Пенис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Пенис и фалос са научните наименования на мъжкия полов член у човека и другите бозайници. Освен за семеполагане при копулация, половият член служи и при уриниране. Анатомично, той съответства на клитора у жената.

За да се осъществи копулация, пенисът трябва да е в състояние на ерекция. За разлика от някои други видове бозайници, човекът няма еректилна кост в пениса, а ерекцията се постига изцяло чрез изпълване на пещеристите му тела с кръв. Също така човешкият пенис няма способността да се прибира в слабините, а размерът му е сред най-големите спрямо размерите и масата на тялото.

Съдържание

[редактиране] Анатомическа структура

Човешкият пенис се състои от еректилна тъкан, обособена в три елемента:

Гъбестото тяло се намира от долната страна на пениса, а пещеристите тела са разположени успоредно едно до друго, от горната му страна. Краят на гъбестото тяло е уголемен е конусообразен, което оформя главичката на пениса. Тя е покрита от кожна гънка, наречена препуциум, която може да се изтегля назад, за да се оголи главичката. Препуциумът се държи за нея посредством юздичка, наричана френулум.

Пенис в нормално и еректирало състояние

Пикочният канал, още наричан уретра, е крайният елемент на пикочния тракт. Той преминава през гъбестото тяло и завършва с продълговат отвор на върха му. Този отвор се явява изход едновременно и за урината и за спермата. Последната се произвежда в тестисите и се съхранява в епидидима. При еякулация, сперматозоидите се придвижват през семепроводите, които преминават зад пикочния мехур. В семенното мехурче, те биват примесени със семенна течност и преминават през семенните канали. Там се добавят допълнителни секрети - от простатата и от кауперовата жлеза, след което течността се извежда през пениса вън от тялото.

От върха на пениса, през скротума, до перинеума, по кожата преминава добре видим ръб. Той е резултат от формирането на половите органи, по време на ембрионалното развитие.

[редактиране] Културни аспекти

[редактиране] Етимология и синоними

Пенис идва от латинското penis, което означава опашка. Някои извеждат етимологията на penis от индоевропейското *pesnis, а на гръцкото πεος = "пенис" от индоевропейското pesos.

Думата фалос идва от латинското phallus, което на свой ред е заемка от гръцката φαλλος.

Традиционната дума за полов член в българския език е общославянската хуй, която днес е смятана за вулгаризъм. Доцент Георг Краев [2], виден български фолклорист, поддържа идеята, че в миналото, по време на плодородни ритуали, танцуващите българки са викали буквално "и хуй!", за разлика от днешното "и ху!" [1]. Бившият евфемизъм кур с първоначално значение петел, днес също е вулгаризъм. [2]

[редактиране] В митологията

В някои древни народи, на пениса се придава решаващо значение и той е обожествяван като символ на производителната сила на природата. Тази нагласа се означава с термина „фализъм“. [3]

Основен символ на индийския бог Шива е фалосът, линга, въплъщаващ съзидателните аспекти в образа на бога. Изображението на линга като каменна колона, крепяща се на йони, символът на женското начало, е разпространено из цяла Индия и представлява главен обект в култа към Шива. В Махабхарата (XIII, 14, 33) мъдрецът Упаманю говори, че знакът на сътворението е не лотосът (знака на Лакшми), не дискът (знака на Вишну), не ваджра (знака на Индра), а тъкмо линга и йони, и оттам Шива е върховният бог и създател на света и главен бог в индийския митологически пантеон.[4]Пенисът има и своите жаргони(както сексът),това са-кур,хуй,пишка,пишльок и др.

[редактиране] В обичаите

В Европа

През късното средновековие и ренесанс, благородните мъже слагат подплънки върху гениталиите си, символизиращи огромни пениси, наричани на английски „codpiece“, а на руски „гульфик“.

В България

При някои фолклорни обичаи в град Неделино се използва нож, който според Светозар Любомиров може да се разглежда като фалически символ.[5]


[редактиране] Източници

  1. Според преданията, Трифон Зарезан бил "зарязал" носа си като наказание за това че извикал "и хуй!" на сестра си [1]
  2. „Речник на българския език“, том 8, Българска академия на науките, София, 1995.
  3. „Сексът в световната култура“, Збигнев Лев-Старович, на изд. Петър Берон, 1993, стр. 206
  4. Энциклопедия „Мифы народов мира“, том 2
  5. Любомиров, Светозар. „Адралес“. Journey.bg. Посетен на 26 септември 2008

[редактиране] Вижте също

Анатомия на човека

Анатомия и геометрични пропорции (Albrecht Dürer)

Портал медицина