Лопатка (кост)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За географския нос вижте Лопатка (нос).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костта наречена лопатка (на латински: scapula). За други значения на Скапула вижте Скапула.

Лява лопатка, предна подърхност
Лява лопатка, задна подърхност

Лопатка (на латински: scapula) се нарича широка плоска кост от гръдния пояс осигуряваща връзката на раменната кост с ключицата. По форма наподобява на лопата и това е причината костта да се нарича така.

Описание[редактиране | edit source]

При лопатката се различават две повърхности:

  • предна, или реберна (facies costalis),
  • задна (facies posterior);

три края:

  • горен (margo superior),
  • медиален (margo medialis),
  • латерален (margo lateralis);

и три ъгъла:

  • медиален, горен (angulus superior),
  • долен (angulus inferior),
  • латерален (angulus lateralis).

Предната повърхност е леко вдлъбната в т.нар. подлопатъчна ямка, която служи за закрепване на едноимения мускул. Задната повърхност на лопатката е изпъкнала и разделена хоризонтално от костна изпъкналост наречена лопатков гребен (spina scapularis). Гребенът започва от средата на медиалния край, върви латерално и завършва преди шийката на костта с образувание наречено акромион. Той осигурява връзката с ключицата.

Шийката на лопатката завършва със ставна повърхност (cavitas glenoidalis). Тук се свързват ставно лопатката и раменната кост. Връзката с ключицата се осигурява посредством акромиално-ключичната става. Медиалният ръб на лопатката е грапав и завършва с лопатков хрущял (cartilago scapulae)

Мускули[редактиране | edit source]

За лопатката са заловени следните мускули или части от тях:

Особености при животните[редактиране | edit source]

Поради особеностите в положението на тялото при животните се променя и анатомичната терминология за местоположение на костта. Така например медиалният ръб завършващ с хрущял при животните се нарича дорзален. Лопатковият гребен пък вместо хоризонтално положение при животните се намира дорзо-вентрално.

При конете и свинете лопатковия гребен в средата си е надебелен и образува tuber spinae scapulae. Дистално гребенът се снижава и изгубва без да образува акромион. При чифтокопитните, кучетата и котките гребенът образува акромион. Липсата на ключица при много от видовете бозайници е довела и до рудиментиране на тази част от костта. При хищните бозайници образува добре развит израстък наречен processus hamatus. При котките освен този има и втори израстък насочен каудално. Нарича се processus suprahamatus. Лопатките при домашните зайци и котки са почти еднакви по големина и форма. При зайците обаче липсва характерния за котката processus suprahamatus.

При птиците лопатката е тънка, тясна и дълга кост разположена вържу външната повърхност на прешленната част на ребрата, успоредно на гръбначния стълб. Краниалният край притежава човковиден израстък, който се свързва с човковидната кост. Притежават добре развит акромион.

Литература[редактиране | edit source]

  • Гаджев С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. Стара Загора, 1995 г., ISBN 954-8180-31-6
  • Гигов Ц., "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г.
  • Ковачев Г., Гигов Ц., Анатомия на домашните животни, том І, Земиздат 1995 г., ISBN 954-05-0330-2