Дива свиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дива свиня
Wild Boar Habbitat.jpg
Sus scrofa
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Suidae Свине
род: Sus Свине
вид: S. scrofa Дива свиня
Научно наименование
Уикивидове Sus scrofa
Linnaeus, 1758
Разпространение
Sus scrofa range map.jpg
Естествен ареал (зелено) и райони на интродукция (синьо)
Подвидове

Около 17

Дивата свиня (Sus scrofa) или евразийска дива свиня е бозайник от разред Чифтокопитни. Родоначалник е на домашната свиня. Среща се и в България.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Страничните пръсти са добре развити
  • Дължина на тялото: до 205 cm
  • Височина при холката: до 120 cm
  • Тегло до 350 kg

Има късо и масивно тяло, предната част е по-силно развита от задната. Главата е голяма и масивна. Муцуната и е силно източена напред във формата на зурла, очите и са малки, с добре развити уши. Кучешките зъби (т. нар. глиги или бивни) у мъжкия (глиган) са силно развити и излизат извън устата, представлявайки добро средство за защита. Страничните втори и пети пръст са добре развити.

Космената покривка представлява рядка и груба четина. През зимата между нея се развиват мека и гъста козина. Окраската варира от тъмнокафява до сива, индивидуално и в зависимост от географското разпространение.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

S. scrofa cristatus

Естественият ареал обхваща Европа и Азия до около 55° с. ш., и Северна Африка. Интродуцирана е в Северна (в началото на 20 век) и Южна Америка, Австралия, Нова Гвинея и Нова Зеландия. В България е разпространена из цялата страна.

Дивата свиня има много разнообразни местообитания, от морското равнище до алпийската зона: полупустини, широколистни гори, степи, дъждовни тропически гори и обработваеми земи. Най-често се среща в гъсти тръстикови масиви и храсталаци покрай брегове на влажни зони и в гори по планински склонове. Дивата свиня е хищник, който често се среща в горите.

Към 2012 г. в България има близо 80 000 индивида.[2].

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Води стаден начин на живот, като образува малки групи. Съставени са от няколко женски и техните малки. Зрелите мъжки живеят усамотено. Активността е от 40 до 65 % от денонощието.

Може да стане жертва на много хищницивълк, мечка, рис, тигър. Поради по-малкия си размер лисицата, дивата котка и бухала са заплаха само за малките.

Продължителността на живота е 10—12 г.

Дивата свиня е всеядно животно. Хранителният спектър е изключително широк – корени, грудки, жълъди, плодове, мърша, червеи, охлюви, насекоми, жаби, костенурки, мишевидни гризачи и др. Обикновено се храни през нощта. Майката кърми и защитава малките си докато пораснат.

Размножаване и развитие[редактиране | edit source]

Женска с малките си

Размножава се от ноември до януари. Бременността трае 4 месеца, след което ражда 3—6 малки. Женските се отделят от групата си за да родят и след това се присъединяват отново заедно с малките си. До тримесечната си възраст имат сиво-червеникава окраска с надлъжни жълти ивици. Половата зрялост настъпва на 2 години, а пълното развитие, на 5—6 г.

Взаимоотношение с човека[редактиране | edit source]

Дивата свиня е популярен ловен обект. Освен месото се използват мазнината и кожата. В някои райони нанася щети на зеленчуковите и житните култури.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Oliver, W. & Leus, K.. Sus scrofa. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 октомври 2010.
  2. ((bg)) БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София. // Вести.бг. Посетен на 2012-05-28.
  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 230
  • Пешев, Цоло, С. Симеонов. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета. София, 1993, ISBN 954-01-0204-9, с. 325
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България