Делфинови

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Уикипедия:Таксо-таблициКак да четем таксокутия
Делфинови
Афала (Tursiops truncatus)
Афала (Tursiops truncatus)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Cetacea Китоподобни
подразред: Odontoceti Зъбати китове
семейство: Delphinidae Делфинови
Научно наименование
Уикивидове Delphinidae Gray, 1821


Делфините (Delphinidae) са семейство морски бозайници от разред Китоподобни. Думата делфин идва от гръцкото δελφίς, което ще рече с утроба, т.е те не са риби, а бозайници, чието самостоятелно развитие е започнало преди около 10 милиона години, през периода на Миоцена.

Съдържание

[редактиране] Тяло

Делфините имат издължено тяло с вретеновидна форма, приспособено за бързо плуване. Техен основен двигателен орган е раздвоената опашка видоизменена в опашен плавник. Предните им крайници представляват гръдни перки, служещи за управление, а задни крайници липсват, като остатък от тях са две закърнели тазови кости. Интересно е, че през октомври 2006 г. край Япония е уловена афала с два малки допълнителни плавника край гениталиите, които представляват такива прецедентно развити задни крайници. Почти всички делфини имат и гръбен плавник (финка) с различна големина, форма и разположение при различните видове, който служи като стабилизатор при плуване.

Мозъкът на делфините има силно нагъната мозъчна кора и те съперничат по интелект дори на човека.

Размерите им варират от 1,2 м. дължина и 40 кг. тегло, до 9,5 м. и 300-500кг. (Косатка).

Окраската им варира от сиво до черно на гърба, с по-светъл корем (има и чисто бели делфини) и са изпъстрени с различни по големина, форма и контраст ивици и петна.

[редактиране] Сетива

Механизъм на биосонар

Повечето делфини имат остро зрение както под вода, така и над повърхността, а техният слух превъзхожда човешкия. Въпреки че имат малки ушни отвори от всяка страна на главата, предполага се, че под вода чуват - ако не изцяло, то предимно - посредством долната челюст, снабдена със специална кухина пълна с мазнина, която препраща звуковите вибрации към средното ухо. Слухът им служи също така за ехолокация. Делфините имат и силно развито осезание с множество нервни окончания, струпани предимно около муцуната, гръдните перки и гениталиите. Прояваяват също така вкусови предпочитания към определени видове риба и се предполага, че след като нямат обонятелни нерви те всъщност помирисват водата вкусвайки я.

[редактиране] Класификация

Според настоящата класификация[1] съществуват 63 съвременни вида делфини, повечето океански, но има и такива, които се срещат и в сладки води (да не се бъркат с Речните делфини). Към делфиновите се отнасят и видове, които разговорно се наричат китове (широкомуцунест делфин, косатки, гринди).


[редактиране] Поведение

Делфините са смятани за едни от най-интелигентните същества на Земята. Въпреки многобройните научни изследвания проведени през годините върху тяхното поведение, както в плен, така и на свобода, техният интелект си остава загадка, на която скъпата модерна апаратура все още не е дала задоволителен отговор.

Делфините са известни с това, че са дружелюбно настроени към човека и някои от тях съзнателно търсят контакт с хората. Случва се стада делфини да съпътстват плавателни съдове в открито море, като се движат до самия нос на кораба порещ вълните.

[редактиране] Социално поведение

Делфините са социални животни живеещи на малки стада наброяващи дузина индивида, но при изобилие на храна се срещат и огромни многохилядни стада. Принадлежността към определено стадо обаче не е твърдо установена и някои индивиди сменят своята социална среда, като макар и рядко се срещат и делфини самотници. Все пак, всички китоподобни установяват силна връзка помежду си, не само на семейни, но и приятелски начала, като се наблюдава и междувидово взаимодействие и дори са известни случаи на междувидово сношение, резултат от което са няколко прословути делфини хибриди. Делфините са известни и със силно развитото си чувство за взаимопомощ; наранени или болни индивиди не се изоставят сами и дори активно им се помага да изплуват на повърхността за да дишат. Този своеобразен кодекс е общовалиден, помага се и на представители на други видове. Край бреговете на Нова Зеландия е наблюдаван делфин, наречен Моко, да помага на женски кашалот джудже с малко, насочвайки го през плитчините в които бил заседнал на няколко пъти. Явно широко разпространеното вярване, че делфините помагат на давещи се хора никак не е лишено от основание, а че предпазват хората от акули плувайки в кръг около тях е факт.

Въпреки всичко казано дотук в света на делфините не цари пълен мир и разбирателство. Понякога те проявяват и агресия един към друг. Възрастните мъжки са чест обект на нападки от страна на по-младите и понякога биват принуждавани да напуснат стадото. Има и регистрирани случаи на мъжки афали които нападат и убиват собствените си малки. Без видима причина някои делфини убиват близкородствените им морски свине и си ги подхвърлят във въздуха като играчка.

