Мустакат нощник
| Мустакат нощник | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
Мустакатите нощници (Myotis mystacinus) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Северозападна Африка, Европа и умереният пояс на Азия до Сахалин и Япония. В България се срещат в цялата страна.[2]
Мустакатият нощник е най-дребният нощник, срещащ се в Европа, с маса 5,0-7,5 g, дължина на тялото с главата 35-48 mm и размах на крилете 190-225 mm. Гърбът е светлокафяв и лъскав, а долната страна на тялото е по-светла, до белезникава, ушите и летателните мембрани са почти черни. Трагусът е сравнително къс, заема малко повече от половината дължина на ухото, което също е относително късо. Опашката е дълга, почти колкото тялото с главата. Мустакатият нощник силно наподобява на външен вид южния мустакат нощник (Myotis aurascens), който някои класификации приемат за негов подвид.[2]
Мустакатият нощник обитава сгради, хралупи, пещери, пукнатини на скали, като се среща както в гористи, така и в открити местности. Живее поединично или в групи до 10-15 екземпляра. Обикновено женските раждат по едно малко, в редки случаи две. Ориентира се чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани звукови сигнали с честота 49-50 kHz.[2]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Chiroptera Specialist Group. Myotis mystacinus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 12 May 2006.
- ↑ а б в Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 215-220.
