Лалугер
| Лалугер | ||||||||||||||||||||||
 Лалугер (Spermophilus citellus) |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Уязвим[1] |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
|
Уязвим[2] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Spermophilus citellusL., 1766 |
||||||||||||||||||||||
Лалугерът (Spermophilus citellus), наричан още суяк[3], е вид дребен гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). За разлика от родствената катерица, лалугерът води наземен начин на живот. Дължината на тялото с главата е 164-205 mm, на опашката - 40-74 mm. Окраската му е жълтокафява до жълта, понякога с тъмни петна по гърба.[3]
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Лалугерът е разпространен в източните части на Балканския полуостров и Среднодунавската низина, във Влашко, Молдова, Буковина и Чехия. Има няколко изолирани популации в Македония и Западна Тракия. Смята се за изчезнал в Германия, Хърватия и Полша, където се правят опити за реинтродуцирането на вида. В България се среща в цялата страна, главно в равнините.[3]
Лалугерите предпочитат открити местности с ниска тревна растителност, често в близост до обработваеми земи.[3]
[редактиране] Начин на живот
Лалугерът е активен главно през деня. Между октомври и март, а в планините и по-продължително, изпада в хибернация. Обитава подземни тунели с дължина 150-315 cm, като дълбочината на жилищната камера е между 40 и 170 cm. През есента прокопава вертикален тунел над жилищната камера, който не достига напълно до повърхността, а с изкопаната пръст засипва летния вход към жилището. След края на хибернацията довършва прокопаването на вертикалния тунел, през който излиза на повърхността.
Основната храна на лалугера са листата на тревисти растения. През лятото се храни и със семена на житни култури, като може да нанесе значителни щети. Размножителният период е през пролетта, след края на хибернацията. Женските раждат от 2 до 11 малки, най-често 7. Полова зрялост достигат на втората си година.[3]
[редактиране] Допълнителни сведения
Застрашен в световен мащаб вид, включен в Червената книга на застрашените видове.
[редактиране] Бележки
- ↑ Coroiu, C., Kryštufek, B., Vohralík, V. & Zagorodnyuk, I. (2008). Spermophilus citellus. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 8 January 2009.
- ↑ Червена книга на Република България. Лалугер. Посетен на 19 февруари 2012
- ↑ а б в г д Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 313-318.
[редактиране] Външни препратки
- http://www.groundsquirrel.org — сайт посветен на лалугерите
- Снимки на лалугер от България на fotobiota.com