[редактиране] Общуване

Делфините комуникират помежду си издавайки голямо разнообразие от звуци чрез назални кухини разположени под дихателния им отвор. Най-общо може да се каже, че издават три вида звуци: честотно модулирани (FM) звуци, наричани просто подсвирвания, пулсиращи звуци и почуквания (кликове). Първите два вида звуци делфините използуват за да общуват, като се знае, че определени подсвирвания са индивидуално характерни и имат опознавателен характер (нещо като човешките имена). Кликовете пък имат ориентировъчен характер и се използуват за ехолокация, като се издават на серии, които се учестяват с приближаването на обекта към който е насочено вниманието на делфина. Ехолокационните кликове на делфините са едни от най-силните звуци издавани от животно.

[редактиране] Скокове и игра

Салто на ивичест делфин стенела

Делфините често изскачат над водата, понякога изпълнявайки сложни акробатични фигури (виж Дългоклюна стенела). Все още не се знае с каква цел правят това, но по всичко личи, че го правят по-скоро за собствено удоволствие или като един вид ритуал. Скокът над водата дава възможност и за бърз поглед над повърхността.

Делфините са игриви същества, могат да бъдат видени как се боричкат или да си подмятат разни предмети като водорасли или злощастни морски птици или морски костенурки. Делфините обичат също да яхват вълната, възползвайки се от крайбрежно вълнение или струята,създавана от носа на кораб,порещ вълните.Делфините афала,които са роднини на белугите,също си играят с въздушни мехури.Групи делфини правят балони,пукат ги с уста и дори преследват балоните на други делфини.

[редактиране] Сън

След като е необходимо да изплуват на повърхността за да дишат и в същото време да бъдат нащрек за евентуална опасност, делфините спят буквално с едно отворено око, като само едното полукълбо на мозъка им изпада в състояние на полудрямка. Делфините в плен обаче могат да си позволят да поспят като хората, държейки дихателния си отвор над повърхността с вроден рефлекс на удар с опашка. Дори упоени делфините несъзнателно се отбутват с опашака. В природата обаче не е известен случай на така заспал делфин.

[редактиране] Размножаване и сексуално поведение

Половото сношение между делфините се осъществява корем в корем. Обикновено се започва с продължителна предварителна игра, а самият акт е кратък, но може за кратко време да се повтори няколко пъти. Делфините са известни с това, че правят секс не само с цел размножаване, но и за удоволствие; дори са наблюдавани случаи на хомосексуализъм. Делфините проявяват сексуален интерес и към представители на сродни видове, резултат от което са вече споменатите хибриди. Под въздействието на сексуална възбуда мъжките могат да проявят и агресия спрямо женските или други мъжки. Понякога при делфините се наблюдава и сексуално поведение насочено към други животни, дори хора.

Продължителността на бременността при различните делфини варира от 11 до 17 месеца. Женският делфин ражда своето единствено малко с опашката напред. Веднага щом се роди малкото, майка му го избутва до повърхността на водата, за да си поеме въздух. Скоро след това делфинчето вече може да плува заедно с майка си. Младите делфини обикновено стават сексуално активни преди да са достигнали полова зрялост.

[редактиране] Хранене

Хранят се главно с риба и сепии. Основна плячка на обикновените делфини са малки пасажни риби. В Черно море това са скумрия, аншоа, хамсия, кефал и др. Разнообразяват менюто си и с ракообразни и мекотели. Косатките пък са типични хищници, освен риба, ловят и други морски бозайници, дори едри китове. Няма данни за канибализъм сред делфините.

Делфините използват различни риболовни похвати, типични както за вида, така и за отделни популации от един и същи вид. Най-често риболовът е колективен, като стадото обгражда пасаж риба, сгъстяват го и животните се редуват да се хвърлят в средата на пасажа поглъщайки колкото се може повече риба. Друг път рибата се подплашва към по-плитки води, където е по-лесна за хващане. Атлантическите афали от крайбрежието на Южна Каролина са известни с това, че подплашват рибата към калните брегове на блатата и изскачат след нея, за да я оберат от брега, плъзгайки се след това без проблем обратно във водата. По подобен начин на Западния бряг на Южна Америка и косатки изскачат на удобни за целта плажове за да ловят морски лъвове. Други делфини пък предпочитат да удрят рибата с опашка зашеметявайки я, след което просто я обират.

Има сведения за взаимодействие в риболова между делфини и хора, които датират още от Древен Рим (Плиний Стари). В днешно време това може се види край бреговете на Лагуна, Санта Катарина, Бразилия, където делфини подгонват рибата към брега и оттам местните рибари при очаквания сигнал хвърлят мрежите си. За делфините остава рибата успяла да избегне мрежите.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Mammal Species of the World, 3rd edition

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8“.