кост с ключицата. По форма наподобява на лопата и това е причината костта да се нарича така.
Съдържание |
Описание [редактиране]
При лопатката се различават две повърхности:
- предна, или реберна (facies costalis),
- задна (facies posterior);
три края:
- горен (margo superior),
- медиален (margo medialis),
- латерален (margo lateralis);
и три ъгъла:
- медиален, горен (angulus superior),
- долен (angulus inferior),
- латерален (angulus lateralis).
Предната повърхност е леко вдлъбната в т.нар. подлопатъчна ямка, която служи за закрепване на едноимения мускул. Задната повърхност на лопатката е изпъкнала и разделена хоризонтално от костна изпъкналост наречена лопатков гребен (spina scapularis). Гребенът започва от средата на медиалния край, върви латерално и завършва преди шийката на костта с образувание наречено акромион. Той осигурява връзката с ключицата.
Шийката на лопатката завършва със ставна повърхност (cavitas glenoidalis). Тук се свързват ставно лопатката и раменната кост. Връзката с ключицата се осигурява посредством акромиално-ключичната става. Медиалният ръб на лопатката е грапав и завършва с лопатков хрущял (cartilago scapulae)
Мускули [редактиране]
За лопатката са заловени следните мускули или части от тях:
- малък гръден (m. pectoralis minor),
- клюннораменен (m. coracobrachialis),
- преден зъбчат (m. serratus anterior), при животните мускулът се нарича вентрален зъбчат (m. serratus ventralis)
- триглав мускул на рамото (m. triceps brachii) (с Caput longum - най-голямата глава на мускула),
- двуглав мускул на рамото (m. biceps brachii),
- подлопатков (m. subscapularis),
- подключичен (m. subclavius),
- голям ромбовиден (m. rhomboideus major)
- малък ромбовиден (m. rhomboideus minor),
- повдигач на лопатката (m. levator scapulae),
- трапецовиден (m. trapezius),
- делтовиден (m. deltoideus),
- надгребенов (m. supraspinatus),
- подгребенов (m. infraspinatus),
- малък объл (m. teres minor),
- голям объл (m. teres major),
- широк мускул на гърба (m. latissimus dorsi) (малки негови разклонения),
- раменноподезичен (m. omohyoideus).
- раменнонапречен (m. omohtransversarius).
Особености при животните [редактиране]
Поради особеностите в положението на тялото при животните се променя и анатомичната терминология за местоположение на костта. Така например медиалният ръб завършващ с хрущял при животните се нарича дорзален. Лопатковият гребен пък вместо хоризонтално положение при животните се намира дорзо-вентрално.
При конете и свинете лопатковия гребен в средата си е надебелен и образува tuber spinae scapulae. Дистално гребенът се снижава и изгубва без да образува акромион. При чифтокопитните, кучетата и котките гребенът образува акромион. Липсата на ключица при много от видовете бозайници е довела и до рудиментиране на тази част от костта. При хищните бозайници образува добре развит израстък наречен processus hamatus. При котките освен този има и втори израстък насочен каудално. Нарича се processus suprahamatus. Лопатките при домашните зайци и котки са почти еднакви по големина и форма. При зайците обаче липсва характерния за котката processus suprahamatus.
При птиците лопатката е тънка, тясна и дълга кост разположена вържу външната повърхност на прешленната част на ребрата, успоредно на гръбначния стълб. Краниалният край притежава човковиден израстък, който се свързва с човковидната кост. Притежават добре развит акромион.
Литература [редактиране]
- Гаджев С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. Стара Загора, 1995 г., ISBN 954-8180-31-6
- Гигов Ц., "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г.
- Ковачев Г., Гигов Ц., Анатомия на домашните животни, том І, Земиздат 1995 г., ISBN 954-05-0330-2