Голям вечерник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голям вечерник
Wasserfledermaus-drawing.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Nyctalus Вечерници
вид: N. lasiopterus Голям вечерник
Научно наименование
Уикивидове Nyctalus lasiopterus
Schreber, 1780

Големите вечерници (Nyctalus lasiopterus) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в по-голямата част от Европа до Мала Азия и басейна на Каспийско море. В България се срещат рядко, в няколко отделни находища в Странджа и Рила.[1]

С дължина на тялото и главата 78-104 mm, размах на крилата 410-450 mm и маса 45-76 g големият вечерник е най-едрият прилеп, срещащ се в Европа. Цветът му е кафяв, по-тъмен по ушите и летателните мембрани. Черепът е масивен, подобен на този на ръждивия вечерник (Nyctalus noctula), като в миналото част от изследователите са смятали, това са две форми на един и същ вид.[1]

Големият вечерник обитава хралупи на дървета в широколистни гори. Образува малки колонии, рядко надхвърлящи 10 екземпляра, като често отделни екземпляри живеят в колонии на други видове. Известно е, че поне в някои части на ареала извършва сезонни миграции. През юни женските раждат по едно, рядко по две, малки. При полет големият вечерник се ориентира чрез ехолокация, като използва смесен сигнал с кратка честотномодулирана част и по-дълга част с постоянна честота около 20 kHz. Храни се с едри насекоми, главно бръмбари и пеперуди, които улавя в полет на относително голяма височина.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 252-254.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България